Описание на СВОБОДНИТЕ ПАРИ в брой 14

Описание на СВОБОДНИТЕ ПАРИ
Категория: Реформа „СВОБОДНИ ПАРИ”
1.Свободните пари са стабилизирано обръщение от книжни пари, като банкнотите се издават и оттеглят в съгласие с характерен брой цени с цел да се стабилизира общото равнище на цените.
2.Свободните пари, десетична парична единица (за Свободните пари, Британска парична система, виж фиг. 2), се издават в 1, 5, 10, 20, 50 и 100-доларови (франкове, марки) банкноти (полици). Паричната власт, чрез пощите, продава също парични марки със стойности 1, 2, 5, 10, 20 и 50 цента.
3.Свободните пари ежеседмично губят една хилядна от номиналната си стойност или около 5% годишно за сметка на държателя. Държателят е длъжен да пази банкнотите с тяхната номинална стойност, прикрепвайки към тях паричните марки, упоменати по-горе. Например десетцентовите марки трябва да бъдат прикрепвани всяка сряда към показаната 100-доларова банкнота (фиг.1), която е показана как изглежда през седмицата 4-11 август с 31 десетцентови марки (3,10 долара), прикрепени към нея в течение на интервала от време, предвидено за целта, от различните й държатели - по една марка всяка седмица, считано от началото на годината. За една година към 100-доларовата банкнота трябва да бъдат прикрепени 52 десетцентови марки или, с други думи, тя се обезценява годишно с 5,2% за сметка на държателя си.
4.Като дребни пари до един долар (1, 2, 5, 10, 20 и 50 цента) биха се използвали самите парични марки, като във всеки случай те не биха се преиздавали при плащане в обществените служби, а се заменят с нови марки. Паричните марки биха се продавали на малки перфорирани листове, подобно на страница от брошура с пощенски марки, с обща стойност на всеки лист един долар.
5.В края на годината напълно облепената с марки банкнота се заменя за нова за обръщение през следващата година.
6.Разбира се, всеки ще се опитва да избегне разхода за облепването на банкнотите, като ги харчи - за купуване на нещо, за плащане на дългове, за наемане на работник или за депозиране на банкнотата в банка, която трябва веднага да намери заемовземател за парите, ако е необходимо чрез намаляване на лихвения процент върху заема. По този начин обръщението на парите е подложено на натиск.
7.Целта на Свободните пари е да удари по нечестната привилегия, наслаждаваща се на парите. Тази нечестна привилегия се дължи единствено на факта, че традиционната форма на парите има едно огромно предимство над всички други блага, а именно, че е неразрушима. Продуктите на нашия труд причиняват значителни разходи за складиране и превоз и дори тези разходи, ако само закъснеят, не могат да предотвратят постепенно разваляне на продуктите. Притежателят на пари, по силата на природата на материала на парите (скъп метал или хартия) е освободен от такива загуби. Затова в търговията капиталистът (притежателят на пари) винаги може да си позволи да чака, докато притежателите на стока винаги бързат. Така че, ако преговорите за цената се провалят, последвалите загуби неизбежно падат върху притежателя на стоки, т.е. в крайна сметка, върху работника (в най-широк смисъл). Това обстоятелство е позволило на капиталиста да упражнява натиск върху притежателя на блага (работника) и да го принуждава да продава под истинската цена.
8.Свободните пари не са измислени от паричните служби. Парите винаги са били нужни и употребявани, така че защо да се измислят? Паричната служба обаче е задължена да нагоди издаването на пари към нуждите на пазара по такъв начин, че общото равнище на цените да остане устойчиво. Затова паричната служба ще издава повече пари, когато цените на благата имат тенденция да падат, и ще оттегля пари, когато цените се стремят да растат - понеже цените се определят изключително от сумата на парите, предлагани за съществуващите запаси от блага. А природата на Свободните пари осигурява всички пари, издадени от Паричната служба незабавно да се предлагат за размяна на блага. Паричната служба няма да спи като сегашното парично управление, което с инертен фатализъм приема устойчивост на националната парична единица от загадъчната така наречена „присъща стойност” на златото, за голямо удобство на мошениците, спекулантите и лихварите; тя ще се намесва решително за установяване на твърдо общо равнище на цените, защитавайки чрез това честната търговия и индустрия.
9.Голямото значение на външния пазар поражда нуждата от международно споразумение за стабилизиране на международните размени. Междувременно ще трябва да решим дали паричното управление, което регулира издаването на пари, да стабилизира вътрешните цени или да стабилизира външните размени. Разбира се, то не може да реши и двете, тъй като стабилизирането на размените означава подчиняване на равнището на цените в други страни. А тези ценови равнища в страните с метални стандарти постоянно се колебаят.
10.Размяната на металните пари за Свободни пари ще бъде изцяло по избор. Тези, които не могат да се разделят със златото си, могат да си го пазят. Обаче златото, подобно на среброто преди, ще загуби „правото за свободно сечене на монети”, а монетите ще бъдат лишени от своето качество на законно платежно средство. След изтичане на законния период за размяна монетите вече няма да бъдат приемани в съда или другите публични институции.
11.За плащане в чужбина може, както в миналото, да се използват менителни полици, предлагани за продажба от търговците, които са прекарвали по море стоки от чужбина. За малки количества може да се използват пощенски записи, както се прави и сега.
12.Всеки, който желае да купи национален продукт за износ и има на разположение само злато, т.е., ако не е способен да купи някаква износна полица, може да продаде златото на Паричната служба. Всеки нуждаещ се от злато за внос на чуждестранни блага, защото не се предлагат експортни полици, може да купи злато в Паричната служба. Цената на това злато ще зависи от това как ще се отговори на въпроса, поставен в точка (9).
13.Продажбата на парични марки създава редовен годишен доход на Паричната служба, възлизащ на 5% от банкнотите в обръщение или 200-300 милиона марки в Германия преди 1914 г.
14.Доходите на паричното управление е случаен съпътстващ продукт и е сравнително незначителен. Освобождаването от този доход ще бъде специално предвидено от закона.

Силвио ГЕЗЕЛ 1916 г.

Превод от английски:
Статията е прочетена 862 пъти
Назад към брой 14Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017