11 август (23.08. по нов стил) 1877 година е един от най-драматичните и кървави дни в българската история. На тази дата се води решителната битка при връх Шипка, която предопределя изхода от Руско-турската война и бъдещето на България.
11 август (23.08. по нов стил) 1877 година е един от най-драматичните и кървави дни в българската история. На тази дата се води решителната битка при връх Шипка, която предопределя изхода от Руско-турската война и бъдещето на България.
Турските сили от 27 000 редовна войска и 34 оръдия били предвождани от Сюлейман паша. Целта на османците е била да преминат планината и да окажат помощ на обсадения в Плевен Осман паша. Срещу тази 27 хилядна армия се е изправил новосформираният Шипченски отряд, съставен от 7 500 български опълченци с 27 оръдия. Боевете са започнали в ранното утро на 9 август и са продължили до 14 август. Два дни след началото е започнало решителното сражение.
Боят започнал призори на 11 август. Турците откриват огън по втора и трета опълченски дружини, но биват неприятно изненадани. През нощта подпоручик Кисьов с 18 стрелци заема позиция, която се оказва много сполучлива. Няколко залпа разгромяват турските стрелци. През това време артилерийският огън продължава близо два часа, с което дава възможност османската пехота да се приближи максимално до Шипченската отбранителна позиция. Пехотинците и черкезите нападат с диви викове и рев към окопите, но както и предишните дни са посрещнати на нож и с камъни.
Чудото се случва, когато от редиците на трета дружина майор Челяев запява песента „Шуми Марица” и изправен със сабя в ръка, без да обръща внимание на куршумите повежда българските войни към победата. Този зов за последен напън дава нови сили на опълченците. Турците започват финална атака към пеещите български бойци, които ги посрещат с последните си снаряди и патрони. По скатовете лежат труповете на повече от 1380 защитници. В боя се хвърлят всички, включително и тежко ранените. Суеверен страх обхваща турците, когато срещу тях полетяват трупове.
Българските защитниците не трепват дори и в този момент. Турците спират атаката си, а българските стрелци с мощно „Ура” ги изтласкват.
Шипка е спасена, а армията на Сюлейман паша не успява да се съедини с войските на Мехмед Али паша и да подпомогне Осман паша, отбраняващ Плевен, и заедно да изтласкат руската Дунавска армия северно от р. Дунав.
По време на 3-дневните боеве загубите на Шипченския отряд възлизат на 3100 руски войници и офицери и 535 български опълченци, а загубите на противника – на повече от 8200 души. Турците минават към отбрана, което е повратен момент във войната за свобода на България и предначертава бъдещия краен успех.
Източник: vlastta.com
Руски поручик направи най-прочутата картина за Шипка
Боевете на Шипка са претворени в изкуството от много творци. Най-популярната картина за тях е дело на руския художник Алексей Николаевич Попов (1858-1917). Платното “Защитата на Орлово гнездо от брянци и орловци 1877 г.” е нарисувано през 1893 г.
В експозицията на НПМ “Шипка – Бузлуджа” е изложено копие, рисувано през 1977 г. Копието е със същите размери, както и оригиналът – 204 х 146 см.