Произход на най-старите български закони
Задълбоченото изследване на най-старите български обичаи и традиции води до извода,че някои от тях имат прилика с известни източни традиции. Особено силна е вярата във всемирната справедливост, която според древните български представи е подчинена на особен върховен бог на справедливостта, директно подчинен на небесния бог. В шумеро-акадската цивилизация е имало даже отделни богове на правдата и правото, съветници на бога на Слънцето-Уту. Според волжките българи върховен носител на справедливостта е все виждащото Слънце - Барис, които напомня старинните индоирански понятия.
Има прилика между основните нравствени закони на шумеро-акадските и по-късните от тях закони на Моисей. Строгостта и безпощадността на закона е пример за велик и чист нравствен стереотип и отстъплението от него е означавало да се хвърли човечеството във всеобщото падение, каквото виждаме сега. Затова в представите на древните българи законът е бил закон, само ако е строг и неподкупен. Твърде рано се срещат цяла редица железни правила , характерни з а всички най- стари цивилизации: „Не кради”, „Не лъжи” , „ Не прелюбодействай” , „ Не безчинствай”. Правило на висшата държавна власт е : „Управлявай с разум държавата и не и вреди, за да не бъдеш снет от трона”. По този начин не се е допускало разложение на народа и загниване на върховната власт. Древните българи свято са спазвали закона, защото са смятали , че наказвайки престъпниците, те изпълнявали волята на самия бог, които праща гибел и смърт на грешните души. Ето защо готите в края на пети век описват древните българи като народ, който има особен и желязно спазван ред.
Според проучванията на редица древни летописи, най-старите български земи са се намирали в земите на изтока, поради което идват сходствата в областта на законността и духовността. Най-голямата загадка на българската история е появяването на българите в Европа като народ със силно развити държавни традиции, законност и духовност.
Проучването на името българи( БЪЛГ), не се среща никъде в европейските и тюкските езици, но този рядък корен се открива единствено сред далечните източни народи, населяващи Памир и Хиндокуш, поради което царството се е записвало по различен начин-Блхара и Булхар, от което проличава, че това е най-древната държава на света.
Интересно е, че според мандейските легенди цар Бурзан, чието име значи „Българинът”, е живял 300 години, точно толкова, колкото е властвал (цитирам дословно или живял) и легендарният владетел Авитохол, с който започва именика на българските ханове. Този факт може да бъде обект на изследване и размисъл за възможното човешко дълголетие(120), многолетие (120 години) и хилядолетие, за което говорят и пишат съвремнни учени като академик Болотов, американският професор Ледсли в своята книда „ Стоп на стареенето” и други.
Арабският книжовник Масуди съобщава,че в древния БАЛХ СЕ НАМИРА ЕДНО ОТ ПРОЧУТИТЕ ЧУДЕА НА ИЗТОКА - ОГРОМЕН ХРАМ, наричан Хав Бахар, който се нарежда сред четирите най-големи храма в света. На вратата на храма била написана древна мъдрост, която трябвало да знае всеки, който идва в древния БАЛХ: „Три неща трябва да притежава човек, за да бъде приет в двора на владетеля: интелигентност, търпение и богатство”. Качествата , които е трябвало да притежават в най-старото българско царство сановниците и велможите са мъдрост,търпение и заможност, защото беднякът, дори и да е умен, често е твърде нетърпелив да забогатее и злоупотребява с дадената му власт.
Най-древните български царе са притежавали умението да избират за управник човек, който се превръща в достоен и мъдър държавник-мъдрец, който няма да се впусне да съсипе държавата за своя лична изгода. В същото древно царство, се откриват и най-ранните първообрази н а старите български имена: АВИТОХОЛ, ИРНИК, КУБРАТ, ИСПЕРИХ, ТЕРВЕЛ, СЕВАР, ВИНЕХ, КАРДАМ И КРУМ. Това показва, че почти всички древни имена, които е носела древната българска династия ДУЛО са се зародили в земите на древния Балх.
