Древнобългарският знак IYI: от тук - до северните морета и велика Скандинавия в брой 134

Древнобългарският знак IYI: от тук - до северните морета и велика Скандинавия
Категория: История

Надежда Томова - асистент и докторант към катедра „Архивно-документално наследство и културономия” на Университет по библиотекознание и информационни технологии

Днес все повече хора осъзнават колко древен е народът ни. Това стана благодарение на станалите достъпни исторически извори. Много от тях са били известни на учените в миналото, но по една или друга причина са премълчани, на изследователите, представили в своите проучвания само тези доказателства, които сътветстват на техните концептуални гледища или светоглед.

Често бяха представяни хронисти, който поставяха началото на Българската държава и поя­вата на българите извън територията на Балканския полуостров. Сред имената на тези автори фигурират Теофан и Никифор, които локализират Стара Велика България в Приазовието. Там според тях е древната родина на предците ни. Други автори, като Михаил Сирийски, ни запраща още по-далеч – край планината Имеон в Средна Азия.

Учените не допускат възможността  българи да присъстват край Кавказ или Имеон. Днес някои автори показват, че планината Имеон е всъщност Стара Планина. Както при всеки голям и силен народ, част от предците ни периодично са напускали родните си места  и са се заселвали на територии, както на изток, така и на запад, както на север – така и на юг.

Именно миграциите на дедите ни обясняват, защо тяхното име се свързва с толкова много други региони освен с Тракия. Това са Кавказ, Средна Азия, Ирландия, да не забравяме и Скандинавия. За последното място знаят малко хора. Отец Паисий споменава бегло скандинавляните, за българи в Скандинавия прочитаме и в Зографска История. Още по-рано корените на народа ни са поставени в Северна Европа от Мавро Орбини. Той цитира Йордан, Методий Мъченик и Франц Иреник, според които българите произлизат от Скандинавия.

Това е и виждането на шведа Олаус Магнус. Той създава интересна творба, а и карта. На нея в специална таблица са посочени народите, чиято родина е Скандинавия. Това, че сред тях са шведите и датчаните, не би учудило никого. Магнус обаче представя също хуните и българите като изконни жители на Скандинавия.

1. Със стрелка е посочено името на българите в таблицата на Магнус.

Със стрелка е посочено името на българите в таблицата на Магнус.Сведението на шведския учен е интересно, но трябва да се разгледа критично, както и всеки друг исторически извор. В случай че дедите ни бяха германски народ, то езикът, културата, а и външният ни вид щяха да са като тези на германите. Ние обаче сме твърде различни, сред нас преобладава понтийският антролологичен тип, т.е. на хората, обиталвали Черноморското крайбрежие от най-дълбока древност.

Едва ли се дължи на случайност фактът, че в Европа България и Дания имат най-много погребални могили в съотношение територия-брой на древни паментици. В Дания могилите са около 40 000, а у нас са малко повече - 50 000.

2. Гундеструпският котел, открит в земите на Дания. Според учения М. Дж. Грийн е изработен от траки.

Гундеструпският котел, открит в земите на Дания. Според учения М. Дж. Грийн е израбо- тен от траки.Докато този интересен артефакт е от II-I век преди Христа, то други, не по-малко интересни обекти са от времето на Бронзовата Епоха. Става дума за торкви, шлемове, мечове, върхове на копия, брадви и т.н.

Комбинацията на значително количество погребални могили в Дания и артефакти от тракийски произход са индикация за това, че преди няколко хиляди години част от дедите ни се е заселила в Скандинавия. Датските учени признават, че обичаят на кремацията не е бил типичен за страната им и че е донесен от чужд народ, който е дошъл от юг... Отново народ от юг въвежда бронза и нов вид въоръжение. Кой точно е този народ, датските изследователи на миналото не коментират.

Намират се обаче учени, като W. von Brunn, който посочва без колебание аналози между различни находки от Скандинавия и такива от ареала на трако-кимерийците. Други примери за взаимоотношения между Балканите и Скандинавия са споменати от Й. Атанасова и П. Кишачки.

Между многото интересни находки, които траките оставят в Дания, присъстват няколко, които изследователите не са споменали. Каква е причината за това е трудно да се каже, но артефактите са от изключителна важност. Става дума за особен вид брадви от Бронзовата епоха. На някои от тях са изобразени особени знаци. Един от тези знаци е типичен за културата на старите българи – IYI.

торкви, шлемове, мечове, върхове на копия, брадви

3. На обектите с номер 46 и 47 може да се види съвсем ясно българския знак IYI.

На обектите с номер 46 и 47 може да се види съвсем ясно българския знак IYI.Този знак IYI се среща в България още преди хиляди години. Изсичан е върху скали, каменни блокове на крепости, изписван е на глинени съдове, срещаме го и по пръстени, медалиони и, разбира се, розетката от Плиска. Знакът IYI е използван дори като хералдически знак от нашите владетели.  

Няма абсолютно никакви сведения, които да свържат Дания с тюрки или иранци, но за сметка на това връзките на Дания с Тракия са изобилни. Благодарение на това, че старите българи са отъждествявани с траките в продължение на хиляда години, а и че знакът IYI е типичен за културата на старите българи, разбираме защо Олаус Магнус поставя корените на народа ни в Скандинавия. По времето на шведския изследовател името на траките е заменено от това на българите, както знаем от летописеца Фулко. Нашите учени, разбира се, смятат това сведение за объркване.

Какво търси обаче българският знак IYI в Дания? Защо Орбини, Магнус, Йордан, Методи Мъченик, Франц Иреник и др. свързват българите със Скандинавия? Най-логичното обяснение е това, че българи и траки са имена на един и същ  народ, но от различни периоди.

