Бъдните поколения трябва да знаят, че България беше конкуретно способна индустриална държави в света (не в Европа, а в света), една от 30-те държави, участващи в световния експорт на машини. Създавали сме технологии и продукти, които могат да бъдат гордост за всяка нация! За високия български индустриален интелект има безброй доказателства. Ето някои от тях:
1. Енергетика:
Благодарение на енергийната стратегия през 1950-1990 г. България настигна Белгия и Австрия, изпревари Дания, Португалия и Гърция. Изравнихме се с Европейския съюз. До 1950 г. у нас са изработвани водни турбини с мощност до 10 КW. През 1954 г. произведохме турбина и генератор с мощност 700 КW. В 1960 г. изнесохме в Китай 30 турбогенераторни комплекта за ВЕЦ. Към 1980 г. вече работеха 30 ВЕЦ с 80 български турбогенератори с обща мощност 840 МW.
Венец на турбостроенето ни са трите агрегата за ПАВЕЦ “ЧАИРА”, всеки с мощност 215 МW по чертежи на “Тошиба”, Япония. Нашите енергетици проучваха, проектираха и строиха енергийни обекти за сложни геоложки, земетръсни и други условия в Ливан, Йордания, Кувейт, Сирия, Ирак, Алжир, Либия, Румъния, Чехословакия, Испания.
Няколко поколения българи изнесоха на гърба си строителството на енергийния отрасъл, който към 1989 г. зае 18% от националните промишлени фондове. След 1990 г. управленската ни прислуга на чужди сили упорито подготви взривяването на енергетиката:
2. Металургия:
До 1950 г. България няма металургия. Към 1989 г. вече произвеждахме 3 милиона и 300 хиляди т стомана и бяхме 27-ата металургична страна в света.
3. Химия:
През 1945 г. беше в зародиш. Внасяхме дори сода каустик и син камък! Към 1989 г. отрасълът вече произвеждаше годишно: 2,5 млн. т минерални торове; 1 милион тона калцинирана сода; 400 хил. т пластмаси; 1,8 милиона броя автомобилни гуми; 20 хил. т химикали за растителна защита; преработваше 12 млн. т суров нефт; имаше 11% от националните промишлени основни фондове; даваше 8,5% от националната промишлена продукция; осигуряваше 20% от постъпленията от западна валута; поддържаше 100 000 работни места
4. Машиностроене:
През 1945 г. в България имаше десетина предприятия и 50 работилници с общо 4000 работещи и не повече от 200 инженери.
През 1989 г. в отрасъла работеха 730 завода, 430 хиляди работещи и 35 000 инженери. 5000 научни дейци създаваха нови технологии и машини в 30 научноизследователски института. С 5% от националните основни фондове машиностроенето осигуряваше 20% от обществения продукт и 55% от износа на България.
5. Корабостроене:
От Освобождението до 1945 г. са произведени 86 плавателни съда с обща товароподемност 15 500 тона. Най-големият кораб е бил с товароподемност 800 тона. От 1945 до 1990 г. са произведени 1450 плавателни съда с обща товароподемност 5 милиона тона. От износ на кораби спечелихме 2 млрд. щ. д. (5 пъти повече от инвестициите за отрасъла). Корабостроителният завод във Варна, проектиран и построен от наши специалисти, е един от най-съвременните в Европа.
6. Иструментално производство:
Съвременният индустриален свят добре знае, че то има стратегически характер, затова държаха под око действията в този отрасъл. Над 80% от оборудването и технологиите бяхме закупени от водещи западни фирми. Прецизните ни инструментални машини бяха колкото тези на швейцарските заводи, известни като водещи в тази област.
А днес, след 29 години преход към демокрация и пазарна икономика сме изправени пред страшна икономическа гробница!
Ние, работилите по 30-40 години за нова България, можем само да кажем: "Господа управляващи!
Унищожихте плодовете на десетилетия национален труд!
Продадохте десетократно по-евтино индустриалните мощности!
Създадохте хиляда нови милионери за сметка на милиони обеднели!
Създадохте най-голямата безработица в Европа!
Разпръснахте по света 3,5 милиона българи!
Направихте от специалистите улични продавачи и охранители!
Превърнахте боклукчийските кофи в спасителен изход!
Съкратихте средната възраст на българите с 10 години!
Върнахте забравената детска неграмотност!