Здравко Kовачев - докторант към катедра „Архивно документално наследство и културономия” към Университета по библиотекознание и информационни технологии
Обсидианът е природно, вулканично стъкло. Образува се при бързoто охлаждане на лавата. Среща се предимно в черен цвят, но не са изключени и оранжев, червен, сив и син цвят. Могат да се срещнат и различни комбинации от цветове, сливащи се и преплитащи се в различни петна. Съдържат от 35% до 85% силициев диоксид. Твърдостта му е 5–6 по скалата на Моос. Има мидест лом. Блясъкът му е стъклен.
Най-големите находища на обсидиан са открити в Исландия, Италия и Япония.
Употребата му започва още в Праисторията, поради голямата му твърдост първите хора са го използвали като сечиво. Обсидианът, заедно с кремъка са първите камъни използвани от човека в неговия бит. Древните народи са изработвали различни остриета и оръжия от обсидиан, а също така статуи, огледала и различни накити. Обейдската култура1, датирана към периода 6500 – 3800 година Пр. Р. Хр. ,изработвала ножове от обсидиан.
Древните египтяни използвали обсидиан, който внасяли от Източното Средиземноморие (от древните български земи). До сега науката не е давала обяснине къде се намират тези находища в Източното Средиземноморие. Също така, обсидианови находища се срещат и в южните региони на Червено море, които също са били експлоатирани от праисторическите хора.
В България по откритите човешки кости от периода на неолита и енеолита се установява, че са извършвани сложни хирургически операции, включително и трепанации! В последните години ,научните изследвания показаха,че оръдия на труда, изработени от обсидиан в България са се използвали още по-рано,около – 6 600 г. пр. Р. Хр. За тези сложни хирургически намеси свидетелстват човешките останки, намерени в гробове в праисторическото селище при с. Дуранкулак, община Шабла, област Добрич. Там в този некропол е намерен череп с много правилно изрязан отвор в него. Учените нямат обяснение с какъв инструмент (острие) е извършена тази манипулация. Предполага се, че тя е осъществена с обсидианов скалпел. Въпреки това такъв или подобен на него инструмент не е открит до сега.
Инките са били експерти в областта на мозъчните операции за това свидетелстват десетките гробове в Древно Перу с изрязани отвори в черепите. Тяхната датировка е 400 г. пр. Р. Хр.
Безспорен факт е, че в Европа векове по-рано са се извършвали подобни трепанации. Установено е, че инструментите за тези хирургични намеси са изработвани от обсидиан. Находища на обсидиан, макар и с ограничена наличност, има в районите на нашето Южно Черноморие, или по-точно казано, на около 20 км югозападно от българското Южно Черноморие, където р. Даръ дере се движи югозападно и се влива във Факийска река. При теренни проучвания сравнително големи друзи от обсидиан се откриха в този район, както и в района на пристанището на гр. Ахтопол. Вероятно от това и от други пристанища на южното ни Черноморие през древността са изнасяни големи количества от този рядък Европа и Азия вулканичен материал, с който древните праисторически хора са търгували по цялото Средиземноморие. Вероятно, поради засилената експлоатация находищата на обсидиан в България да са се изчерпали. Необходимо е да се извършат целеви проучвания в тази насока, за да се установят, къде са се намирали тези находища.
Много фино обработени предмети от мрамор, кварцити или от вулканични скали през периодите на неолита и на халколита са намерени не само в България, но и в районите на първите разселения на древните хора, особено през 4 000 г. пр. Р. Хр. Открити са и различни малки фигури на животни и на птици от периода на неолита, изработени не само от обсидиан,но и от нефрит, мрамор, кост, фосили и кремък. Те са характерни за Причерноморието и за Средиземноморието, както и за Мала Азия и за Кавказ. Изработването на фигурки на животни е свързано с развитието на тотемизма - почитане на дадено животно като родоначалник (тотем) на съответното племе. Тотемът е вид предмет, най-често това е животно, изпълняващо особено важна етнообединителна или етногенетична роля.
Едно ново проучване показва, че наскоро са намерени в Южния Пасифик инструменти за татуиране, които са направени от обсидиан и са на възраст над 3000 г. При изследване, проведено през последните 25 години, учените са открили 5000-годишни татуировки на мумии в Алпите. Но такива изключително запазени човешки останки са рядкост, което прави тяхното изучаване по-сложно. При проучването са открити инструментите, използвани за рисунки по човешката кожа. До този момент археолозите са намерили съвсем малко такива пособия, тъй като повечето от тях са изработени от нетрайни материали. Това не важи за вулканичното стъкло. Някои учени смятат, че татуирането е много важна културна практика по земите край Тихия океан и до днес. Специалистите анализират 15 артефакта от обсидиан, събрани от Соломоновите острови. Инструментите били къси и с много остри ръбове. За създаване на рисунка на повърхността на кожата, пособията трябва да са така приготвени, че да могат да вградят пигмента, така, че да се запази дълготрайно, дори след заздравяването на раната.
Още от древността са се формирали различни мистични представи за божествените свойства на предметите, изработени от обсизиан. Поверието гласи, както за повечето редки и красиви камъни, така и за обсидиана, че има силата да дава ясен поглед върху разрешаването на житейските проблеми и за предсказване на бъдещето. .
1 Обейдската култура е енеолитна археологическа култура в Месопотамия, датирана към периода 6500-3800 г. пр. Р. Хр. . Наречена е на първият изследван археологически обект Тел ал-Обейд.