Надеждата ни е в новите поколения в брой 137

Надеждата ни е в новите поколения
Категория: Сърцето, душата

145 години от гибелта на нашия Левски. На нашия Апостол - символ на свободата, равенството, братството, на святата република… На родното, на единението и равноправието, моралността... На националното ни достойнство.

Нашият импулс-насърчение за възхода на Отечеството ни, без който жертвата на Първия негов син не би била толкова заслужена. Не би била така твърдо, апостолически и незабравимо закрепена в нашето съзнание, в което сега  проникват и доста съмнения в човещината, настанява се мрачината на материализма. Но тъкмо големите идеи, като тези на Левски, са правили и продължават да правят пробивите, преходите към неизтребимото добро, към осъзнаването, към истината…

Именно този импулс за просветление и възраждане, оставен ни от Левски, е нашият завет за един съвсем нов свят, в който ще тържествува законът на любовта, носещ небесното висшегласие и равноправие, който ще ни запази и задържи в родното гнездо, в което са корените на най-древната цивилизация, предшествала с векове европейската. Ще ни дава и вярата, че в нашата малка, колкото длан и ласкава шепа земя, има всичко необходимо за достоен живот, защото самата тя е духовен покров, духовен подслон и стожер.

Защото именно от тази малка, но свещена земя се извисяват в космоса напевите на българските мистерии, така щедро наспорили земята ни, осветена със себежертвата на нейните верни синове и дъщери, с повече от 300 хиляди народни песни. Тъкмо затова големите идеи не могат да бъдат победени от големите пари, защото те са бащини завети, съдът на дедите ни. Съд-Ба-та ни.

Затова в така горещото ни огнище продължава да гори сътворителният огън на пробудата, на бъднината. На новото бъдене.  Огънят не само на  бъдещето, което се измерва с времето и пространството, а на бъднината на безкрайността.

Затова и благодарността ни към нашия Апостол на свободата, провидил тези наши духовни дарове, е и благодарност към Небето, което е било много щедро, пращайки ни толкова светли духове, и личности, като него. Но и благодарност към самия неунищожим Живот, както добре е осъзнала Рузие Мустанчева от с. Чорбаджийско, наградена в нашия конкурс за есе “Левски и Европа”.

Благодарност към провидението, което и в наши дни изпраща светли духове, като този на заминалия си от земния свят наскоро Дядо Добри, в който Айтунч Мустафа, друг участник в конкурса, вижда черти на святост от образа на Левски. Припомня ни, че, съвсем не случайно, един от 30-те  псевдонима на Дякона е Аслан Дервишоглу, който е превод на турски език на Левски Дякона. Но дервиш означава още и суфист, просветлен аскет-мъдрец, търсещ и даряващ освобождение от материалните зависимости и отварящ вратите на духовното.

Нашата благодарност пък е към всички други участници в конкурса “Левски и Европа”, защото във всяко едно есе има греещи светлинки на признателност, осъзнатост и обещание да се следват заветите,  идеите, нравствените принципи и ценности на Васил Левски.

И в това е нашата надежда, че, както казва Мерсия Макдермот в книгата си “Апостолът на свободата”, “той умира като семената, за да оживее наново в реколтата…” И в това, както добавя Алпай Ахмед, друг участник в конкурса, че с всяко нейно зрънце и във всяко следващо поколение, Левски ще се преражда и заедно с това ще изкласява новата надежда, новото начало, новият живот.

Стига да не позволяваме новите “семена” и “класове” да се оставят да “изгниват” в земното и в духовното ни поле.

Лияна Фероли, Общински комитет “Васил Левски”, Кърджали

Статията е прочетена 115 пъти
Назад към брой 137Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2018