Предателите на Левски в брой 136

Предателите на Левски
Категория: История

Публикуваме избрани части от "Българският Исус" на Стефан Цанев

Колкото пъти се докосна до личността на Левски, покой не ми дава един въпрос: защо този човек, когото сега всички считаме за велик и за светец, в когото днес всички се кълнем - защо тогава, приживе, е бил изоставен (да не кажа предаден) почти от всички?

Каква мъка и какво разочарование стене в последните му думи, преди да тръгне към бесилката;

"- Ах!! Помислих аз на умът си, страшно да извикам, като лев на Балкана: "Елате мои мили братя Българи, решителни юнаци! - мене отървете от 20 заптии!" По пътя няма никой и аз бях все в надежда..."

Да основеш стотици тайни комитети, да закълнеш хиляди съзаклятници ("Те са милиони, целият български народ" - повтарял той гордо в съда), цяла седмица 20 заптиета да те влачат през зимната виелица по пустите пътища от Търново до София и да не се намерят поне пет души "решителни юнаци" да устроят засада и ако не успеят да го отърват, поне да го убият - наистина е страшно! (Всички тъй наречени неосъществени опити за спасяването на Левски са съчинени поради гузност далече след Освобождението, последният опит е "направен" чак през 1927 година...)

Ами в съда - бил ли е "все в надежда", когато неговите най-верни хора го сочели с пръст и дружно викали:

- Той е! Познахме го: Дякон Левски е!...

               ***

В средата на 1871 година Българският Революционен Централен Комитет в Букурещ изпратил в България още двама апостоли: Ангел Кънчев и Димитър Общи.

Заловен на Русенското пристанище, Ангел Кънчев, уплашен, че може да проговори, налапал дулото на револвера си.

Димитър Общи обаче, дето бил се сражавал в Италия до рамото на Гарибалди, а после проливал бил кръвта си за свободата на Крит, дето в Балкана бил чети предвождал, храбрецът, който страх нямал от нищо - решил да обере турската хазна в Арабаконашкия проход, обрал я на 22 септември 1872 година, но само след няколко дни бил заловен, изправили го пред съда и тук за всеобща почуда започнал да издава всичко и всички:

- Нарочно издавах - викал - и другите карах да издават, издавахме и лъжехме отгоре, та да изглежда работата по-голяма, отколкото е, само тъй Европа ще се стресне и ще рече: брех, то там под Балкана имало народ!

И всички издавали всичко и всички...

Святото дело, градено с години, рухнало за няколко дни.

Левски тръгнал да спасява оцелелите комитети, обиколил за два месеца цяла Тракия, после тръгнал за Ловеч, където бил Вътрешният Централен Комитет, предупреден бил да "не дохожда скоро в градът", а да бяга право в Румъния, защото можело да стане предателство; но както Исус, макар да знаел, че ще бъде издаден и хванат в Йерусалим, тръгнал натам към Голготата си - така и Левски, въпреки че на 12 декември 1872 година писал в последното си писмо до членовете на Революционния Комитет в Ловеч: "Страхувам се да дойда в градът ви. Пророкувам предателство истинно и предателство без да ще - от страх" - въпреки това той тръгнал към Ловеч на 24 декември, по сумрак се промъкнал в града, отишъл в дома на Мария Николчова, било Бъдни вечер, прибрал си архива, Мария го зашила в самара на коня му и на втория ден на Коледа, придружен от Никола Цвятков, Левски тръгнал за Търново през Къкрина и спрял там да пренощува в ханчето.

"На заранта, преди да съмне, пътните врата изтропаха и се чу: "Ач капу бре, ханджи!" - разказва самият Никола Цвятков. - "Отвън се блъска вратата и се чуваше дрънколене на сабли и постоянно викаха: "Отворете!"

Никола отишъл към портата, надникнал през цепките на дъските, върнал се и казал на Левски:

- Заградени сме, има много стражари.

Левски се препаса надве-натри, отвори вратата и изведнъж изгърмя с револвера си, стражата се разбяга и му отвори път, той се хвърли като вихър през двора на ханчето и докато прескачаше плета... връвта на навущата му се била развързала, оплела се в коловете и Левски увиснал на плета като прилеп.

"Тук почва тъмната страница на предателството" (Тъй пише д-р Парашкев Ив. Стоянов, в края на 19 век разпитвал всички членове на Ловчанския таен комитет - и всеки посочвал другиго...)

Но клонът на това предателство изчезнал завинаги заедно с Левски, защото, както Исус казва на апостолите: "Истината ви казвам, един от вас ще ме предаде" - така и Левски писал на съзаклятниците в Ловеч: "Пророкувам предателство"; както Исус казва: "комуто подам натопения залък, той е!" - така и Левски пише: "аз знам и ще ви го покажа да го видите кой е"; Исус потопил залъка и го подал на Юда - но дали Левски е показал предателя си - не е известно, а после, както е известно, всеки от съзаклятниците сочел другия и викал: той е!...

