Никога срещу Русия! в брой 139

Никога срещу Русия!
Категория: Сърцето, душата

Отношенията между България и Русия ме занимават отдавна и съм ги споделял многократно в мои публикации през последните 20-25 години (виж моя сайт на адрес www.iki.bas.bg/CVita/angelov/index.htm ). Тревогите ми обаче се засилиха с Украинската трагедия от февруари 2014 г., режисирана във Вашингтон и подпомагана от някои европейски политици. Те нараснаха през последните години и особено през настоящата с обявяването на Русия от НАТО за главен враг на Европа и Америка, по-опасен дори от международния тероризъм.

Безпокои ме все по-агресивната американска политика срещу Русия и войнствените изказвания на сервилните български русофоби, които ни заблуждават, че Русия е главна заплаха за България. Бойко Борисов наскоро заяви, че ако има война между НАТО и Русия, ще сме на страната на НАТО, защото сме негов член. Добре е да се напомни, че през Втората Световна война България беше член на Тристранния пакт (Германия, Италия, Япония) с договор, подписан на 1 Март 1941 г. от българския министър председател Богдан Филов в двореца Белведере във Виена, но Цар Борис не изпрати български войски на Източния фронт, въпреки натиска на Хитлер. Това показва какъв държавник е бил той, какви политически нищожества управляват България сега и пред какви опасности ни изправят. Това е класическо слугинско поведение на безотговорни хора, попаднали случайно на високи държавни постове.Тези дни празнувахме 109-годишнината от обявяването на независимостта. Към днешния момент твърде малко е останало от тази национална независимост на България. Всички важни решения за България сега се вземат в чужди столици и обслужват чужди интереси.

И то се прави по адрес не на коя да е държава, а на Русия, благодарение на която съществува съвременната българска държава. Ако не беше освободителната за нас Руско-турска война от 1887-1888 г. ние и сега може би щяхме да сме турски вилает. Защото никоя западноевропейска държава не би рискувала собствените си интереси и добрите си отношения с далеч по-голямата и по-важна за тях Турция и да воюва срещу нея за нашето освобождение. По-скоро обратното. Те бяха противници на тази война на Русия и го показаха с Берлинския договор, като ревизираха Сан-Стефанския мирен договор. В сложни ситуации Западът, воден от своите интереси, винаги е симпатизирал на Турция, разположена между двете световни цвилизации и на прага на Русия. Това важи също за възстановяването на Гърция, Сърбия и другите балкански държави през XIX-XX век. Така ще е и в бъдеще, въпреки сложните сегашни отношения между ЕС и Турция.

Би било връх на наивността да разчитаме за освобождението си от турско робство със собствени сили. Колкото и да се гордеем с приноса на нашите опълченци на Шипка, няколкото хиляди военно необучени и слабо въоръжени доброволци щяха да бъдат разгромени за няколко дни от мощната турска армия. Щеше да ги сполети трагичната съдба на участниците в Априлското въстание и на многобройните чети, изпращани в поробена България през десетилетията преди войната.

Русия е наш двоен освободител, като ни освободи от германска окупация и ни защити на мирните преговори след войната. На мирните преговори в Париж след Втората световна война, България беше третирана като победена, заедно с Германия. На масовия български гражданин е слабо известно, че Съветският съюз ни спаси от ново териториално разпокъсване. Гърция настояваше за голяма част от Родопите, близо до Пловдив и за по-големи репарации. С помощта на Чърчил, Турция имаше териториални претенции от югоизточна България. Югославия настояваше както за територии, така и за по-големи репарации от България. Всичко това ни беше спестено, благодарение на твърдата позиция на съветската делегация вв Париж.

Неоценима е ролята на Съветския съюз и за разгрома на фашистка Германия. Техният принос за победата е решаващ. Без него дори Европа нямаше да е същата днес. Може би щеше да е обединена, но на основите на фашистката идеология. Руският принос сега се пренебрегва от западните русофоби, като празникът на победата 9 май се подменя с ден на Европа. В омразата си към Русия те забравят, че без деня на победата нямаше да има ден на Европа. Това е толкова елементарно да се разбере.

