Какво е Левски? Чудото на България в брой 134

Какво е Левски? Чудото на България
Категория: История

Форум по родолюбие

На 24 октомври 2017 година Общобългарски комитет „Васил Левски” с председател г-н Васил Василев, кметът на град Карлово д-р Емил Кабаиванов, Историческият музей на Карлово и карловчани чрез радио Гама - Видин, в лицето на репортера Иван Тренев, засвидетелстваха националната ни обич и преклонение към английската българистка Мерсия Макдермот - доктор на историческите науки, чуждестранен член на БАН, почетен доктор на СУ „Св. Климент Охридски”, почетен професор на Югозападен университет „Неофит Рилски” - Благоевград, почетен гражданин на Карлово и Благоевград, носител на високите държавни отличия – Ордена на розата, ордена „Кирил и Методий”, ордена „Мадарски конник“.

За 30-годишния творчески живот като историк, писател и преподавател в България, на Мерсия Макдермот бяха поднесени заслужени грамоти и медали по случай нейната 90-годишнина и по случай 180 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски .

Мерсия Макдермот е британска историчка и писателка, чуждестранен член на Българската академия на науките от 1987 година и доктор хонорис кауза на Софийския университет от 2007 година.

От 1962 до 1989 г. с кратки прекъсвания, общественичката живее и твори в България. През 1963-1979 г. преподава в Английската гимназия в София. След това (до 1989 г.) води курс по „Национално-освободителното движение в Македония“ към Историческия факултет на Софийския университет.

 

Нейното най-голямо съкровище и най-скъпоценният ѝ дар към човечеството!

Интервю на Иван Тренев с Мерсия Макдермот

- Г-жо Макдермот, след 30 години активен творчески живот в България, след огромния непрекъснат труд да изследвате делото на Апостола Васил Левски, можете ли да намерите в световната история (защото вие сте и историк) аналог на този български борец, стратег, човеколюбец и скромен мъж, отдал живота си за свободата на всички роби по света?

Мерсия отговори категорично: - Няма аналог и скоро няма да има!!! Всички след него се учат от него в световната история!

- С какво се занимавате сега?

Мерсия: – С геология, естествените науки, еволюция. Когато писах тези биографии, нямах време за нищо. Сега чета разни неща. Обичам да чета за историята на Венеция, за Ирландия. Миналата година се навър­шиха 100 години от въстанието в Дъблин и има много паралели между ирландските революционери и хората на Априлското въстание.

- Кои са тези паралели ?

Мерсия: – Те са идеализъм, готовност за България или за Ирландия, недостатъчна подготовка… с комитетите . Не са демонстрирали , че предпочитат да умрат; отколкото да живеят в робство, а една победоносна революция.

* * *

Мерсия Макдермот е родена на 7 април 1927 година в град Плимут - важна военноморска база в Англия. На 1 годинка , тя пътува с родителите си в Китай, където баща й е директор на военноморската болница и военен хирург. Мерсия до 5 години успява да научи китайски и дори да превежда на родителите си. След завръщането си в Англия учи в частен интернат.

Когато избухва Втората световна война, тя с облекчение се прибирала през ваканциите в малкото село Дитчлинг, графство Съсекс, селото на нейното детство и безметежна радост. Войната прави знаков поврат в представите й за Съветския съюз. В Англия всички навсякъде се възхищавали от доскоро ненавистната Русия. Червеният цвят залял улиците и магазини.  Все по това време младата Мерсия чува за идеите на социализма и смятала, че това е руска характеристика. Но срещата й с английски комсомолски вестник я подтиква да кореспондира с един от редакторите на вестника - виден деец на английската компартия. Мерсия харесва идеала и теорията на социализма. Даже и днес, тя е убедена: „Само социализмът (истинският) може да осигури на всички страни това, което им е необходимо за един хубав живот, материално и културно богатство.”

Последователна във възгледите си, тя започва да се интересува от битието на велики мъже от 19 и началото на 20 век. Есента на 1945 Мерсия е Студентка в Оксфордския университет „Св. Ана” - специалност „Руска филология”. През 1947 е председател на младежки социалистически клуб, делегат на световния студентски фестивал в Прага. Тук тя се запознава и общува с българи и е по-близка поради руския език, отколкото с другите .

Мерсия заминава следващата година на студентска бригада в Югославия. Там се запознава с Павел Матев. Тя е впечатлена от българските бригадири, които били трудолюбиви, ентусиазирани, пеели и танцували.

През 1948 е бригадир в България. Работи на язовир „Копринка”. Среща се с министър-председателя Георги Димитров и с други английски студенти. Тази среща в дворец „Евксиноград‘‘ тя никога няма да забрави. Мерсия е станала силно отговорна с култивирано чувство за дълг млада жена, която взема решение да посвети себе си на България- „класическата страна на славянството‘‘, макар че първата й любов е Русия. През 1958 тя е в Англия и оглавява Английско-българското дружество до 1973. Годините я зареждат с лекции, беседи, доклади, публични изяви пред обществеността за България. Разбира се и за делото на Кирил и Методий. Тя започва по-дълбоко да вниква в българската история. Положителните отзиви и рецензии за писателски изяви я окуражават и тя открива за себе си Апостола Васил Левски. През юни 1962 е в Карлово. Става преподавател в английската гимназия. През февруари 1966 Мерсия изпраща в Лондон статия за Васил Левски. Нейни сънародници изразили съмнения за великия Карловец, че той наистина е съществувал. Казали й, че такива чисти и светли личности можем да срещнем само в приказките. Мерсия е убедена,че такъв „блестящ идеолог и организатор с по-правилни схващания за теорията и практиката на революцията от Левски не съществува”! Новото и основното в идеологията на Левски е, че „революцията не може да бъде внесена с чети, а трябва да бъде огранизирана в страната посредством мрежа от тайни комитети, които да подготвят целия народ на всеобщо въстание‘‘. През 1973 Мерсия идва повторно в България и остава 15 години. „Апостолът на Свободата” излиза преведена на български през 1973 и 1977.

Следващият герой на Мерсия е Гоце Делчев, за което получава  Университетска Паисиева награда. През 1987 издава книгата „За свободата и съвършенството”, Биография на Яне Сандански.

 

Статията е прочетена 295 пъти
Назад към брой 134Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017