Църквата „СВЕТИ НИКОЛАЙ” в древна ЛИКИЯ – посредникът между обикновените хора и Бог в брой 137

Църквата „СВЕТИ НИКОЛАЙ” в древна ЛИКИЯ –  посредникът между обикновените хора и Бог
Категория: Изкуство, култура

Благото лице на свети Николай излъчва доброта с разбиращия си поглед и дарява с чудеса всеки вярващ. Неговият образ ни гледа от великолепно съхранените стенописи в църквата „Св.Николай” в Древна Ликия, където свтецът е служил до края на дните си, бил е митрополит и е погребан тук в саркофаг. Той е посредник между обикновените хора и Бог – лечител, радетел на доброто, закрилник на бедните,  щастието в семейството, децата, моряците, имота, парите, онеправданите и  неоценим помощник при непреодолими трудности.

Новооткрити исторически паметници осветляват живота и делото на светеца, починал преди 17 века. Свидетелства за него се съдържат в жития и похвални слова още от 4 в. / „Деяния на стратилатите” с неизвестни автори от Ликийската област/, трудовете на св.Андрей Критски, св.Методий патриарх Константинополски, св. Симеон Метафраст и други богослови, чиито ранни ръкописи се съхраняват в библиотеките на Оксфорд и Виена.

Свети Николай е роден в края на 3 в. в Древна Ликия, Мала Азия, градчето Патара, пристанище на Средиземно море в района на гр.Мир /Древна Мира, днес  част от гр.Демре, Турция/.Живял е по времето на император Константин и  е бил архиепископ на гр.Мир. Присъствал е на Първия Вселенски събор в Никея през 325 г. като главен архиерей на областта Ликия, почитана и уважавана личност дори в императорския двор. Самият св.Симеон Метафраст пише, че св.Николай на този събор е изобличил арианството и  е произнесъл пламенна реч против тази доктрина. Сред добрините, които е направил за жителите на гр.Мир са спасяването на града от глад, като склонил капитана на корабна флотилия със зърно от Египет за Константинопол да остави част от товара в Мир, светецът измолил от императора и снижение на данъците, които били прекалено големи за населението на Мир.

Безброй чудеса са извършени от св. Николай още приживе, но най-легендарните до днес  са преданията за разразилата се буря в морето при пътуването му до Божи гроб, когато възкресил с молитви паднал от мачтата на кораба моряк и успокоил с молитвите си морето. Популярна е и легендата за запушената пробойна на кораб с жив шаран, поради която св. Николай се счита за покровител на морските стихии и моряците, а традицията повелява на Никулден да се слага на трапезата шаран.

Образът на св. Николай често е изобразяван с деца и неговият лик става правоприемник на Дядо Коледа/Дядо Мраз. Преданието разказва, че светецът преди Коледа оставял подаръци на децата във всеки двор, така че и най-бедните да могат да се зарадват и да посрещнат празника подобаващо. Тези подаръци се различавали от днешните гланцирани подаръци и били чорапи, ябълки, дребни лакомства и хранителни продукти. Свързват го и с възкресяването/спасяването на 3 деца от убийство, както и с подхвърлените торби злато през комина в къщата на банкрутирал търговец, който искал да продаде дъщерите си, а торбите паднали в чорапи, които се сушели над камината. Така и до днес се е запазил обичаят да се оставят чорапи на Коледа, които добрият старец  да напълни с подаръци.

През 2-ри в. Мира е метрополис с процъфтяващо развитие, а през 4-5 в. е важен религиозен и административен център, столица на Ликия по времето на император Теодосий Втори /402-450 г./. Като град Мира е познат от дълбока древност – той е един от шестте най-големи градове по време на Ликийската лига, а  ранни свидетелства за града и обитателите са открити в руини, домове и съдове от 3 и 5 в.пр.н.е. В забележителната древна архитектура на Мира са амфитеатъра за 9-10 000 души и скалните гробници на некропола, разположен по билото на отвесна планина. Археолозите все още работят в района и откриват при разкопки християнски църкви и  много артефакти, които допълват информацията за живота в Древна Ликия.

Археолозите продължават да работят и в църквата „Св.Николай” в Демре, където светецът е прекарал живота си и  е бил погребан. Църквата е много добре запазена, с разкошни стенописи на дванадесетте апостоли, на св.Николай и други светци, колони, олтарни ниши, куполи, мозайки, мраморни капители. Освен саркофага на св.Николай в тази църква има още две гробници. Мощите на св.Николай са взети от църквата му в Демре след разгрома на армията на император Роман Четвърти от селджуците / битката при Манцикерт 1071 г./, а Ликия и гр.Мир са били  ограбени. Десет години по-късно търговци и моряци от Бари разбили мозайката в олтарната абсида и  взели голяма част от мощите на светеца . На 9 май 1087 г. мощите на св.Николай са тържествено посрещнати в италианския град Бари. След това венецианците по време на кръстоносния си поход взели и останалите мощи на светеца. Италианският антрополог Луиджи Мартино е изследвал мощите на св.Николай в Бари и Венеция /през 1953-1957г. и 1992 г./ и е установено, че липсващите части се допълват в съотношение 5:1. Ученият е установил в своите изследвания ръстът на св.Николай /168 см/, както и  че се е хранил с растителна храна, имал е типични заболявания за продължителен престой  във влажни помещения и  е починал на 70-80 годишна възраст. Възстановка на лицето му е направена през 2009 г. от учени в университета в Манчестър под  ръководството на Каролайн Уилкинсън. Реконструкцията на лицето на св.Николай напълно съвпада с лика му от традиционната православна иконография – високо чело, изпъкнали скули и брадичка, смугла кожа и кафяви очи.

  Православни християни от Русия са построили паметник на св.Николай в двора на църквата му в Демре.

Статията е прочетена 1286 пъти
Назад към брой 137Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2025