Кукеровден е един от най-колоритните празници в зимния обреден цикъл на българите. Кукерските игри и обичаи са познати и се изпълняват в почти всички географски области на България. В различните райони кукерите имат различни имена – кукери, джамали, старци, мечкари, бабучери, сурвакари и др., а кукерските игри се провеждат в повечето случаи по време на Сирни заговезни. Заслужава си да бъдат споменати някои райони, където кукерските игри прерастват във фестивали – Пернишко, Ямболско, Хасковско и се отличават с многообразие, автентичност и емоционалност.
Корените на карнавалните игри и обичаи търсим в древността, когато траки, прабългари и славяни са се предрешвали за извършването на свещенодействия и заклинания с култов характер в чест на своите богове.
В Странджа подготовката за Кукеровден започва вечерта на Сирни заговезни с обичая „пали кош”. Голям кош се пълни със слама и се издига високо в центъра на селото. Вечерта кошът се запалва , а около него се играят хора. Възрастни и деца стрелят по него със запалени стрели, а когато изгори и падне на земята се прескача за здраве. Вярва се, че запалените буйни огньове и бурните хора около тях ще осигурят буйно израстване на посевите.
Друг характерен обичай, изпълняван през Сирната седмица е обичаят „гора”. Рано сутринта момите и ергените излизат извън селото и пеят ритуални песни, след което се играят обредни танци /хора/ за здраве, щастие и благоденствие.
В село Зидарово/ Бургаска област/ преди изгрев слънце на Сирница младежите с викове и кречетала прогонват кучетата извън селото – с тези действия се цели изгонването на злите сили, т. нар. ”пречистване”.
В селата Бръшлян, Бродилово, Бяла вода и др. се е запазил обичаят „цирене на кучета”. Циренето се извършва на висилка с примка над селския вир. Кучетата се завързват с въже и се премятат над примката. Счита се, че „изцеряването” помага на кучетата против бяс. Обичаят се среща и като „тричане”.
Кукерските обичаи имат два съществени момента. Първият е свързан с „предрешването”/преобличане, маскиране/ и обхождането на къщите.
Няколко дни преди празника мъжете се събират /обикновено в кръчмата/ и обсъждат, кой какъв персонаж ще претворява на Кукеровден. В различните краища персонажите от свитата на кукера са различни – баба, булка, цар, царица, харичари, поп, берберин, аптекар и мн. др. Всички те имат подходящ реквизит – маски, костюми, грим и атрибути. Участниците са само мъже.
Централна фигура в кукерските игри е кукерът. В Странджа е разпространен т. нар. ”бял кукер” или „кукер без маска”. Кукерът е мъж, който се облича в седем вида кожи – предимно бели на цвят /от овца или коза/. Преобличат го в мълчание, някъде му казват „ням кукер”. Около кръста му връзват звънци – големи и малки. Задължителен атрибут е дървеният фалос, който се прикачва на колана на кукера. Лицето му се намазва със сажди и на главата си носи рунтав калпак.
Под звуците на гайда и тъпан кукерът излиза на двора при свитата си. ”Пуфкарето” са с изцапани лица и също облечени в кожи. Носят примки и дървени саби. ”Харичарите” са млади мъже в празнично облекло с лисичи кожи и остри калпаци, някои носят забрадки и червени пояси. Те имат за задача да хващат млади булки и да ги водят при кукера. Жените дават пари на харичарите, за да се откупят и освободят, защото се вярва, че ако кукерът ги „кукериса” с фалоса ще забременеят. ”Царят” е празнично облечен и носи бъклица с вино, за да черпи стопаните на къщите, които посещава свитата. Той носи у себе си и зърното, което ще бъде засято.
Кукерската дружина обикаля селото под звуците на гайда и тъпан /характерни музикални инструменти за кукерски игри в Странджа/, а след нея тичат деца и пеят песни/ задевки/. Шествието е интересно и забавно. След това свитата влиза във всяка къща. Кукерите подскачат неистово и вдигат голям шум със своите звънци и саби. Вярва се, че по този начин се прогонват злите сили от къщата и стопаните трябва да ги дарят щедро за услугата, защото иначе кукерите правят пакости. Често в къщата се разиграват комични сцени – кукерът подгонва млади жени или бездетни булки и извършва символични движения, свързани с плодовитостта.
Привечер става „заораването” – вторият свещен акт в кукерския обичай. На поляна извън селото, кукерът изорава с дървено рало три бразди в кръг. ”Царят” върви след него и засява зърното, като благославя и нарича за плодородие. Другите от свитата охраняват главното действащо лице в обреда, за да не попречи някой на свещенодействието, а с това и на бъдещото плодородие. Три пъти обикалят нивата, а след това започват бурни хора и веселие. Това всъщност са и последните зимни хора.
Магията на кукерските игри ни пренася далеч във времето, когато жреците на великата богиня са използвали маски за своите ритуали. Този, който е носил маската е бил жрецът-владетел, богочовек запознат с видимия и невидимия свят. Още от праисторическите времена е съществувала практика да се влиза в кожата на животното-тотем, затова кожи и пера са най-често използваните материали. С маскиране /преобразяване, предрешване/ са свързани мистериите на богинята Деметра, Дионисиевите празници, римските вакханалии и т. нар. ”мръсни дни” през зимата у нас. Тогава маскираните мъже гонят тъмните сили и изпълняват ритуали, свързани с плодородието: изчистват пространството /”пали кош” и метенето на къщите/, принасят жертва – свещено животно /в случая кучето/, оплождат всичко /земята, жените, животните/, символично чертаят сакрални знаци/ заораването в кръг – модел на вселената/, засяват – дават ново начало. Като се добавят мълчанието по време на ритуалното преобличане на кукера, както и присъствието на магическите числа три и седем /три бразди, три кръга, три пъти обикалят нивата, кукерът се облича в седем кожи/, може да се твърди, че наистина става дума за извършване на свещени действия.
И няколко думи за естетиката на празника. В различни краища на страната кукерската маска е своеобразен носител на културата на българина от древността до днес. Всяка географска област си има своята типична маска – кожени за Софийско, с пера, опашки и цветя в Айтос, с пискюли в Ямбол, с изображения на животни, островърхи и трапецовидни в Бургаския край. Всички те са странна смесица от старинност и екзотика, в която карнавалният елемент е превърнат в народно изкуство. Връзката: маска – култура – игра , отразява многопластовия живот. Маската е избор, тя е другото „аз” на човека. Слагайки си маската човек влиза в роля, изпълнява култове, чувства се анонимен. Има райони, където се използват маски с две лица.
Друг важен елемент в кукерските игри е присъствието на животни. Традиционни участници на кукеровден са мечката и магарето. Мечката е символ на здравето и изцелението. Вярва се, че нейната сила се пренася върху човека, когото е „прегазила”. Днес, освен традиционните животни, в кукерските шествия могат да се видят и екзотични животни, което се дължи на театралния момент в игрите.
Разширяват се и се осъвременяват и персонажите от кукерските игри – освен традиционните цар, царица, берберин, поп се появяват и горски, медицински сестри, полицаи, лекари и др.
Въпреки, че карнавалният момент днес е по-популярен от езическия обичай, Кукеровден е границата между сегашното и отвъдното, реалното и мистичното, красивото и грозното, човешкото и животинското, доброто и злото. На този ден лошите сили отстъпват на надеждата и очакването на доброто. На този ден се изпраща старото и се очаква новото – по-здраво, по-плодородно, по-красиво и по-добро.
Мариана Праматарова