У нас силно се преувеличава ролята на така нареченото безкръвно въстание на 9 септември 1944 г. и за прогонването на намиращите се тогава у нас и около нас германски войски. Това стана възможно благодарение на присъствието на съветската армия, на брега на Дунав. Нейното присъствие парализира немските войски у нас и на все още силните български привърженици на Хитлеристка Германия. Въоръжената антифашистка съпротива у нас беше далеч по-слаба, отколкото в Гърция и Югославия.

У нас нямаше съпротива срещу навлизащите от север съветски войски, не защото всички обичаха Съветския съюз, а понеже това беше самоубийствено срещу могъщата съветска армия. Би било наивно да се мисли, че ограниченият брой слабо въоръжени наши партизани можеха сами да освободят страната ни от влиянието на фашистка Германия, ако съветските войски не бяха на брега на Дунав. Със самото си присъствие те парализираха всякаква съпротива.

В този контекст е полезно да се напомни, че който предава, и то не еднократно, най-добрите си приятели, губи за дълго всичките си истински приятели. И в тежки ситуации попада в положението на лъжливото овчарче. Помислете си само ако България сега изпадне в сложна военно-политическа ситуация, на кого можем да разчитаме. На никого! Член 5. от договора на НАТО е една куха фраза, без реално покритие. НАТО ще ни помогне толкова, колкото помогна в 1974 г. на Гърция при турското нахлуване в Кипър.

България предава лекомислено своя икономически, политически и военен суверенитет като член на НАТО и ЕС. Други страни членки на тези организации провеждат по-достойна национална политика в защита на своите интереси. Напоследък това пролича особено тревожно в отношението на НАТО и ЕС към Русия. Българските правителства се подчиняват сервилно послушно на тези организации, като пренебрегват фундаменталните причини за сегашния конфликт и обвиняват Русия в агресия, позовавайки се на връщането на Крим към майката Русия чрез напълно демократичен референдум и в съответствие с общопризнатите принципи на ООН за самоопределение на народите.

Темата за Крим като вековна исконна руска територия е безспорна. След многобройните войни през вековете, Крим е присъединен към Руската империя през 1783 г. С нея се злоупотребява сега тенденциозно чрез позоваване на произволното й вътрешно-държавно (в рамките на тогавашния Съветски съюз) административно прехвърляне към съветската република Украйна през 1954 г. по времето на Хрушчов, без да се допитат до живеещите там. Това е само формалното основание за заблуда на наивниците. Истинската причина е, че бяха провалени плановете на САЩ за създаване на тяхна военно-морска база в Севастопол на мястото на съществуващата там от 1783 г. руска военно-морска база. Това беше предвидено да стане след овладяването на Украйна от НАТО с въоръжения преврат през февруари 2014 г. и предварително замисленото последващо предсрочно едностранно прекратяване от украинска страна на договора им с Русия за използване на базата до 2030 г.

Овладяването на базата в Севастопол от американците би било зашеметяващ политически, военен и психологически удар върху Русия като държава, създала и използвала тази военно-морска база преди 234 години, в чието укрепване през началните години и десетилетия са участвали Александър Суворов, Григорий Потьомкин, Фьодор Ушаков и много други най-видни руски военноначалници. Да напомням ли за Кримската война през 1854-55 г. и многобройните руско-турски войни през миналите столетия за Крим. Севастопол винаги е бил свещен символ за Русия.

Това щеше да бъде много силен удар и върху самочувствието на руското общество, имайки предвид историята на базата и на целия полуостров, а също и доказаните напоследък големи петролни богатства в Черно море. Като наблюдавам необузданото реваншистко анти-руско поведение на новите украински власти през изтеклите години, това сигурно щеше да се случи веднага след преврата през 2014 г., под измислени предлози. Тези планове бяха пресечени с блестящия ход на руското ръководство по връщането на Крим към Русия при огромното одобрение на проведения референдум. Американските власти, естествено много съжаляват за пропуснатия златен военно-политически шанс.

