Смисълът на живота - ЕСЕ в брой 135

Смисълът на живота - ЕСЕ
Категория: Сърцето, душата

Моето разсъждение върху смисъла на живота не е само „мое”, то е изградено въз основа на хиляди чужди мнения и гледни точки. Всеки човек идва на тази Земя, за да се учи. Може да не забелязваме, но във всеки един момент ние се учим - било то да караме колело, да смятаме вектори или да научим някой интересен факт за когото или каквото и да е. Всичко това е знание, а ние сме гъбата, която го попива.

Някои хора казват: „Всеки един от нас е на Земята с причина.”; други: „Ние просто сме дошли тук и сами си определяме причината”; трети казват съвсем друго и т.н., но никой всъщност не знае истинската причина, освен едни малки приятелчета. Когато едно бебе се роди - това е моментът от целия му живот, в който то знае най-много. Защо? Защото душата му тъкмо е дошла отгоре (или откъдето се предполага, че идват душите) и тя знае всичко, научено от предишните й животи, че и от „горе”. Затова, представете си тази новородена душа..., например в тяло на възрастен. Този човек най-вероятно ще е отключил тайната на живота, на съществуването и на..., ами Вселената, може би... Но защо да си губим времето с „може би”.

Като мен, всеки един човек се опитва да намери смисъла на живота си и всеки поне веднъж си е задавал въпросите: „Защо съм тук?”; „Какъв е смисълът на моето съществуване и дали има смисъл от него?”. Но дали трябва да си губим времето, предоставено ни на тази Земя, задавайки си въпроси, които невинаги имат отговор, или пък да се опитаме да го изживеем пълноценно? - Това зависи изцяло от нас.

Ако все още не сте открили смисъла на живота си - Хей! Не се предавайте, нали точно затова сме тук!

Анита Димитрова Маринова (на 16 години)

Статията е прочетена 279 пъти
Назад към брой 135Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2018