Древните българи и идеята за справедлива държава в брой 136

Древните българи и идеята за справедлива държава
Категория: История

Произход на най-старите български закони

Задълбоченото изследване на най-старите български обичаи и традиции води до извода,че някои от тях имат прилика с известни източни традиции. Особено силна е вярата във всемирната справедливост, която според  древните български представи е подчинена на особен върховен бог на справедливостта, директно подчинен на небесния бог. В шумеро-акадската цивилизация е имало даже отделни богове на правдата и правото, съветници на бога на Слънцето-Уту. Според волжките българи върховен носител на справедливостта е все виждащото Слънце - Барис, които напомня старинните индоирански  понятия.

Има прилика между основните нравствени закони на шумеро-акадските и по-късните от тях закони на Моисей. Строгостта и безпощадността на закона е пример за велик и чист нравствен стереотип и отстъплението от него е означавало да се хвърли човечеството във всеобщото падение, каквото виждаме сега. Затова в представите на древните българи законът е бил закон, само ако е строг  и неподкупен. Твърде рано се срещат цяла редица железни правила , характерни з а всички най- стари цивилизации: „Не кради”, „Не лъжи” , „ Не прелюбодействай” , „ Не безчинствай”. Правило на висшата държавна власт е : „Управлявай с разум държавата и не и вреди, за да не бъдеш снет от трона”. По този начин не се е допускало разложение на народа и загниване на върховната власт. Древните българи свято са спазвали закона, защото са смятали , че наказвайки престъпниците, те изпълнявали волята на самия бог, които праща  гибел и смърт на грешните души. Ето защо готите  в края на пети век описват древните българи  като народ, който има особен и желязно спазван ред.

Според проучванията на редица древни летописи, най-старите български земи са се намирали в земите на изтока, поради което идват сходствата в областта на законността и духовността. Най-голямата загадка на българската история е появяването на българите в Европа като народ със силно развити държавни традиции, законност и духовност.

Проучването на името българи( БЪЛГ), не се среща никъде в европейските и тюкските езици, но този рядък корен се открива единствено сред далечните източни народи, населяващи Памир и Хиндокуш, поради което царството се е записвало по различен начин-Блхара и Булхар, от което проличава, че това е най-древната държава  на света.

Интересно е, че според мандейските легенди цар Бурзан, чието име значи „Българинът”,  е живял 300 години, точно толкова, колкото е властвал (цитирам дословно или живял) и легендарният владетел Авитохол, с който започва   именика на българските ханове. Този факт може да бъде обект на изследване и размисъл за възможното човешко  дълголетие(120), многолетие (120 години) и хилядолетие, за което говорят и пишат съвремнни учени като академик Болотов, американският професор Ледсли в своята книда „ Стоп на стареенето” и други. 

Арабският книжовник Масуди съобщава,че в древния БАЛХ СЕ НАМИРА ЕДНО ОТ ПРОЧУТИТЕ ЧУДЕА НА ИЗТОКА - ОГРОМЕН ХРАМ, наричан Хав Бахар, който  се нарежда сред четирите  най-големи храма в света. На  вратата на храма била написана древна мъдрост, която трябвало да знае всеки, който идва в древния БАЛХ: „Три неща трябва да притежава човек, за да бъде приет в двора на владетеля:  интелигентност, търпение и богатство”. Качествата , които е трябвало да притежават в най-старото българско царство сановниците и велможите са мъдрост,търпение и заможност, защото беднякът, дори и да е умен, често е твърде нетърпелив да забогатее и злоупотребява с дадената му власт.

Най-древните български царе са притежавали умението да избират за управник човек, който се превръща в достоен и мъдър държавник-мъдрец, който няма да се впусне да съсипе държавата за своя лична изгода. В същото древно царство, се откриват и най-ранните първообрази н а старите български имена: АВИТОХОЛ, ИРНИК, КУБРАТ, ИСПЕРИХ, ТЕРВЕЛ, СЕВАР, ВИНЕХ, КАРДАМ И КРУМ. Това показва, че почти всички древни имена, които е носела древната българска династия ДУЛО са се зародили в земите на древния Балх.

