2 юни - Ден на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България в брой 140

2 юни - Ден на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България
Категория: История

2 юни е исторически ден, пропит с кръв и смърт, е обявен за национално честване. Национална траур – да, но какво честваме? Смъртта на Великия Ботев и всички, дали живота си за България с чиста съвест, с чисти намерения, с чисти идеи. Като за капак „празникът“ мени името си 4 пъти. За пръв път се отбелязва в Пловдив и Враца през 1901 година. Днес на него дефилират костюмари, окъпани във власт. Свеждат глави, но мислят за друго. Не за идеите на Ботев, не за стиховете му, не за дирята му. Днес  пред паметниците на поета се редят хора за снимка, усмихнати и нагиздени, превърнали и тази дата в повод за селфи.

Стефка Георгиева

 

"Какво нямаме? Какво чакаме? От какво се боиме? Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата! Огън и меч! Меч и огън! Треперете, тирани! Полудейте, дипломати!"

Пророческите редове на Ботев все едно ги е писал преди минути и мастилото още не е засъхнало и на листа:

„Той (народът) проклина своето преминало, защото е мрачно, мрази своето настояще, което е тежко и горчиво, и вика: бъдещето ми, бъдещето ми!“

Днес, за да почетем  големия Христо Ботев, ще припомним редове, излезли изпод перото на този талантлив български поет и публицист!

Политическа зима

Заспиш и сънуваш... Но какво сънуваш? – Сънуваш, че светът прилича на кръчма и че гладните, дрипавите и измръзналите народи са се събрали в нея и на колене въздават хвала Бакхусу... Множество малки и големи господа духат на своите измръзнали ръце, гледат с особено равнодушие на просяците, молят се богу за плодородието на човеческия род и за изобилието на хорската глупост и слушат как вият вълците в гъстата литературна и финансиялна мъгла и как плачат децата на Европа за лятото на науката и на цивилизацията...

Облаците ще да произведат революцията, политически дъждове ще да пометат гюбрето из моя двор, пред вратата ми ще да огрее слънце, народите ще да изпъплят из кръчмата и ще да се запощят на припек; а аз ще да изляза из своя палат да се порадвам на ясното небе, на миризливите цветя и ще да запея: „Гледайте, очи, ненагледайте се!“...

Ти си българин и патриотин! Запей песента „Гъби, мои гъби“, пък легни и сънувай, че си предводител на  гъските, цар на кокошките и защитник на българския народ. Но преди сичко попитай жената си или своя мозъчни ревматизъм, изминала ли се е зимата, превалила ли се е нощта? Ако ти каже, че не е, то ти спи, както си спиш и сега, завивай се в своята мрежа и извикай сам: „Дали се две нощи смесиха, или се зора довърши? Кукуригу! – Ето петлите! Джав, джав! – Ето кучетата! Зимата се свърши и нощта се измина."

 

Зов

Валентин Дешлиу
превод: Матей Шопкин
на Христо Ботев

Не ми достигна глас да те възпявам,
пред твойто име спира моят дъх.
Чрез словото си ти се извисяваш
и се превръщаш в исполински връх.
И горе - в необятните простори,
аз виждам твойте огнени очи.
И с твоят глас вселената говори,
и хълм, и дол от твоят пулс ечи.
А аз вървя по булевард, наречен
на твойто име. и внезапен ек
в душата ми отеква: ти си вечен!
Поет!…И Воевода!… И Човек!…
О, аз по твоите следи минавам.
Край мен шумят барутни ветрове.
И ме опива гордата ти слава
и ритъма на твойте стихове.
И ставам целия на жива рана.
Боли ме, че загина толкоз млад
в приоблачните дебри на Балкана.
Но ти си още жив и в моя град.
Да, в моя роден Букурещ, където
намери някога подслон и дом…
По булеварда, тръгнал от сърцето ми,
при тебе аз пристигам мълчешком.
И в мигове на мисли споделени,
жадувам като дар и благослов
да чуя твоя клетвен зов на гений
за святата, за страшната любов!

Статията е прочетена 310 пъти
Назад към брой 140Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2018