Посветените български царе и царици
Свикнали сме да мислим за нашите династии като за родове, които започват своя път около или в най-добрия случай няколко века преди първи век пр. н.е. Но всъщност те имат хилядолетна история и едва в последните 20 години по-смело се заговори за това, че българските фамилии са създали стройна държавна система със строги закони и обичайни норми, които са се прилагали за всичките васални територии на Българската империя.
Не е трудно да заявим това, защото народ, който е създавал култура на минимум три континента и навсякъде и оставял следа, не е логично да се смята, че може да изчезне от своите обиталища. Разполагаме с достатъчно извори, за да попълним нашата липсваща история. И също така нямаме основание да ги подценяваме, защото не съвпадат с досегашните проучвания.
Какво означава да си посветен владетел за българите?
На първо място това означава да си наследник на първото население на Земята. Според Вавилонската синкретична свещена система, която се състои от комбинация от знаци, числа, музика, цветове и морално-нравствети изисквания, които съответстват на великата същност на съзиданието, цветовете на българското знаме, показват, че българите са били от началото. Общият за народите език е разчетен частично от екип на НАСА през 1991 г. На вавилонски бялото и след него зеленото означават създаването на разум, който знае, че е от самото начало на съзиданието. И не само това. Според подредбата на цветовете в знамето ни – червеното, освен познатата ни семантика има и скрита, която означава „план за това как трябва да се случват нещата”. С други думи в знаковата ни система е закодирано началото на човешката цивилизация. Като нейни наследници българите са създали темплейта на 7 космически писмености, които са започнали от една. Изследване на НАСА 1991 г. показва, че тази писменост е била използвана във Вавилон преди разделянето на езиците. Но това е особена писмена система, която обвързва духовния растеж на индивида със сакрални знаци, числа, цветове и музика. Защо това е така?
Числата и знаците отговорят на определена дължина на електромагнитна вълна, а това съотвтства на цвят или група от цветове. Това означава, че има състояние на човешкия организъм, което е най-близо до божествената хармония и безсмъртието. Затова българският през Средновековието е бил езикът на дипломацията. Причината е, че той въвежда човешкото съзнание в състояние на хармония.
Друго свидетелство за нашата древност е интересното споменаване за българите от Сибила Кумана или от Куме (близо до Неапол), че те са от Първото Слънце. Кум е една добре позната дума от българския език, но в древността кумът е бил жрец, който е отговарял за възпроизводството на поколението и генетичвата съвместимост на родовете. Точен отговор какво означава, че сме от друга звезда все още не сме намерили. Вариантите са няколко. Първото Слънце е от тази Слънчева система, от друга в рамките на Млечния път или извън нея или пък от второто Слънце вътре в Земята? Засега ще оставим този въпрос без подробно изследване.
Но най-важното и то неоспоримо свидетелство за древността на на нашия народ, са генетичните данни. Според тях българите са на Балканите отрепи минимум 8000-9000 г.
Защо е важно да си от самото начало, за да си посветен?
Защото придобитото знание не е като това, което идва отвътре, от самата същност на сътворението. Да си от създателите означава да имаш достъп до тайните, до самия Бог. Цялата наука за сътворението не просто обяснява света на научно и практично ниво, но е и предписание за праведен и съвършен живот.
Основата на етиката и морала на предците е свързана с вярата в прераждането като средство за изкачване по стълбицата на съвършенството. Втората основа на етиката и морала на древното ни учение е трудът, дълбоко залегнало и в българската фолклорна и обредна система. А това на свой ред е от разбирането за кръговрата на живота и потребността от хармонизиране на човека с космическите принципи на съзиданието и с Гея.
Използвана литература:
- Державин, Н.С. „История на българия» - т.1 Произход на българския народ и образуване на първата българска държава на Балканския полуостров. 1946 г.
- „Джагфар Тарихи” (от Бахши Иман - 1680 г.)
- Дуйчев, Иван. Славянският свят и Персия. 1966 г.В: Сб. Избрани произведения. Том първи. Византия и славянският свят. Изд. Анубис, София, 1998 г.
- Шкодров, Боно. Писмените знаци. Ретроспекция на цивилизацията. Изд. Славена, 2006 г.
- Шкодров, Боно. Уйгури, кутигури и утигури. Сравнителен анализ на графически и исторически данни. в. „Родово имение”, бр. 239, 2010 г.
Д-р п.н. Елица Димова