Древната българска държавна  уредба  е едно оригинално и чисто българско изобретение, а не подражание на Римската и Византийската държавни системи и затова е привлякла вниманието на източноевропейските народи, да се изтръгнат от старите грабителски империи, привлечени от нейния мъдър и рационален икономически ред.

На древните българи от някои автори се гледа като на малко номадско(чергарско)  племе  и не могат да обяснят, как за броени месеци „ Ордата на Аспарух” поставя под своя контрол обширни територии от заварените славяни, готски и тракийски племена и е изградила цялостна държавна уредба върху тях.

За да се изгради една силна държава е нужно да се създаде цяла редица държавни институции - централна власт и областни администрации, законодателни съдебни органи, данъчни органи и други задължителни държавни атрибути. Трябва да има добре обучени (а за това трябва дълъг период на системно обучение в подходящи школи) и многобройни кадри необходими за разнообразните държавни функции.

Наглед изглежда странно, че една съвсем млада държава, се е оказала силна да е покровителка на сваления византийски император, а 10 години по късно да спаси  Византия от огромните арабски пълчища. Особено, като се има предвид, че отблъснатите от Солун и Цариград араби на Балканите, са превзели почти цяла Испания и са достигнали почти до средата на Франция. Взимането на верни стратегически решения от българските водачи като по чудо спасява Европейската  цивилизация, религия и култура от азиатските нашественици.

От сведенията, записани в първия български летопис - „ Именик на българските канове”,  а също и в хрониките на византийските летописци Теофан Изповедник и Патриарх Никифор личи, че преди великото преселение на Аспарух на Балканския полуостров, българите са имали друга по-стара държава, която е съществувала векове.Тази държава византийските хронисти наричат Стара Велка България и сочат, че тя се намира  на изток, при кавказката река Кубан и Меотидското езеро - Азовско море. Древните българи, идвайки отсам Дунава, са пренесли в готов вид своята стара държавна уредба и затова са успели да изградят твърде бързо и успешно своята нова държава.

Древните българи и идеята за справедлива държава

Поради някои специфични преимущества на създадената система на управление на древната българска  държава, които са привличали към себе си заварените на Балканите племена, в земите завладени от новопоявилите се българи и славяни, възниква нов икономически ред.

Според Михаил Сирийски, дошлите от север племена, казвали на завладяното местно население, които неса роби, така характерно за цяла Европа по това време: „Излезте. Сейте и жънете.Ние ще ви вземем като данък половината от това, което сте давали до сега”. Даже по времето на Цар Симеон и Петър данъците са били извънредно ниски- само по лъжица масло и кросно прежда от  всяка къща за цяла година. Явно за бързото укрепване на новата българска държава и нейното неудържимо териториално разрастване е допринесъл един класически, но позабравен в днешно време фактор-икономическата справедливост.  Един от главните принципи на управлението, пренесен от Кубратова България да се даде възможност на свободните хора да имат земя, която да обработват и да получават производителите почти целия произведен продукт. Древните българи с а предоставили на местното население и възможността за пълна икономическа свобода на всяко селско или родово домакинство.

По стар български обичай робството било само  времена мярка, прилагана само по отношение на заловените в битки военопленници, които след отработване на определен срок, (около една календарна година, за да могат да се адаптират към обкръжаващата ги среда) били освобождавани от своите господари, давана им е земя и условия  да създадат свои собствени стопанства. Този свободен, справедлив и мек режим дал възможност да се разпространява даже християнството със своите хуманни принципи и довел до бързо разрастване на народа. Като пример може да бъде дадена българката Княгиня Олга, първата руска християнска светица, разпространила църковнославянската писменост.

За разлика от старите империи, в  които по-голямата част от населението на завладените територии се е състояла от роби, а излишните били  продавани в робство на чуждоземни владетели за пари, което обезлюдявало земите, в древните български държави основната клетка на обществото са били свободните родове и семейства,  имащи своя земя, която да обработват и по този начин да се изхранват, а не да чакат на милостта на другите.

