До остров „Свети Ахил”, разположен в Малкото преспанско езеро /Северозападна Гърция на границата с Албания/ днес се стига по понтонен мост с дължина около 900 м. Мястото е изключително красиво и живописно, а прекосявайки езерото наблюдаваме пеликани, лебеди, гмурци и други езерни обитатели.
Земите около остров „Св.Ахил” са населявани от българи от преди 13 века – българите, предвождани от Кубер /брат на хан Аспарух/ са се заселили в Битоля и района на двете преспански езера. Преспа е старобългарско име и означава сняг / място, покрито с много сняг/, като името остава непроменено до днес, въпреки пълната асимилация на българското население от гърците.
Охрид и Преспа са важни центрове на християнството още по времето на княз Борис. По тези места осъществява своята просветителска дейност Св.Климент Охридски. На остров „Св.Ахил” се е намирала една от седемте катедрални църкви, издигната по заповед на княз Борис след покръстването на българите. Това са били първите центрове на митрополитите в българската църква. По всяка вероятност и Св.Климент Охридски е служил и проповядвал на български език в базиликата на острова. Тази базилика е една от най-внушителните по времето на Първото българско царство. Тя е трикорабна, триапсидна базилика с арки и сводести прозорци, разположена на 968 кв.м. площ и прилича на Голямата базилика в Плиска.
През 986 г. Самуил след дълга обсада превзема град Лариса /Тесалия/ и отнася със себе си мощите на Свети Ахил Лариски, закрилник на областта и донася тялото на светеца в Преспа, за да закриля резиденцията му и българската държава. Базиликата се разширява от 986 до 1002 г. и се именува „Св.Ахил”.Свети Ахил Лариски / наричан е още Преспански, Лерински/е роден в гр.Лариса и е живял по времето на император Константин Велики. Известен е с това, че изобличава арианството на Първия Вселенски събор в Никея, разрушава езическите капища, гони бесове и върши чудеса. Култът към Св.Ахил е разпространен сред българите по тези земи и базиликата, и острова получават неговото име. На 15-ти май се чества паметта на светеца и векове наред българите идвали на поклонение пред руините на църквата и правели събор. Мястото се е ползвало за кръщене на деца и като молитвен храм, където вярващите получавали утеха при трудности, страдания и безплодие.
Построената на острова базилика от княз Борис е разширена от цар Самуил след пренасянето на мощите на Свети Ахил, за да отговаря на нуждите на българския патриарх. Запазените руини са от този период. В края на 10-ти век в Преспа идва българският патриарх и базиликата на острова става главна църква в българската държава и патриаршески катедрален храм. Върху олтарната стена с пурпурна боя са били изписани имената на 18-те митрополитски центрове по времето на Първата българска държава,с престоли на митрополитите и трон в средата за българския патриарх. За оживения духовен живот на острова свидетелстват руините на 11 църкви, като от предания се знае, че църквите са били 12 – като 12-те апостола.
Резиденцията на цар Самуил вероятно се е намирала на най-високата точка на острова, която наричат „Капището” и „Градището” и е била оградена с крепостна стена.
Никак не е случайно, че българският цар Самуил има резиденция тук, тъй като в района на двете преспански езера се намирали земите във владение на рода на Комит Никола – бащата на Самуил и братята му Арон, Давид и Мойсей. Самуил е коронован за български цар в базиликата на остров „Св.Ахил”, тук е и погребан по негово желание, след получен инфаркт при изгубената битка през 1014 г. и вида на ослепените си войници от Василий Втори Българоубиец. На острова са намерени още 300 гроба на войници и приближени на Самуил.
През 1969 г. гръцки археолози започват разкопки на базиликата „Св.Ахил” , където са намерени 3 каменни саркофага със скелети на цар Самуил, Гаврил Радомир и Иван Владислав. Гръцкият археолог проф. Николаос Муцопулос е категоричен, че това е гробът на цар Самуил – направени са антропологични изследвания на челюстта и скелета в два независими института в чужбина, които безспорно доказват, че това е скелетът на Самуил –ръстът, белезите от счупен лакът при битка и лошо зарастнала кост, пурпурната му дреха с монограми и папагали, частите от позлатената му ризница и всички намерени вещи от царското погребение, заедно с намерените 400 монети наоколо са пренесени в музеите на Солун и Лерин.
При археологическите проучвания на базиликата са разчетени имената на 18 арки – седалища на епископските катедри към българската патриаршия /10 в./ - Придриана, Видин, Кефалония, Верия, Ираклия, Велбъжд, Девол, Скопие, Сердика, Воден и Преспа. Открити са и няколко фрески на светци – Свети Димитър, Свети Георги, Света Богородица с ангел и др., които стилово са почти еднакви със стенописите в църкавата „Св.Безсребърници Козма и Дамян” в Костур /български град по това време/. Части от иконостаса и фреските са занесени в музея в Лерин.
Островът е бил нападан, ограбван и разрушаван многократно, като най-вандалски са били набезите на викинги и германски племена, които плячкосали ценностите от базиликата и я разрушили. Въпреки всичко, останалото от базиликата „Св.Ахил” не е малко и макар руините й да навяват скръб, личи гордостта и величието на една епоха.
Днес на остров „Св.Ахил”освен руините на базиликата, може да се видят останки и от други църкви и манастира, има и нова църква „Св.Ахил”, двайсетина къщи на местни жители и чудесен ресторант с панорамна гледка към Малкото преспанско езеро.
