Италианският град Верона е Bella. Известен е като град на световното културно-историческо наследство под закрила на ЮНЕСКО. Това е градът на Арена ди Верона, градът на Ромео и Жулиета, градът на 10-те моста и други определения, които му придават притегателна сила и чар.
Верона възниква през 4 в. пр.н.е. на брега на река Адидже, през 12-13 в. е град-държава, а от 15-ти век се присъединява към област Венеция.
Замъкът на Св.Петър на хълма Сан Пиетро във Верона е крепост, построена върху древноримски храм. Арена ди Верона е построена 30 г.след Хр. и е един от най-добре запазените римски амфитеатри, който в онези векове е приемал 26 000 посетители за гладиаторски битки, тържества и концерти, а днес е с капацитет 20 000 места и е домакин на летен оперен фестивал. Площад Ербе е сърцето на Верона и е един от най-красивите площади в Италия, построен върху римски форум, център на социалния и търговския живот до днес. Замъкът Кастелвекио е притежание на фамилията Скалигери, които управляват Верона през Средновековието, а замъкът Соаве е на 23 км от Верона, на хълма Тенде и е типична военна крепост, построена за защита от унгарските нападения.
Безспорно, Верона е много красив град с много забележителности, но най-посещаваното място е Къщата на Жулиета. Домът на Капулети е построен през 13-ти век и благодарение на Уилям Шекспир вече столетия е място на хиляди влюбени от цял свят.
На единия бряг на реката се намира католическата църква „Санта Мария ин Органо”, построена от монасите бенедиктинци като романска базилика първоначално през 12-14 век, но претърпяла през годините многобройни реконструкции. Има влияние от готически стил, а трите мраморни врати й придават класически вид. В църквата се намира един от най-старите органи в Италия /1506г./. Камбанарията с шест камбани е построена през 1533 г. по проект на Фра Джовани ди Верона. Сградата е с формата на латински кръст. Фреските в църквата са на Николо Джофино и Франческо Карото, а олтарните сюжети са дело на Доменико Мароне, Джовани Питони и Франческо Мороне. Фра Джовани рисува пейзажите и натюрмортите във вътрешния интериор и дърворезбата в обзавеждането. Първоначално църквата е основана през 6-8 век, по време на остготите и ломбардите и е била част от манастир, разрушена е при земетресение и е ремонтирана през 1117 г. Колоните и капителите са от 8-ми век и са поставени в крипта в конструкцията на храма. В прилежащото пространство се съхранява ценна дървена скулптура от 14-ти век – „Мулета”, изобразаваща Христос яздещ муле. Манастирът е бил разрушен по времето на Наполеон. В църквата се съхраняват картини на известни живописци, представители на барока – Лука Джордано, Антонио Балестра и други. До 1756 г. църквата „Санта Мария ди Органо” се явява място на Аквилейския патриархат.
Бенедиктинският орден е един от най-богатите в Европа и това никак не е случайно – в неговите манастири се замонашвали крале, папи, членове на аристокрацията. Орденът наема художници, които изографисват крале, приели монашеството, светци и папи. В църквата „Санта Мария ин Органо” във Верона е рисувал Франческо Мороне и на един от стенописите е представен българският цар Борис Първи /цар Борис Михаил, Покръстител/, който се отказал от короната и станал бенедиктински монах. Има надпис на латински, че това е българският цар. Нарисуван е с бели дрехи и е заедно с още двама светци. Друга фреска, на която е нарисуван цар Борис, но в черни монашески дрехи на Бенедиктинския орден, се намира в манастира „Св.Яков” в Понтида, Ломбардия, провинция Бергамо.
Във Верона на 5 април 1857 г. е роден първият български княз Александър Батенберг.
Мариана Праматарова