Българската княгиня Елена в стенописите на манастира „Добрун” /14 век/ в брой 141

Българската княгиня Елена в стенописите на манастира „Добрун” /14 век/
Категория: История

Манастирът „Добрун”  се намира близо до Вишеград, Босна и Херцеговина. Основан е по времето на цар Душан /1340-1343 г./ от жупана Прибил.  На северната стена до днес се съхраняват фрески с портретите на  царското семейство – цар Душан, съпругата му Елена и синът им Урош /1343 г./ - ктитори на манастира. Царица Елена е българска княгиня – сестра на българския цар Иван Александър, който я омъжва за сръбския крал. Сватбата им е в Скопие и  на нея присъства цар Иван Александър, който по сведения на някои изследователи дарява като зестра на сестра си Скопската област.

 

Сръбският крал Стефан Душан със съпругата си Елена Срацимир - българска княгиня, сестра на цар Иван Александър, с престолонаследника Стефан Урош V Цар Иван Александър е ревностен почитател на духовността и културата. По негово време се изграждат и процъфтяват множество манастири и църкви. Той подкрепя мощното разпространение на исихазма през 13-14 в. и с неговата финансова подкрепа са основани редица големи манастири /Парорийският, Килифаревският, Бесарбовският,Ивановски скални църкви и мн.др./, където се обучават в исихазъм и  разпространяват учението Св.Теодосий Търновски, Св.Ромил Видински, Григорий Синаит, Патриарх Евтимий и Митрополит Киприян  /патриарх руски, московски и литовски/. Исихазмът е клон на православното християнство, философия, религия и начин на живот, при който монасите – исихасти прекарвали живота си в усамотение и усилени молитви. Малко известен е фактът, че българският цар Иван Александър въвежда исихазма като официална религия -  по негово време църквите в България, Византия и  Сърбия са исихастки, а построявайки множество исихастки манастири край Черноморското крайбрежие и благодарение на обучените исихасти и дейността на Митрополит Киприян,  достига до Русия. През Средновековието исихазмът бързо се разпространил в целия православен свят.

  Манастирът „Добрун” е построен в този период. Манстирската църква е била скромна, построена от камък еднокорабна базилика именувана „Успение на Пресвета Богородица”, тъй като е осветена на този празник през 1383 година от синовете на замонашилия се жупан Прибил – Стефан и Петър.Те доизграждат църквата и стенописите. Като ктитори двамата братя са изобразени също на стенописите. По времето на цар Иван Александър всички исихастки  църкви носят името на Божията майка. „Добрун” е най-старата столица на митрополитите край река Рзава. По времето на жупан Петър в манастира е имало 720 монаси.

 Манастирът пада в ръцете на турците през 1462 г., като все още битува легендата за преоблечени като монаси турци, които така предрешени влизат в манастира и го завземат отвътре. Градът и манастирът са били разрушени, а младите монаси избягали. Останали там само възрастните, като след смъртта им манастирът запустял.

  През 16-ти век манастирът „Добрун” е обновен от монаси от Ваган, но турците отново го разрушили. През 17-ти век народът отново подпомага манастира и той отваря врати през 18-ти век за служби по Коледа, Великден и Свети Дух.

  Много страдалчески перипетии преживява „Добрун” и през 19-ти век – през войните е използван като склад за мини, които се активирили и го разрушили до темелите. Останала само камбаната и част от великолепните стенописи. Изграден е отново и  днес е добре поддържан.

Мариана Праматарова в манастира „Добрун”
Статията е прочетена 57 пъти
Назад към брой 141Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2018