Древната българска държавна уредба е едно оригинално и чисто българско изобретение, а не подражание на Римската и Византийската държавни системи и затова е привлякла вниманието на източноевропейските народи, да се изтръгнат от старите грабителски империи, привлечени от нейния мъдър и рационален икономически ред.
На древните българи от някои автори се гледа като на малко номадско(чергарско) племе и не могат да обяснят, как за броени месеци „ Ордата на Аспарух” поставя под своя контрол обширни територии от заварените славяни, готски и тракийски племена и е изградила цялостна държавна уредба върху тях.
За да се изгради една силна държава е нужно да се създаде цяла редица държавни институции - централна власт и областни администрации, законодателни съдебни органи, данъчни органи и други задължителни държавни атрибути. Трябва да има добре обучени (а за това трябва дълъг период на системно обучение в подходящи школи) и многобройни кадри необходими за разнообразните държавни функции.
Наглед изглежда странно, че една съвсем млада държава, се е оказала силна да е покровителка на сваления византийски император, а 10 години по късно да спаси Византия от огромните арабски пълчища. Особено, като се има предвид, че отблъснатите от Солун и Цариград араби на Балканите, са превзели почти цяла Испания и са достигнали почти до средата на Франция. Взимането на верни стратегически решения от българските водачи като по чудо спасява Европейската цивилизация, религия и култура от азиатските нашественици.
От сведенията, записани в първия български летопис - „ Именик на българските канове”, а също и в хрониките на византийските летописци Теофан Изповедник и Патриарх Никифор личи, че преди великото преселение на Аспарух на Балканския полуостров, българите са имали друга по-стара държава, която е съществувала векове.Тази държава византийските хронисти наричат Стара Велка България и сочат, че тя се намира на изток, при кавказката река Кубан и Меотидското езеро - Азовско море. Древните българи, идвайки отсам Дунава, са пренесли в готов вид своята стара държавна уредба и затова са успели да изградят твърде бързо и успешно своята нова държава.
Древните българи и идеята за справедлива държава
Поради някои специфични преимущества на създадената система на управление на древната българска държава, които са привличали към себе си заварените на Балканите племена, в земите завладени от новопоявилите се българи и славяни, възниква нов икономически ред.
Според Михаил Сирийски, дошлите от север племена, казвали на завладяното местно население, които неса роби, така характерно за цяла Европа по това време: „Излезте. Сейте и жънете.Ние ще ви вземем като данък половината от това, което сте давали до сега”. Даже по времето на Цар Симеон и Петър данъците са били извънредно ниски- само по лъжица масло и кросно прежда от всяка къща за цяла година. Явно за бързото укрепване на новата българска държава и нейното неудържимо териториално разрастване е допринесъл един класически, но позабравен в днешно време фактор-икономическата справедливост. Един от главните принципи на управлението, пренесен от Кубратова България да се даде възможност на свободните хора да имат земя, която да обработват и да получават производителите почти целия произведен продукт. Древните българи с а предоставили на местното население и възможността за пълна икономическа свобода на всяко селско или родово домакинство.
По стар български обичай робството било само времена мярка, прилагана само по отношение на заловените в битки военопленници, които след отработване на определен срок, (около една календарна година, за да могат да се адаптират към обкръжаващата ги среда) били освобождавани от своите господари, давана им е земя и условия да създадат свои собствени стопанства. Този свободен, справедлив и мек режим дал възможност да се разпространява даже християнството със своите хуманни принципи и довел до бързо разрастване на народа. Като пример може да бъде дадена българката Княгиня Олга, първата руска християнска светица, разпространила църковнославянската писменост.
За разлика от старите империи, в които по-голямата част от населението на завладените територии се е състояла от роби, а излишните били продавани в робство на чуждоземни владетели за пари, което обезлюдявало земите, в древните български държави основната клетка на обществото са били свободните родове и семейства, имащи своя земя, която да обработват и по този начин да се изхранват, а не да чакат на милостта на другите.
