Зихара Зетрон от съзвездието Северен кръст отговаря на въпросите
- Египетските пирамиди.
- За построяването им е използвана космическа енергия, а не физическа сила. Построяването е дело на по-съвършена цивилизация. Пазят те енергийния баланс на епохите. В тях се получават странни ефекти, крият те различни тайни. Не се проявява деградиращия енергиен ефект на материята. Има времеви вакуум по силата на сеченията. Посредством тях и геометричните пропорции, се намира тунелът на времето. През този тунел са преминавали само посветените. За непосветените е било невъзможно да се дематериализират. Построяването на пирамидите е завършен етап в преминаването на границата между измеренията. Да се направи абстрактно логически анализ на това е невъзможно с вашите познания. То е друга реалност, която излиза извън вашата, т.е. не излиза, но ви е непозната.
- Вярно ли е, че интелигентните същества във Вселената са разделени на две – тъмни и светли, че всяка населена планета се присъединява към една от двете враждуващи групировки?
- По въпроса за тъмнината не бих казал, че е приоритет на цяла цивилизация. Тя обема непроявената светлина на отделни индивиди, които могат да бъдат на ръководни постове, водачи, лидери на корпорации. Тъмнината и светлината са непостоянни величини, проникнати една от друга, и тяхното проявление е по-скоро индивидуално. Да се разграничат може, но да се отделят напълно една от друга е невъзможно дори в по-висшите измерения. Космическата проява на едната обуславя съществуването и на другата. Индивидът се самоопределя чрез преобладаващата сила в него, но тя може да се променя. На ниво светло–тъмно има „воюване” както в самата човешка същност, така и на космическо ниво. Победата не принадлежи окончателно на никого, тъй като проявлението на едната и другата е вечно и всеобемащо. На ниво цивилизации се употребяват средства за завладяване, но низшето ниво не може да владее висшето, защото не стига до неговото измерение. Щом тъмнината превземе по-голяма част от една цивилизация, тя може да погине, саморазрушавайки се напълно или частично.
За доброто на планетата ви работят развити светли космични същества, подкрепяни от планетяни с космически гени, духовни водачи и посветени.
- Под чие въздействие човекът нарушава вселенския замисъл и Божествените закони?
- По протежение на Вечността човекът преднамерено гради познанието си възоснова на две стратегически линии: проучване на целостта от гледище на Вселенското единство и разширяване на кодовете на тайното познание, което крие доза риск и неконтролируемост поради неясни източници на влияние върху неговата земна същност и психическо въздействие.
Човечеството върви в пътя на познанието, където има изненади и области, които не подлежат на човешки контрол. Те сами по себе си са неутрални, но заради неовладяната от земните индивиди космическа енергия могат да донесат нещо разрушително и гибелно както за отделния представител, така и за обществото.
Връзката закон–човек е слаба. За земните жители законите са област, която може да се наруши преднамерено. За Вселената важи принципът: всичко е възможно, но не за всяко измерение. В различните измерения ограниченията и опасностите са различни. Саморегулиращите механизми в III измерение не са на особено високо ниво, поради което законите на Висшия Вселенски Разум често се нарушават. В по-високите измерения действат механизми на самоограничението, което не се схваща като забрана, а като игнориране на определени реалности, поради тяхната несъстоятелност и несъизмеримост с духовното ниво на индивидите.
В по-ниските измерения тези механизми са блокирани в голяма степен от желанието да се излезе извън нормата, която се схваща като забрана. А това всъщност е граница на зоната с рискови фактори за ниско еволюиралата душа с цел да бъде предпазена от грешки и фатални решения. Тази душа не може да прецени опасностите, на които се излага. Тя може да върви срещу себе си саморазрушително, поради отсъствие на обозримост, поради стеснен духовен ъгъл. Забраната определя пространството на безопасност за взаимодействие на душата с вселенската реалност, предпазва я от въздействия, за които тя няма опита, сетивата, готовността да бъде пълноправна в общуването. Нарушаването на забраната ощетява единствено нарушителя, защото той, образно казано, навлиза в едно минирано поле, без да подозира заплахата. В този смисъл забраната е грижа на висшите светове за оцеляване на индивидите в по-ниските измерения, тя е вид предпазна мярка.