Антибългарското решение, за което София мълчи в брой 132

Антибългарското решение, за което София мълчи
Категория: История

Украйна отне възможността децата на етническите българи, петото по численост малцинство в страната, да се обучават на майчиния си език след началното образование. София мълчи

На 5 септември Украйна прие закон за образование, който директно стъпква основно право на 200-хилядното българското малцинство (а и на други малцинства) – правото на майчин език. Да сте видели обаче реакция от София, пита журналистът Юри Михалков в анализ на агенция БГНЕС. 

Досегашното законодателство на Украйна позволява на малцинствата да се обучават и да общуват на родния си език, ако те представляват поне 10% от населението на съответния регион. Затова и езиците на малцинствата имаха статута на регионални езици.

Новият закон премахва това положение. От 2020 година украинският език става единственият език на обучението за учениците от 5 клас нагоре. Майчиният език е разрешен само в началното училище – или първите четири класа. Отделно украинският език става доминиращ във всички сфери на обществения живот – институциите, магазините, болници, ще се ограничат и медиите на малцинствени езици. Предвиждат се и глоби за нарушения на закона.

Повечето държави с етнически малцинства вече реагираха срещу закона. Унгарският външен министър Петер Сийярто обяви пред украинската посланичка в Будапеща, че закона е „срам и позор“, а страната му спира всякаква подкрепа за Украйна на международната арена, докато Киев не промени решението си. Румъния и Молдова също скочиха срещу „езиковия деспотизъм“ на титулната нация.

(Логично, най-остра е реакцията на Русия, която има най-голямото етническо малцинство в Украйна. Основният двигател за образователните промени е преди всичко борбата с руското културно влияние в страната, в рамките на продължаващия от 2014 насам остър политически и военен конфликт между Киев и Москва.)

Унгарското, румънското и полското малцинство поотделно са по-малко от българското, което е 5-то по численост. Тези три малцинства представляват 0,3% от украинското население, докато българското е 0,4 процента. Тези данни от миналото десетилетие най-вероятно търпят корекции към днешна дата, защото след Майдана хиляди унгарци, поляци и румънци избягаха от Украйна, докато етническите българи като цяло останаха в страната.

А София ехти с гробно мълчание. Въпреки че украинският депутат Антон Кисе, който е от български произход, разкритикува законопроекта още при обсъждането му във Върховната Рада. Сега обаче не реагира нито външния ни министър, нито негов заместник или прес-службата на външното ни министерство. Няма поне изразена позиция, разпространена на сайта на ведомството. Камо ли да бъде привикан украинския посланик, за да му се изрази поне вербален остър протест, макар и без условието, поставено от Будапеща.

 

Болградската гимназия „Георги Сава Раковски“ е първата българска гимназия от Възраждането и се намира в Болград, Украйна

Идеята за създаване на българско средно училище в българските колонии в Бесарабия принадлежи на българофила украинец Юрий Венелин, който през 1832 г. предлага в Болград да се открие Централно училище и Национален български музей. Проектът му получава развитие едва през 1857 г., когато турският султан назначава за управник на Молдова княз Никола Богориди – българин от Котел.

През месец януари 1858 г. българските първенци в Молдавия изпращат писмо с молба от името на 39 села и град Болград до княз Богориди за създаването на гимназията. С инициативата се ангажира лично и Георги Раковски, който е приятел на княза от детските си години и активно ходатайства пред него в полза на тази кауза. Болградската гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ е учредена на 28 юни 1858 г. с хрисовул (грамота) от княз Никола Богориди.

Училището е достъпно както за българските преселници, така и за всички други желаещи да учат там. Всички предмети се преподават на български и румънски език.

Гимназията е тържествено открита на 1 май 1859 г. с първи и втори гимназиален клас.

Александър Теодоров-Балан, възпитаник на гимназията и първият ректор на СУ, пише в една своя мемоарна книга за младите си години. „През устройственото повремие на Болградската гимназия нейният живот е текъл твърде спокойно както в учебно, така и в обществено отношение. Тогава нейните учители са радили повече и книжевно, а нейната печатница е изкарала важни български издания. През следното повремие, от 1870 г. до Руско-турската война, се чувствува все по-осезателно да тупти един национализъм, вече не устройствен, но политически, тласкав, без устойност.

Случи се да дойдат за учение в гимназията неколцина юноши из България, следвали на сръбски стипендии в Белградски училища и напуснали поради някакви неприязни спрямо тяхната българска народност: Димитър Йосифов от Прилеп, друг от Видин, а трети, Атанас Хитов от Сливен… Тяхното дохождане в Болград съвпадна и с учителството на Василь Стоянов. Разкази на тия юноши за видено и патено в сръбската столица и другаде или за преживяно в техните родни места, занимаваха живо умовете и въображението на местните болградски ученици… Между нас затече една нова струя: тя се насочваше към самообразование и българщина.“

През 2001 г. се подписва протокол между България и Украйна, съгласно който преподаването в гимназията преминава на български език.

Статията е прочетена 380 пъти
Назад към брой 132Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017