Ако приемем, че Природата е най-съвършеният код за законите, определящи земното ни битие, не бихме сбъркали. А някъде между нея и нас изкуството се явява важен медиатор на духовните й императиви.
За тези, които познават творчеството на Тамара Пенчева, е излишно да подчертавам, че Природата е основният й художествен обект. А и експозицията тук е един познавателен обзор на вълнуващите я теми и идеи. В този смисъл сюжетите и посланията й, познати и непредвидими, са територия на която работи творческият дух на художничката.
Тъй като имах приятната възможност да представя две нейни изложби, сега си присвоявам привилигията да избера по-различен подход, като потърся друга, не по-малко значима поанта, а именно - смисловия контекст на колорита в платната на Тамара. За мен това е забележително качество на живописта й – цветовете като азбука на живата природа, на живия живот. Едно шествие на цветността, което ни извежда извън границите на видимото. И докато реалността ни ограничава в своята зрителна конкретика, художничката успява да събере в едно невероятно съцветие несъчетаеми на пръв поглед краски и да ги хармонизира по неподозиран начин. Например, любимият й художествен обект Планината – тази могъща твърд сякаш е разтворила своята гръд, за да изригне и да я облее с една ярка пъстроцветна вълна. Търсено или не, всяка краска тук въздейства със своя специфична енергия от зърнисто бяло до светло керемидено при „В пустинята на живота“, от прозирно бяло до пурпур в отблясъците на животворящото слънце, от интензивно синьо до градоносно лилаво, прорязани от палещото оранжево – в наметката на планината. Просто Тамара успява да предаде нов привкус на колоритното общуване, да изведе скрити импулси и най-важното – да въздейства с нови духовни значения на цвета.
Например ако виолетовия цвят внушава воля и могъщество при планината, той крие и повика на душата за уединение и съзерцание. Ако портокаловия е цветът на човешкото Его , той борави и със силите на ума. Ако тъмносиньото олицетворява воля и устойчивост, неговият цветови потенциал работи за утрешния ден. Най противоречивият жълт цвят, свързван дори с омразата, се проявява и в своята животворяща сила!
В художествения свят на Тамара всяка боя е използвана в нейната висока октава, в нейното положително проявление, силно рефлектиращо върху емоционалното възприятие. Най-сетне всяко цветно проявление на спектъра е смислово наситено, защото носи вътрешното съответствие на едно окултно и духовно познание и творческа сила.
НАДЕЖДА БЕЛЕВА
за изложбата на Тамара в Люлин януари, 2018 г.