Турция ни дължи стотици милиарди само от данъка „Джизие“ в брой 138

Турция ни дължи стотици милиарди само от данъка „Джизие“
Категория: История

Акад. Петър Иванов: Турция ни дължи стотици милиарди само от данъка „Джизие“ по време на робството

По повод на посещението на един висок гост на 26 март във Варна би било хубаво да си припомним едни неща за турското робство.

Най-фрапиращия данък, прилаган по нашите земи тогава, е бил джизието. Това е безкомпромисен поголовен данък, събиран от немюсюлманското трудоспособно мъжко население на Турската империя. На джизие са били подложени всички българи на възраст от 15 до 75 години.

Този данък има и функцията на своеобразно унижаване на мъжкото българско население. Събирал се е в полза на турската държава като откупване на вярата. В Корана се заповядва: „Сражавайте се с онези от дарените с Писанието, които не вярват в Аллах… и не изповядват правата вяра, – докато не дадат налога (джизя) безусловно и с покорство“ (9:29). Турците са изпълнявали заповедта в България векове наред.

Размерът на данъка през ХVІІ век е бил около 20 пари, или половин златен алтън (турска жълтица) на човек. На някои места в България джизието е събирано по броя на къщите, като се е приемало, че средно във всяка къща живеят 5 души, и двама най-малко трябва да плащат този данък.

От налога са били освободени всички изповядващи исляма – турци, цигани, арнаути и др.

През ХVІІІ век поради инфлацията и поради други политически причини (засилено потискане на българите), джизието се е увеличило значително и турските бирници започнали да го събират пропорционално на имуществото на нашите прадеди.

Българското население било разделено на три слоя – богати, средни и бедни. Съотношението на данъка било 4:2:1. Сумата за по-заможните българи станала вече 10 гроша, средните плащали 5, а бедните – „само“ два гроша и половина. Един алтън (жълтица) бил точно толкова – 2,5 гроша.

Значи, ако примем че българското население в Мизия, Тракия и Македония тогава е било 3,5 милиона, можем да пресметнем приблизително, че турците са вземали от българите годишно по около 4 000 000 жълтици или около 25 тона чисто злато.

За последното столетие от петвековното робство, по мои лаически сметки, ние сме дали на турците наред с всички други данъци и тегоби като данък джизие (джизя), само за откупване на християнската си вяра, около 2 500 тона злато.

А за целия период на турското робство не ми се смята.

Стойността на насила иззетото злато от българите по тази линия в днешни пари (1 гр. – 50 лв.) е около 750 млрд. лева, или 375 млрд. евро.

Според турските закони българите са облагани още с поголовен данък (хараджъ), който плащали и жените. Този данък е различен от плащания само от мъже данък джизие.

Почти всички семейства плащали поземлен данък (испендже).

Освен всички други данъци, българите плащали още така наречените извънредни данъци (авариз, дивание).

Давали на турците десятък от всички произведени от тях си продукти.

Имало данъци върху кошерите, данък за сеното на овцете, за свинете, за насечените дърва и т.н. Имало налог за всяка бъчва.

Българите плащали и друга категория данъци – така наречените свободни данъци (баду хава). Най-известният от тях е диш хакъ. Това е един от най-издевателските и обидни данъци в света. Според мен, този данък може да бъде измислен само от много болен и перверзен ориенталски мозък. Данъкът се плащал само от българи и представлявал според Речника на редки, остарели и диалектни думи на БАН (Сф., 1974 г.) „пари, които българите плащали на угощаваните от тях турци“ (стр. 108).

Българите плащали данък даже за бракосъчетаването си. Не знам дали е нямало данък за умиране.

Питам се, дали въобще е имало нещо, за което не се плаща данък на поробителя по време на турското робство?

Освен данъците нашите прадеди са работели и ангария – своего рода трудова повинност. Но тя не е само за мъжете, а и за жените. Било възможно ангарията да се откупи с гюндер акчеси.

В знаменитата българска песен „Кажи, кажи, стара ле бабо, къде е бела Яна?“, певецът ни казва, че Яна „ангария пойде во близкото село пшеница да жние“. Ясно става, че семейството на Яна няма пари за гюндер акчеси, и Яна полага безвъзмезден труд в полза на турци.

Чудовищна тегоба, както всички знаем, е било вземането на български момчета за еничари, които после ставали известни с жестокостта си, включително и срещу сънародниците си християни.

За другите щети, нанесени от турците на българите, можем да се осведомим от многочислените трудове на историците. Те би трябвало да знаят много повече подробности.

Но във всички българите и българската държава са ощетени от турците за петвековното робство много, и не би трябвало да забравят този факт, даже и когато посрещат турски гости, каквито и да са те.

Акад. Петър Иванов е директор на Демографския институт към Българската академия за наука и изкуства (БАНИ)

Статията е прочетена 227 пъти
Назад към брой 138Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2018