„Това е едно съвсем ново, революционно изобретение, от което всички трябва да се боим като от дявола” - Шалом РОЗЕН, банкер.
Образът на нова парична система трепти в меката светлина на компютърните екрани. Парите се изобретяват за пореден път в кибернетичното пространство, превръщат се в свободно движеща се сила, способна да се прелее в каквито и да било количества, когато и да било, където и да било по света. Новите пари са една огромна, необуздана мощ.
От момента на появата на парите преди около три хиляди години хората все спорят и се карат за пари, борят се помежду си кой да се сдобие с колкото може повече от разните там златни слитъци, сребърни кюлчета, медни монети, книжни банкноти или раковини каури. Парите никога не са мълчаливо, послушно оръдие; те никога не се задържат дълго време на едно и също място или в едни и същи ръце. В продължение на векове западната митология и литература описва радостите и страданията на герои, спечелили или загубили големи суми пари, но под тези разкази лежи много по-важната история на несекващата борба между велики нации, големи институции и властни личности за контрол върху самото производство и разпределение на парите – дори за правото върху самата им дефиниция. В хода на историческото развитие различни групи хора и институции са владеели процесите на издаване и управление на парите – държавата и разните й подразделения, църквата или определени религиозни ордени, търговски и занаятчийски гилдии, банкерски фамилии и частни индустриалци, национални банки и валутни дилъри – като всеки един от тези участници е изпълнявал определена роля в определен исторически момент. Хората са враждували за пари не просто защото парите са средство за придобиване на имот и охолство, но много по-важно – защото те носят власт на този, който ги притежава и владее. Парите са вълшебен ключ, с който се преместват планини и се хвърлят армии в бой, строят се замъци и градове; парите владеят земята, водата и небето; с пари се прекопават канали и се водят морски битки; парите дават власт на човека над нему подобните.
Модерната система на световна търговия води началото си от пътешествията на Христофор Колумб до Новия свят и на Васко да Гама до Индия. Експедициите на Колумб и Васко да Гама разкрили пътя към властта и богатството в ерата на търговията; този път минавал през морските пътища и търговския обмен.
След два века на глобална търговия морските пътища се утвърждават и започват да привличат много нови конкуренти в надпреварата за пренасяне на така желаните подправки и коприни от Азия в Европа, роби от Африка в Америка, захар и сребро от Америка в Европа. Контролът върху тази морска търговия постепенно преминава от ръцете на Испания и Португалия в тези на Англия, Холандия и други европейски държави. През втората половина на осемнайсети век се оформя и един нов път към богатството – индустриалното производство на стоки в Англия. Фокусът на икономическа дейност и най-големият източник на богатство преминава от търговията в производството, за да остане там почти до самия край на двайсети век.
Богатството преминава от ръцете на търговците в тези на индустриалците, които първоначално произвеждали текстил, но скоро преминали на стомана и други метали. През двадесети век производството се съсредоточава върху стоките за потребление – от коли в началото на века до персонални компютри към неговия край, както и върху непрестанното създаване на оръжия за честите войни, които определят историческия пейзаж на века.
При нововъзникващата система властта произтича от една нова класа финансисти, които понякога притежават, а понякога само управляват колосални суми пари посредством брокерски къщи, банки, пенсионноосигурителни фондове, застрахователни агенции и взаимоспомагателни каси. Тези хора не търгуват с подправки, роби или коприна, нито пък владеят производството на балистични ракети, видеокасетофони или кафемашини. Те просто контролират потока на парите или по-точно, тяхната форма. С преминаването на парите от метал и хартия в пластмаса и силициеви чипове, тези финансисти контролират превръщането им от една национална валута в друга, от акции в общински облигации, от депозитни сертификати в опции на купувача, от ипотеки във взаимоспомагателни фондове, от валутни фючърси в рискови облигации.
С нарастващата важност на парите се засилва и борбата за контрол върху тях. Очаква се продължителен период на конкуренция между отделни видове пари, при което всякакви нови форми на парите ще се появяват, разпространяват и изчезват като вълни, които се разбиват в прибоя. В стремежа си за контрол върху тези нови форми на парите много претенденти ще се опитват да си извоюват позиции като основна финансова институция на новата ера.
Историята показва, че нито правителствата, нито пазарът, оставени сами, могат да регулират парите. Много държавници и финансисти са използвали властта си върху парите само за извличане на краткосрочна изгода. Римските императори намалили сребърното съдържание на монетите, за да покрият разходите за набъбналата войска и държавна бюрокрация; френските банкери и финансисти пуснали в обръщение книжни пари и акции без покритие сред неподозиращата публика. От римския денарий при управлението на Нерон до френския асигнат по време на Херцога на Арканзас политици и финансисти създавали нови и нови парични системи, с които първоначално икономическата ситуация се подобрявала, но постепенно – когато първоначалният ентусиазъм започвал да преминава, сметките да се натрупват, а реалността да се завръща – системата на обезценените пари рухвала като картонена кула.
Националните валути вече губят своята важност и в момента светът е изправен пред една напълно нова система. Навлизаме в преходен период, в който много отделни системи на пари и стойност ще се конкурират помежду си и нито една няма да постигне абсолютно господство.
Независимо че някои национални валути като долара или йената може би ще продължат да съществуват, електронните технологии произвеждат пари в толкова много различни форми, че – поне за известно време – държавата ще бъде безсилна да ги контролира. Веднъж освободени от контрола на държавата, парите ще играят още по-голяма роля в нашия живот, отколкото в миналото.
В глобалната икономика, която все още е в процес на обособяване, властта на парите и на институциите, изградени върху тях, ще измести властта на отделните държави, комбинации от държави и международни организации, съществуващи понастоящем. Движени и охранявани от силата на електронната технология, парите създават един нов световен елит, без лоялност към определена държава.