Нимфеумите по българските земи в брой 134

Нимфеумите по българските земи
Категория: История

Нимфеумите по българските земи са познати от най-дълбока древност. Обикновено се намират в тихи, гористи местности, край скали, пещери и вода. Свързват се с мистични практики и лечебни процедури. По нашите земи са открити многобройни релефи на Трите нимфи. В Тракия релефите на трите нимфи са с разнообразна иконография. Най-често са изобразявани като три голи млади жени, които танцуват, хванати за ръце или за раменете. Средната от тях е в гръб, а двете са с лице към зрителите. Създава се усещане за танцуване в кръг или хоро. Обикновено в ръцете на нимфите има някакъв предмет със символно значение – съд с вода, цвете, огледало, ябълка, житни класове, мидени черупки и други подобни, означаващи плoдородие, изобилие, благодат, дори са изобразявани с факли и канделабри, което подчертава функцията им на пазителки на светлината, подобно на Артемида. Връзката им със Зевс и Хера също е известна от много паметници. Нимфите, независимо дали са полски, горски, речни или морски са дъщери на Зевс и Хера. Функциите им са на покровителки на плодородието, небето и светлината.

  Нимфеумът в Мадара е около Голямата пещера – скален навес с височина около 30 метра и намиращата се наблизо малка пещера. И двете пещери са обитавани от най-древното население на Балканите. Внушителните скали с необичайната си вода, изтичаща от тях, са били най-големия култов комплекс на Балканите (много по-древен и по-мащабен от Делфи, Додона и др.). Трите нимфи от Голямата пещера са покровителки на гората, водите и природата. В Мадарската голяма пещера са намерени оброчни плочки на Богинята майка Бендида, на Трите нимфи и на Асклепий, както и фрагмент от мрамор със зодиакалните знаци. Античният извор е бил светилище на прорицател и подобно на родопските светилища, нимфеумът се е посещавал от българи, гърци и римляни. Мадара е древно българско светилище и наименованието е еднакво с името на древната свещена планина Мадара. В понятието има дълбок религиозен смисъл, видно от древните индоевропейски езици, към които се числи и прабългарският – мантра, мотхар, мадра, мъдър, маг и др. производни със значение на гадание, заклинание, магия. Близо до Голямата пещера е бил изграден манастирски комплекс, който по-късно е бил разрушен. От времето на българския цар Борис Михаил са съхранени няколко постройки, църкви и манастири. Скалният манастир от 14-15 век е с десетки килии и  е най-значителният такъв по нашите земи.

 Старозагорските минерални бани се намират на 15 км от Стара Загора и като селище са възникнали 5 хиляди години пр.Хр. Първите хора, които се заселили тук се установили край топлите минерални извори. Занимавали се с добив на медна руда. През годините мястото станало привлекателно и за други племена. В разкопаната голяма селищна могила са намерени ценни музейни експонати, които нямат аналог в Европа – шедьоври на праисторическата култова пластика (мраморна човешка фигурка, двойна глинена фигура с изобразени мъж и жена, глинен таралеж) и др.култови предмети. В местността „Богородична стъпка” може да се види саркофаг. През римския период върху минералните извори е построена голяма баня, която е съществувала около 12 века. Подът е бил покрит с цветна мозайка, а стените и пода на басейна са били облицовани с мрамор. При археологически проучвания са открити мраморни релефи, плочки на Трите нимфи, жертвеник с посвещение на бог Долихен и тоалетни принадлежности. В банята е имало три басейна (за хладка, гореща и студена вода) и  голяма зала – Нимфеум. Използвана е от римските воини за лечение и възстановителни процедури. По време на турското робство (17 в.) жената на валията построява женска баня в местността.