Ето защо можем да кажем, че древните българи практически са първият народ в Европа, който е заменил принципа на масовото робство с принципа на масовата свобода на населението през 3 -4 век, което се запазва чак до завладяването на България от Византия в 1018 г.
Около 505 г. един от най-просветените готски книжовници – Епископ Енодий, говори за българите като един от двата най-достойни народа на света, изтъквайки , че при тях благородническите звания се придобиват само с храброст и заслуги на бойното поле .
В края на 10 век, един византийски пълководец в „Готския тропарх” пише, че българите са били най-справедливия народ и към тях градовете и народите са се присъединявали доброволно.
Трудно може да се намери народ, който е създал е Европа три различни държави на три различни места, като последната Аспарухова България съществува дори и сега. От нас българите запазили своята чиста кръв, култура, традиции и обичаи ще зависи дали на благодатните сегашни български земи, ще се запази държавата България. Този въпрос се решава на семейно, родово и народово ниво.
Древните български семейни традиции са изисквали запазването на единоначалието семейството. Наследството е получавал първородния син, който поради размирните времена се е задължавал да се грижи за майка си, при смърт на бащата в постоянните войни за оцеляване по законите на честта-по добре да умрат съгласно моралните закони в боя като запазят родът. Запазването на чистата българска кръв се е съблюдавало особено строго- да няма кръвосмешение до 7 поколения. Също така е контролирано оптималното генно съчетание на бъдещите майка и баща чрез възможното бракосъчетание от две различни линии-северна и южна. Отчитали са се не само външните белези на чиста кръв-руси коси и сини очи или черни коси и черни очи. Всичките въпроси са се решавали от родовия съвет, който се е събирал от целия свят един път в годината и е взимал на базата колективния разум верни решения да се бракосъчетаят личности от отдалечени родни места. Използвали са се възможностите на женския пол с чиста българска кръв за прогностика на бъдещето. ЖЕНАТА В СЕМЕЙСТВОТО НЕ САМО Е РАЖДАЛА и ЛЕКУВАЛА ДЕЦАТА С БИЛКИ И ПРИРОДНИ СРЕДСТВА, НО Е БИЛА И ПАЗИТЕЛКА НА РОДА. Всички деца, от един баща и една и съща майка са били наистина братя и сестри и са възпитавани в дух на взаимно разбиране, взаимнообучение и взаимопомощ , в онези тежки за оцеляване времена.
Владетеля (който е жрец, работещ с духовните практики и владеещ невероятни за нас знания-например древния български календар, технологии за получаване на по-чисто злато, по древно от това на Египетските пирамиди с хиляди години) имал правото да се откаже от властта и да се отдаде на духовна дейност. В своята управленческа дейност вожда е баща на народа си и се грижи за него, а не е безмилостен експлоататор, който на всяка цена постига своите лични користни цели.Също така, родовия съвет е имал правото при констатиране на невъзможността да управлява успешно даден владетел, да го смени с по-добър.
Приложение на знанията, че за продължението на рода са необходими поне 4 деца, от които първото дете наследява най-добрите качества на бащата, второто дете наследява най-добрите качества на майката, третото дете наследява най-добрите качества на двамата родители, а четвъртото дете наследява най-добрите качества на двата рода причина да се запазва чистата българска кръв през хилядолетията. Това видимо е известно и на съвременните духовно управляващи династии. Не случайно Английската кралица Елизабета е искала за съпруга на сина си принц Уйлям третата дъщеря на наследницата на чиста българска кръв чрез Княгиня Олга - Лейла Владимировна Пугачова.Тези знания са предавани от поколение на поколение вече 1061 години завета и на княгиня Олга, че черната прокоба над българския народ е вече отминала и ние трябва да вървим по предопределения ни път и да запазим и прилагаме на практика знанията заложени в родовата си памет.
Ст.научен сътрудник инж. Божидар Даскалов