Легенда за Мартеницата в брой 137

Легенда за Мартеницата
Категория: История

Форум Родолюбие

Известно е че мартеницата е типично и единствена българска традиция.

Тази традиция не е прекъсвала вече повече от 1300 години в Дунавска България, но не възниква тук.

Мартеници  са широко разпространени и в някои части на днешна Румъния, Македония, Гърция, Сърбия, Албания – из всички части на Българската Етническа Територия и поселения.

Първи Март е един от най-мистичните наши празници. Всички го празнуват, но малцина знаят какво точно символизира този прастар обичай…

Една от най-разпро­странените легенди у нас, адаптирана по редица народни песни, гласи известната история за дъщерята на Кубрат Хуба(ва) и гълъба,   пренесъл бяло-червен конец до Аспарух. В легендата, разбира се, има известна истина, защото има песни, разказващи за наш цар, превел ни в тези земи, и сестра му...

Идеята за птицата, донесла вест от далечни роднини, обяснява напълно защо старите хора са вярвали,  че когато се види първият щъркел (известие за идването на топлите дни), то мартеницата трябва да се свали…

Легендата за Мартеницата в съвременна интерпретация:

Към края на своя живот владетелят на българите Кан Кубрат повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат единни, за да бъдат силни и да не ги пречупят, както става с пръчките, ако ги вадят една по една от сноп. Минало се време, ханът починал. Тогава хазарите нападнали българите и успели да пленят дъщерята на Кубрат – Хуба. Водачът на хуните Хан Ашина предложил на синовете да го признаят за техен владетел. Само така щял да освободи сестра им и да им остави земите. Канските синове били поставени пред трудно изпитание.

Най-големият син Баян признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите не спазили заръката на стария Кан и се разделили, търсейки свободна земя за своите племена. Единият от братята тръгнал на север, а другите Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг по различни пътища. Преди да се разделят, братята се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина, докато намерят нова земя. След това Аспарух щял да им изпрати птица, вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат от Ашина и да ги последват.

Четиримата братя потег­лили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на врага. Не след дълго при Хуба долетяла очакваната птица, която имала златен конец на крачето. Като получили тази радостна вест Хуба и Баян избягали от плен и достигнали земите около Дунав. Не знаели точно накъде да поемат, само птицата можела да им покаже пътя. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето й. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хазарското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се поя­вил Аспарух с неговите войници. Хуните, като го видели, побегнали.

Аспарух посрещнал  Хуба и Баян. Взел конеца от Баян и белия му край завързал с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. Така с победоносната си войска дал началото на новата българска държава. Заръчал червено-белия  конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите. Нарекли червено-белия конец мартеница, по името на месеца, когато това се случило. Тя станала символ на късмет, любов и щастие. Оттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички. Оттогава, бяло-черве­ният конец е здравата нишка, коя­то свързва българите по света в едно – да сме силни, щастливи и единни. Да помним откъде произлизаме и да не се разделяме задълго от снопа пръчки, който колкото по-голям ни прави по-силни.

Статията е прочетена 142 пъти
Назад към брой 137Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2018