  На няколко километра от главния път Хасково-Пловдив се намира Светилището на нимфите и Афродита край с.Каснаково – обектът е национален паметник на културата. Светилището включва останки от култови постройки, датирани от 2-ри век, амфитеатър от  4-ти век и архитектурно оформени три извора с басейни, разположени като елипса. Нимфеумът е място за почит на трите митични и красиви същества – пазителки на изворите, към които местното население се отнасяло със страхопочитание, а Афродита е почитана като богиня на красотата, пролетта и природата.  Светилището на трите нимфи и Афродита е вградено в скала, с колонади, а в стените са вкопани 3 ниши (каптажи) на малки извори. Местните хора вярват, че изобразяват танца на нимфите. По-късно светилището на нимфите и Афродита попада в границите на частна римска вила собственост на Тит Флавий. При римляните Трите нимфи са известни като грациите, а при гърците като харити. Правоприемник на нимфите в българския фолклор са самодивите.

  На интересен паметник с изображение на Трите нимфи проф.Иван Венедиков посвещава цяла статия. Паметникът е от фонда на Античния отдел в Археологическия музей – София. Плочата е с размери 69 см дължина, 60 см височина и дебелина 9 см и е релеф на Трите нимфи от Ново село, Сливенско. За разлика от други изображения на нимфите, тази оброчна плочка е с двулицево изображение. Върху едната страна са представени три еднакви, облечени с  хитон, прави жени със спуснати коси, хванати за китките на ръцете си – трите богини, познати от оброчните релефи в Тракия като трите нимфи. Другата страна на плочката изобразява Аполон – конник с разклонено дърво и елен. Изобразяването на двата сюжета в една плочка е изключително рядко и символизира култа към природата и хероя.

  Оброчни плочки на Тракийския херос и голям релеф на конника са намерени и при археологическите проучвания в Кабиле, а в експозицията на музея може да види и релеф на Трите нимфи.

  От най-древни времена е познат и Извора на трите нимфи в Бургаските минерални бани, където също при разкопки на терена е намерена плочка с изображение на нимфите. По-късно през римския период баните се ползвали  от римските легиони, а от по-ново време е построената на това място баня на Сюлейман Великолепни.

  Известен е култът към водата в Римската империя. Деултум е колония, създадена през 69 г. от войници-ветерани на римския император Веспасиан. Като колония от свободни римски граждани Деултум емитира свои пари. На монетите са посочени датите на основаването на колонията, посещенията на императори, градската среда, божествата и  религиозните сгради. Интересна информация за фонтана в Деултум намираме в монетите. Дълги години специалистите не са могли да разберат какво представлява уникалния градеж, но благодарение на изображенията на монетите станало ясно, че това е много рядък фонтан, какъвто имало само в Коринт и Рим. Наподобяващото на пчелен кошер конусовидно тяло всъщност било фонтан, който се стича по овалните стени към прилежащия отдолу  храм с фронтон.

 И в по-нови времена култът към водата и Нимфеумите не престава. В Двореца – Балчик има храм на водата (Нимфеум), където светилището на нимфите е от колони с издялани цели каменни блокове, високи около 2 м. Каменната чешма е от 1865 г. и е изградена от балчишки камък, а басейна и баните  са били любимо място на кралица Мария.

Мариана Праматарова

Мариана Праматарова

Литература:

  1. Велков, В. 10 години археологически разкопки в Кабиле. В: Поселищен живот в Тракия. Симпозиум 14-17 септември1982, Ямбол
  2. Венедиков, И. Релефът на Трите нимфи от Ново село, Сливенски окръг.В: Известия на Националния исторически музей, т.2, стр.119, София, 1978
  3. Каравеликова,Д. Светилище на нимфите и Афродита в с.Каснаково и разшифроването на една загадка. В: Роден край, е-издание
  4. Праматарова, М. Общество и култура в Тракийски и Античен център Кабиле.В: Тракия и околният свят. Сборник с доклади от Национална научна конференция 27-29 октомври 2016 г., с.313, Шумен, 2016
  5. Праматарова, М. Културно-историческото наследство и новите медии – трансформации и модерности., ИК „Новата цивилизация”, София, 2015
  6. Праматарова, М. Изворът на нимфите. В: Квантов преход, бр.9(131) , 1-30 септември,2017
Статията е прочетена 295 пъти
Назад към брой 134Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017