Форум по родолюбие
На 24 октомври 2017 година Общобългарски комитет „Васил Левски” с председател г-н Васил Василев, кметът на град Карлово д-р Емил Кабаиванов, Историческият музей на Карлово и карловчани чрез радио Гама - Видин, в лицето на репортера Иван Тренев, засвидетелстваха националната ни обич и преклонение към английската българистка Мерсия Макдермот - доктор на историческите науки, чуждестранен член на БАН, почетен доктор на СУ „Св. Климент Охридски”, почетен професор на Югозападен университет „Неофит Рилски” - Благоевград, почетен гражданин на Карлово и Благоевград, носител на високите държавни отличия – Ордена на розата, ордена „Кирил и Методий”, ордена „Мадарски конник“.
За 30-годишния творчески живот като историк, писател и преподавател в България, на Мерсия Макдермот бяха поднесени заслужени грамоти и медали по случай нейната 90-годишнина и по случай 180 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски .
Мерсия Макдермот е британска историчка и писателка, чуждестранен член на Българската академия на науките от 1987 година и доктор хонорис кауза на Софийския университет от 2007 година.
От 1962 до 1989 г. с кратки прекъсвания, общественичката живее и твори в България. През 1963-1979 г. преподава в Английската гимназия в София. След това (до 1989 г.) води курс по „Национално-освободителното движение в Македония“ към Историческия факултет на Софийския университет.
Нейното най-голямо съкровище и най-скъпоценният ѝ дар към човечеството!
Интервю на Иван Тренев с Мерсия Макдермот
- Г-жо Макдермот, след 30 години активен творчески живот в България, след огромния непрекъснат труд да изследвате делото на Апостола Васил Левски, можете ли да намерите в световната история (защото вие сте и историк) аналог на този български борец, стратег, човеколюбец и скромен мъж, отдал живота си за свободата на всички роби по света?
Мерсия отговори категорично: - Няма аналог и скоро няма да има!!! Всички след него се учат от него в световната история!
- С какво се занимавате сега?
Мерсия: – С геология, естествените науки, еволюция. Когато писах тези биографии, нямах време за нищо. Сега чета разни неща. Обичам да чета за историята на Венеция, за Ирландия. Миналата година се навършиха 100 години от въстанието в Дъблин и има много паралели между ирландските революционери и хората на Априлското въстание.
- Кои са тези паралели ?
Мерсия: – Те са идеализъм, готовност за България или за Ирландия, недостатъчна подготовка… с комитетите . Не са демонстрирали , че предпочитат да умрат; отколкото да живеят в робство, а една победоносна революция.
* * *
Мерсия Макдермот е родена на 7 април 1927 година в град Плимут - важна военноморска база в Англия. На 1 годинка , тя пътува с родителите си в Китай, където баща й е директор на военноморската болница и военен хирург. Мерсия до 5 години успява да научи китайски и дори да превежда на родителите си. След завръщането си в Англия учи в частен интернат.
Когато избухва Втората световна война, тя с облекчение се прибирала през ваканциите в малкото село Дитчлинг, графство Съсекс, селото на нейното детство и безметежна радост. Войната прави знаков поврат в представите й за Съветския съюз. В Англия всички навсякъде се възхищавали от доскоро ненавистната Русия. Червеният цвят залял улиците и магазини. Все по това време младата Мерсия чува за идеите на социализма и смятала, че това е руска характеристика. Но срещата й с английски комсомолски вестник я подтиква да кореспондира с един от редакторите на вестника - виден деец на английската компартия. Мерсия харесва идеала и теорията на социализма. Даже и днес, тя е убедена: „Само социализмът (истинският) може да осигури на всички страни това, което им е необходимо за един хубав живот, материално и културно богатство.”
Последователна във възгледите си, тя започва да се интересува от битието на велики мъже от 19 и началото на 20 век. Есента на 1945 Мерсия е Студентка в Оксфордския университет „Св. Ана” - специалност „Руска филология”. През 1947 е председател на младежки социалистически клуб, делегат на световния студентски фестивал в Прага. Тук тя се запознава и общува с българи и е по-близка поради руския език, отколкото с другите .
Мерсия заминава следващата година на студентска бригада в Югославия. Там се запознава с Павел Матев. Тя е впечатлена от българските бригадири, които били трудолюбиви, ентусиазирани, пеели и танцували.
През 1948 е бригадир в България. Работи на язовир „Копринка”. Среща се с министър-председателя Георги Димитров и с други английски студенти. Тази среща в дворец „Евксиноград‘‘ тя никога няма да забрави. Мерсия е станала силно отговорна с култивирано чувство за дълг млада жена, която взема решение да посвети себе си на България- „класическата страна на славянството‘‘, макар че първата й любов е Русия. През 1958 тя е в Англия и оглавява Английско-българското дружество до 1973. Годините я зареждат с лекции, беседи, доклади, публични изяви пред обществеността за България. Разбира се и за делото на Кирил и Методий. Тя започва по-дълбоко да вниква в българската история. Положителните отзиви и рецензии за писателски изяви я окуражават и тя открива за себе си Апостола Васил Левски. През юни 1962 е в Карлово. Става преподавател в английската гимназия. През февруари 1966 Мерсия изпраща в Лондон статия за Васил Левски. Нейни сънародници изразили съмнения за великия Карловец, че той наистина е съществувал. Казали й, че такива чисти и светли личности можем да срещнем само в приказките. Мерсия е убедена,че такъв „блестящ идеолог и организатор с по-правилни схващания за теорията и практиката на революцията от Левски не съществува”! Новото и основното в идеологията на Левски е, че „революцията не може да бъде внесена с чети, а трябва да бъде огранизирана в страната посредством мрежа от тайни комитети, които да подготвят целия народ на всеобщо въстание‘‘. През 1973 Мерсия идва повторно в България и остава 15 години. „Апостолът на Свободата” излиза преведена на български през 1973 и 1977.
Следващият герой на Мерсия е Гоце Делчев, за което получава Университетска Паисиева награда. През 1987 издава книгата „За свободата и съвършенството”, Биография на Яне Сандански.