Ето защо можем да кажем, че древните българи практически  са първият народ в Европа, който е заменил принципа на масовото робство с принципа на масовата свобода на населението през 3 -4 век, което  се запазва чак до завладяването на България от Византия  в 1018 г.

Около 505 г. един от най-просветените готски книжовници – Епископ Енодий, говори за българите като един от двата най-достойни народа на света, изтъквайки , че при тях благородническите звания се придобиват само с храброст и заслуги на бойното поле .

В края на 10 век, един византийски пълководец  в  „Готския тропарх” пише, че българите са  били най-справедливия народ и към тях градовете и народите са се присъединявали доброволно.

Трудно може да се намери народ, който е създал е Европа  три различни държави на три различни места, като последната Аспарухова България съществува дори и сега. От нас българите запазили своята чиста кръв, култура, традиции и обичаи ще зависи дали на благодатните сегашни български земи, ще се запази държавата България.  Този въпрос се решава на семейно, родово и народово ниво.

Древните български семейни традиции са изисквали запазването на единоначалието семейството. Наследството е получавал първородния син, който поради размирните времена се е задължавал да се грижи за майка си, при смърт на бащата в постоянните войни за оцеляване по законите на честта-по добре да умрат съгласно моралните закони в боя като  запазят родът.  Запазването на чистата българска кръв се е съблюдавало особено строго- да няма кръвосмешение  до 7 поколения. Също така е контролирано оптималното генно съчетание на бъдещите майка и баща чрез възможното бракосъчетание от две различни линии-северна и южна. Отчитали са се не само външните белези на чиста кръв-руси коси и сини очи или черни коси и черни очи. Всичките въпроси са се решавали от родовия съвет, който се е събирал от целия свят един път в годината и е взимал на базата колективния разум верни решения да се бракосъчетаят личности от отдалечени родни места. Използвали са се възможностите на женския пол с чиста българска кръв за прогностика на бъдещето. ЖЕНАТА В СЕМЕЙСТВОТО НЕ САМО Е РАЖДАЛА и ЛЕКУВАЛА ДЕЦАТА С БИЛКИ И ПРИРОДНИ СРЕДСТВА, НО Е БИЛА И ПАЗИТЕЛКА НА РОДА. Всички деца, от един баща и една и съща майка са били наистина  братя и сестри и са възпитавани в дух на взаимно разбиране, взаимнообучение и взаимопомощ ,  в онези тежки за оцеляване времена.

Владетеля (който е жрец, работещ с духовните практики и владеещ невероятни за нас знания-например древния български календар, технологии за получаване на по-чисто злато, по древно от това на Египетските пирамиди с  хиляди години) имал правото да  се откаже от властта и да се отдаде  на духовна дейност. В своята управленческа дейност вожда е баща на народа си и се грижи за него, а не е  безмилостен експлоататор, който на всяка цена постига своите лични користни цели.Също така, родовия съвет е имал правото при констатиране на невъзможността да управлява успешно даден владетел,  да го смени с по-добър.

Приложение на знанията, че за продължението на рода са необходими поне 4 деца, от които първото  дете наследява най-добрите качества на бащата, второто дете наследява най-добрите качества на майката, третото дете наследява най-добрите качества на двамата родители, а четвъртото дете наследява най-добрите качества на двата рода причина да се запазва чистата българска кръв през хилядолетията. Това видимо е известно и на съвременните духовно  управляващи династии. Не случайно Английската кралица Елизабета е искала за съпруга на сина си принц Уйлям третата дъщеря на наследницата на чиста българска кръв чрез Княгиня Олга - Лейла Владимировна Пугачова.Тези знания са предавани от поколение на поколение вече 1061 години завета и на княгиня Олга, че черната прокоба над българския народ е вече отминала и ние трябва да вървим по предопределения ни път и да запазим и прилагаме на практика знанията заложени в родовата си памет.   

Ст.научен сътрудник инж. Божидар Даскалов

Статията е прочетена 1680 пъти
Назад към брой 136Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2024