През последните години сме свидетели на цинична злоупотреба с понятието „агресия”, чието съдържание е известно на всеки средно грамотен човек. Американските власти пристъпиха след 1990 г. към светкавично разширение на НАТО на изток до самите граници на сегашна Русия, без да се допитват до народите на източноевропейските страни.

Въпреки дадените през 1990 г. обещания от държавния секретар на САЩ пред Горбачов, че разширение на НАТО на изток няма да се прави, като едно от условията за изтегляне на съветските войски от Източна Германия и за обединението на страната? От американска страна беше заявено тогава, че „границата на НАТО няма да се премести на изток нито на инч”. И те изпълниха обещанието си. НАТО се разшири и премести на изток не на инч, а на 1500-2000 км до самата граница на Русия. След разпадането на Съветския съюз на 25 декември 1991 г. безпомощната Руска федерация не можеше да го предотврати и направи под натиск много отстъпки на Америка по времето на Елцин. Затова те с умиление си спомнят за него като „голям демократ”. Поради това мразят Путин и им се иска в Русия да има нов Елцин.

Накъде още можеше да отстъпва Русия, за да не бъде обвинена в агресия? По-нататък беше Москва – на около 500 км от границата с Украйна на североизток в района на Чернигов. При р. Нарва в Естония войските на НАТО са на 120-130 км. от Санкт Петербург. Оставаше да им се поднесат на тепсия и тези два свещени руски града. Нима и това трябваше да се допусне! Има ли руски ръководител, който би могъл да си го позволи?

Кой подготви, организира и финансира въоръжения преврат в Киев на 22 февруари 2014 г.? На тази дата вечерта в резиденцията на тогавашния украински президент Янукович и в присъствието на външните министри на Германия, Франция и Полша, беше подписано споразумението за прекратяване на въоръжения бунт на Киевския майдан. На другия ден сутринта, т.е. само след няколко часа, беше извършен въоръжения преврат, подготвен дълго преди това. За него, разбира се, знаеха и министрите на споменатите три държави. До сега не съм чул нито една осъдителна дума от правителствата на споменатите три страни по адрес на превратаджиите. И как да я чуем, след като те самите участваха в неговата подготовка и изпълнение!

Кой си затваря очите и дори насърчава агресивните и дори фашизоидни действия на превратаджиите в Киев, в това число и първия им закон след преврата за отнемане правото на рускоезичните украинци да използват майчиния си руски език? Кой продъл­жава да мълчи по организираните от превратаджиите престъпления на снайперисти с убийствата на повече от 100 души на Майдана в центъра на Киев през февруари 2014 г., малко преди преврата? Кой мълчи за изгарянето на повече от 100 живи хора в профсъюзния дом в Одеса на 2 май 2014 г.? Кой организира подозрителното бавене на изясняването на причините за свалянето на малоазийския самолет над Източна Украйна през лятото на 2014 г.? Представяте ли си колко бързо щеше да бъде обявен резултата, ако той показваше вина на опълченците и на руската страна. Кой мълчи по кървавите изстъпления в Мариопол по същото време? Кой премълчава системните артилерийски обстрели от украинските военни на граждански квартали в Донецк, Луганск и други градове и села в югоизточна Украйна, като използва и забранените фосфорни и касетъчни бомби?

Кой струпва сега бойна техника и войски за „бързо реагиране” до самите граници на Русия на много хиляди километри от Америка и обявява шест граничещи с Русия страни за фронтови държави, включително и нашата? Кой отрича законното право на Русия да се интересува какво става до нейните граници в съседните й държави от така нареченото близко зарубежие, както правят всички държави по света, особено големите и най-вече САЩ?

Прави го САЩ с НАТО, а не Русия. Представяте ли си как би реагирала сега Америка, ако Русия струпваше войски на нейните граници, например с Мексико или Канада? Впрочем, не е нужно да си представяте. Достатъчно е да си спомните, че светът беше на прага на атомна война през октомври 1962 г., когато Съветският съюз по времето на Хрушчов инсталира балистични ракети в Куба. След като американското разузнаване информира президента Кенеди за това, реакцията му беше светкавична заплаха за война, като разпореди откриването на силозите за американските стратегически ракети с атомни заряди, за да са готови за изстрелване. Напрежението спадна едва след като Хрушчов обеща незабавното демонтиране на руските ракети. Следователно, за Русия е забранено всичко, което за Америка е позволено!