Така спорът за предателството на Левски продъл­жава до ден днешен.

"Аз вярвам на очите си, защото досега те не са ме излъгали" - писал той на Данаил Попов (Данаил Попов е бил български търговец в Турну Мъгуреле, чист патриот, той е бил връзката между апостолите в България и емиграцията в Румъния и Белград, през него е минавала цялата тайна кореспонденция на Левски, Каравелов, Ангел Кънчев и пр.), но повярвал ли е на очите си в съда, когато неговите най-верни хора го сочели с пръст и дружно викали:

- Той е! Познаваме го: Дякон Левски е!

- Той лъже! Ето, казвам му го в очите! - викал Дидьо Пеев, неговият двойник, който му приличал като близнак - Взимаше ми паспорта и минаваше с него във Влашко.

Предавали били от простотия ли?

Ами даскал Иван Фурнаджиев, член на Тетевенския Частен Таен Комитет, интелигентен мъж - защо и той казва пред турския съд:

"- в услуга на държавата, каквото знаех, казах го. Аз самичък ви издадох комитетската работа, за да ви спечеля заслугата на доносник. Възнаградете ме, това искам! Ето, аз издавам!" (Из съдебните протоколи.)

Какво е преживявал Левски, чувайки тези думи? И само тези ли? Повече от 50 свидетели - все същото, все същото, все хора, които са целували камата му...

Ами Вутьо Ветьов от Видраре, който упорито повтарял в съда:

- Видях го: Левски хвана момчето и заби камата в корема му!

Според шериата и тогавашните турски закони за убийство се присъждало смърт, а и за турския съд било изгодно да изкара Левски криминален престъпник - Левски знаел това и затова категорично и докрай отричал:

- Не познавам този човек, той лъже!

Вутьо чак се разплакал от обида:

- Каква полза имам да лъжа бе, Дяконе? - и още по-подробно обяснил на съда: - Той дори улови момчето с лявата си ръка, опря го до стената и го удари с дясната си ръка. И ръката му беше кървава до лакътя.

- Дяконе, ти чу какво казва Вутьо Ветьов, какво ще кажеш ти? - попитал председателят на съда генерал Али Саиб паша.

- Никога не съм виждал този човек - отвърнал Левски.

- Дяконе, защо отричаш? - усмихнал се Али Саиб паша. - Ето всичките ти писма.

И Али Саиб "изтърси пред Левски чувалът с книжата: писмата, протоколите и уставите се разпиляха по пода близо до краката му" - това наистина били писмата му, писани до Букурещкия Революционен Централен Комитет и лично до Каравелов.

Левски онемял - не вярвал на очите си! И в главата му проехтели думите, които някой си му бил прошепнал преди две години:

"- Брате Лъвский, без да се усетиш, Каравелов ще те предаде..." (Из писмо на Левски до Данаил Попов, 28 декември 1871 г.)

           ***

Какво всъщност се бе случило?

Никола Обретенов пише: "Когато уловиха Димитър Общия и почнаха да го съдят в София, той беше изказал не само Левски, но и Любен Каравелов като председател на Централния Комитет в Букурещ.

Тогава съдът взе решение да изиска Каравелов от румънското правителство, макар и васално на турското, то не искаше да предаде Каравелов, затова накара букурещкия перфект да извика българския революционер и да му предложи да замине за някъде...

Каравелов мислил, мислил и най-после казал, че ще замине за Белград, в Сърбия.

През това време Наталия, жената на Каравелов, събира по-важната кореспонденция между Левски и Каравелов в един чувал и като сръбкиня, предава я за по-сигур в сръбското консулато.

Чувалът обаче бил откраднат от консулатото и продаден (за 2000 гроша!!!) на турския комисар в Букурещ! Тоя пък го праща в София на извънредния съд!"

"Все още се чуват злословия, че Левски е бил осъден на смърт главно заради убийството в Ловеч (Никола Гайдаров. "Процесът срещу Васил Левски и революционната организация." 1987 г.)" - възмущават се някои автори и за да не се озова и аз сред злословниците, ето я цялата шифрована телеграма, изпратена от София на 14 януари 1873 година от Али Саиб паша до великия везир в Цариград:

"Арестуваният напоследък в Ловеч шеф и организатор на бунта Васил Дякон Левски е подстрекавал поданиците на султана към въоръжено въстание срещу държавата, бил председател и подбудител на станалите бунтове, произнасяните от него речи и разпространяваните от същия печатни издания се разразиха в акции.

Установява се, че е убил - за да попречи да бъде хванат от властите - слугата, когато е нападнал една къща в Ловеч, поради което, въз основа на султанския закон, се наказва със смърт.

Протоколът за това решение на съда пращаме по пощата, изпълнението на присъдата зависи от Н. В. Султанът."

И така, на 18 февруари 1873 година Дякон Васил Левски е обесен край София.

Източник: http://starozagorskinovini.com

Статията е прочетена 650 пъти
Назад към брой 136Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2018