Проф. Ганчо Ценов нарече северните траки трако-кимерийци. Някои други автори предпочитат само дефиницията кимерийци. Става дума за древен балкански народ, който е колонизирал земи в Приазовието, Мала Азия и Северна Европа. През II век преди Христа кимерийците, познати  и като кимбри, замалко не унищожават Рим. Най-известният цар на кимбрите носи името Бойо-рикс. Цитирайки Стоукс, Холдер пояснява, че елементът бойо се тълкува с помоща на бояти сен - боя се.

Друга възможност е бойо да се свърже със стблг. бои - бойци, колкото до рикс - това не е нищо друго освен чуждото предаване на тракийската дума рез - цар. Бойорикс означава или цар на бойците, или цар, който внушава страх, боязън. Но може да се твърди, в светлината на новите изследвания, че бойо идва от племенното название боьо – отнасящо се за българите, живели на север от кутайските племена. Запазено е сведение в древнокитайските хроники, в което се казва как на 22 окт. 2137 г. пр. р.Хр. племенният съюз на Бойо победил китайците. Нещо повече – споменава се, че тяхната държава се е наричала БОГОР или БОХОР, а техният вожд САМ или ШАМ.

За местата, обитавани от кимерийците, се споменава в Зографска История - „Болгарский народъ изъде древле отъ Чернаго мориен, отъ реки Волги, из Великиен Скандинавии и звахо се тамъ гимери и кимери”. Явно авторът на този летопис е бил запознат с друг, по-стар извор, в който българите са локализирани в Скандинавия. Това, че трако-кимерийците са обитавали севера е ясно не само от многобройните тракийски находки в Дания и Швеция, но и от най-старото име на Дания – Кимбрийски, Кимерийски полуостров.

Дедите ни не само са били в Скандинавия, но са дали и името на една държава! За друго древно скандинавско име, обяснимо на български език,  съобщава Георги Сотиров. Цитирайки Плиний Стари, нашият изследовател представя хидроднима Мори Маруса, тълкувайки го като Морье Мороза – „Морето на Мраза“, „Северно Море“. В същия регион е и остров Балкиа, за чието име лингвистите избягват да дават тълкуване.

Ето колко е просто всичко, когато цялата информация се представи. Част от дедите ни, познати под името кимерийци и кимбри, са колонизирали Дания за значителен период от време. Там те са оставили огромен брой погребали могили, топоними, а и интересни артефакти. Най-интересният, от които, разбира се,  е брадвата със знак IYI. Той е поредното доказателство, че предците ни не са азиатци, а древен европейски народ, който е колонизирал много земи.

Най-древната земя на кимерийците е България. Тук са намерени най-старите техни артефакти. Тази информация обаче се укрива. Бойните кимерийски брадви, намерени във Варненския некропол от пето хилядолетие преди Христа, са наречени... клинове.

Има достатъчно изображения на кимерийци върху вази. Там може да се види и тяхното типично оръжие – брадвата с шип. В нашите земи тя се използва от 4500 преди Христа до 1500 след Христа, т.е. около 6000 години. 

изображения на кимерийци върху вази

Няма земя, която да покаже такава силна традиция по отношение на ползването на даден тип оръжие. Това не е случайно, този тип брадва не е просто оръжие. Той е и символ на царска власт. Най-ранните скиптри, тези от Варненския некропол са във формата на бойна брадва.

Не случайно в древността е казано, че съдбата помага на силните, а и преследва слабите. Хилядолетното развитие на българската държава, народ и култура  показва, че ние - българите, все още не познаваме своята история и културни достижения.

Ще е грях народът, с който историята започва, да изчезне без следа. Ще е грях да се предадем, без да се опитаме да направим това, което дедите ни са можели най-добре – да се прераждат отново и отново. Тях не ги унищожиха нито бесилките, нито кладите, нито куршумите. Много от предците ни дадоха живота си, за да живеем ние, за да има българи и в бъдещето. Наш дълг е да направим така, че и след нас да има българи, трябва да направим така, че идното поколение да се прекланя пред нас, а не да ни проклина.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

  1. АНГЕЛОВ, Д. Образуване на българската народност : [Моногр.] / Димитър Ангелов. - София : Наука и изкуство, 1971.
  2. БЪЛГАРСКИТЕ земи през средновековието (VІІ-XVІІІ в.) : международна конференция в чест на 70-годишнината на проф. Александър Кузев, Варна, 12-14 септември 2002 г. / [състав. Валери Йотов, Ваня Павлова] ; [науч. ред. Валери Йотов] = The Bulgarian lands in the middle ages 7th-18th centures : international conference a tribute to the 70th anniversary of prof. Alexander Kuzev, Varna, Septembre 12th-14th 2002. - Варна : Регион. ист. музей, 2005/ Т. Тотев, Меден печат матрица с фланикиран с отвесни хасти ипсилон (IYI) от с. Златна нива, Шуменско
  3. Михайлов, С. Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987;

Други:

  1. G.SOTIROFF, Slavonic Names in Greek and Roman Antiquities, Canadian Institute of Onomastic Sciences, 1969
  2. PULPUDEVA, Semaines Philippolitanes de l’historie et de la culture Thrace, 6 - D.Gergova, Some common problems of the interrelations between Thrace and Northern Europe, Pulpudeva 6, Sofia, 1993.
  3. PLINY, NATURAL HISTORY, Tr. H.Rackam, Harvard University Press, London, 1999;
  4. STUDIA GOTHICA, Die eisenzeitlichen Verbindungen zwischen Schwden und Südosteuropa, redigiert vom U.E. Hagberg, Almquist & Wiksel, Stokholm, 1972;
Статията е прочетена 523 пъти
Назад към брой 134Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017