Ако трябва да сме точни, агресорът е САЩ, а не Русия. Само болни мозъци или хора, мразещи Русия до умопомрачение, могат да твърдят обратното. Русия е жертва на масирана агресия и е принудена да се отбранява. Всяка нормална държава би постъпила така.  Защото Русия беше притисната до стената през 2014 и следващите години. Ако президентът Путин не беше предприел известните контрамерки за възстановяване мощта на руската армия, щеше да бъде линчуван от руските граждани като национален предател. Неслучайно той има сега най-високия рейтинг (около 77-80%) от всички световни лидери, въпреки трудните условия в които живеят руските хора. А тези условия са трудни, между другото, и защото трябва да отделят от скромния си залък, за да поддържат респектираща потенциалните агресори военна мощ.

Стратегическата политика на Запада от векове е унищожаването или раздробяването на Русия. Такива планове за раздробяването й до 10-15 малки държавици има и сега. И това не се крие от американските военни стратези. Необятността на Русия с нейната територия и неограничени природни богатства ги плаши от векове. Така беше през столетията на царизма, през десетилетията на така наречения социализъм и строящия се комунизъм и сега – след разпадането на Съветския съюз и превръщането на Русия в по-консервативна и икономически по-либерална капиталистическа държава от най-капиталистическите, каквито съвременният свят познава.

През последните години у нас се говори за нов цивилизационен избор на България. Някои полуграмотни хора и политически фанатици наричат подписването на договорите за членство на България в НАТО и в Европейския съюз, за нов цивилизационен избор, без дори да се пита дали българският народ желаеше това, особено членството в НАТО. Тези хора не знаят или се преструват, че не знаят какво означава цивилизационен избор. Този избор не се състои в подписването на някакъв договор. Цивилизационният избор се оценява с дългосрочното многовековно поведение и взаимоотношения между държавите и народите, поредиците от съвместни възходи и падения, съвместни тържества и страдания. Цивилизационният избор се изгражда и споява с многовековно съвместно проливане на кръв, сълзи и пот от много поколения.

Настоящите наши правителства забравят за вековните политически, икономически, социални, културни, езикови, религиозни, психологически и други връзки между народите на България и Русия. Кой ни освободи от турско робство с цената на стотици хиляди загубени свои синове – Русия или Америка? Кой започна да изгражда администрацията и армията на току що възстановената нова българска държава? Българската земя е осеяна с руски паметници, а улиците и площадите с руски имена, в знак на благодарност от нашия народ, а не с американски паметници. Да, пропуснах нещо важно. Намериха се безгръбначни български политици, които разрешиха построяването на българска земя на паметник на загиналите американски летци, бомбардирали София и други български градове през Втората световна война, погубили хиляди българи, разрушили стотици сгради и инфраструктурни обекти. В София няма паметници на великите български царе, но има паметник на американските летци – убийци. Не ми е известен друг подобен случай на самоунижение в цивилизована самоуважаваща се европейска държава!

Други страни нямат история, но я измислят и й правят паметници, а ние имаме хилядолетна история, но я пренебрегваме, самоунижаваме се и не издигаме паметници, което е наш морален дълг. За разлика от други народи и държави, дори прибягваме до варварското им разрушаване. Граденото от столетия в отношенията между Русия и България не може да се руши така безразсъдно за няколко години от случайно попаднали на важни постове политици еднодневки! А тези, които го рушат, трябва да знаят, че това няма да се забрави! И един ден ще им бъде потърсена сметка. А този ден не е много далече! Достойно за съжаление е, че нашият покорен народ го допуска!

България не трябва да участва под никаква форма във война или други враждебни действия срещу Русия. Нашият железен закон трябва да бъде: „В Европа, но никога срещу Русия”.

(Със съкращения)

Проф. Иван Ангелов, член-кор. на БАН

Статията е прочетена 371 пъти
Назад към брой 139Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2018