Трети конен полк – стражът на добруджанската земя в брой 132

Трети конен полк – стражът на добруджанската земя
Категория: История

„Третоконци, час настава,
бойната тръба зове
към победи и към слава
и към нови боеве.

Пак ще бъдем кон до коня
пак щандартът ще се вей,
а високо в небосклона
кървава зора ще грей!

Ний сме храбри, горди, смели
песента ни пак ечи,
там, където сме летели-
в сеч при Мустафа Ачи!

А Родината любима
горда с нас ще бъде пак,
в бой и сеч неустрашима
ще сразиме всеки враг!“

Запята от стотици конници, песента се носи волно из необятните простори на Добруджа, под сините небеса на Обединена България. Това са храбрите третоконци, донесли свобода на брата-роб в Тракия, Македония и Добруджа на върха на сабите си, сразили всеки противник пред себе си.

Една военна част се ражда, живее и умира. По силата на висша воля, на необходимост от защита на Отечеството от неприятели или поради други, често непредсказуеми причини. Една такава военна част е Трети конен полк с гарнизон в Пловдив.

Днес на мястото на техните казарми са построени нови, модерни сгради. Героичните им подвизи не са увековечени с паметник, нямат полкова история. Гробовете на падналите герои са извън пределите на днешна България и вече са заличени. Документите на полка се съхраняват в Държавния военноисторически архив, а една малка книжка – брой от списание „Нашата конница“ от 1936 г. е позната на шепа хора, основно потомци на славните третоконци. Споменът за тези мъже е почти изтрит.

Вярваме, че българите заслужават да научат за смелите кавалеристи от Трети конен полк. Днешният ни разказ е за техните подвизи по бойните полета в името на Целокупна България.

Формиран в края на 1885 г., Трети конен полк има щастието да има за пръв командир ротмистър Кирил Ботев, брат на Христо Ботев, а сред редиците на офицерите-третоконци блестят имената на легендите Борис Дрангов и Иван Колев. Такива водачи коват характерите и волята на гордите конници от Трети конен полк.

В първия ден на Балканската война, 5 октомври 1912 г. те преминават границата и с бой превземат пограничния пост „Мешелика“, а три дни по-късно провеждат впечатляваща конна атака, като обръщат противника в паническо бягство при село Юва Бюк. От 9 до 16 октомври полкът атакува и разузнава в тила на противника. На 17 октомври предният разезд на полка, състоящ се от цифром и словом 6 третоконци, под командването на ротмистър Кемилев се промъква в град  Димотика – без оглед на малкия си брой шестимата конници достигат до казармите и започват да обстрелват хранещите се на двора над 400 противникови войници и башибозук.

Разбирайки, че срещу тях има само шепа български храбреци, турците отвръщат на огъня и принуждават разезда да се изтегли. Основното ядро на полка настъпва стремително, като поручик Чунчев и подпоручик Станишев изпреварват всички, изнасят на ръка картечница  на самото кале на Димотика и с точен огън обръщат противника в бягство. В края на деня градът е превзет. Полкът взема участие в обграждането и принуждаването на корпуса на Явер паша да сложи оръжие. Казват, че пашата се разплаква от яд, когато разбира, че се е предал на по-малобройни части от неговите.

През Междусъюзническата война полкът е пръснат на няколко части – в 13 пехотна дивизия, в 1 пехотна дивизия, при щаба на 3-та отделна армия и в 6 конен полк. Именно частта, която е придадена към 6 конен полк, дава и една от най-скъпите жертви на полка – поручик Асен Минков, пленен заедно с командира на полка полковник Иларион Танев в Босилеград и екзекутиран от сърбите в разрез с всички действащи военни конвенции в по онова време.

Третоконци вземат дейно участие в Първата световна война и с чест защитават България в битката първо със „съюзници-разбойници“ сърбите. На 5 октомври 1915 при Криводол атакуват в конен строй отстъпващ полк сръбска пехота и спомагат за унищожаването му, а до края на месец октомври полкът воюва в района на Велес, Прилеп и Битоля. На 29 ноември същата година при село Мойна, Гевгелийско, атакува и разгромява френски обоз, пленявайки десетки противникови войници. След спирането на настъплението на българските войски в Македония, Трети конен полк е изпратен в днешно Косово – в района Прокупле, Лебане, Прищина и Призрен,  с цел опазване на реда и реквизиция на стоки за осигуряване на продоволствието на войската.

В началото на септември 1916 г. полкът е изпратен в Добруджа и придаден към Първа конна дивизия на генерал Колев. Предстои най-славната част от историята на третоконци. При първата атака на Кубадин на 19 септември 1916 г. кавалеристите от Трети конен полк атакуват спешени хребета Балабанлий, при атаката загива геройски командирът на четвърти ескадрон ротмистър Чунчев. Спрени от превъзходен пушечен и картечен огън, третоконци залепват за земята – не разполагат нито с достатъчно окопни инструменти, нито с ножове за карабините си.

Въпреки това продължават боя само с карабините си и не допускат пробив. На 21 септември при село Мустафа ачи, лейбгвардейците, третоконците и четвъртоконците във вихрен галоп помитат атакуващите румънци, които са на няколко десетки крачки от конната батарея на капитан Векилски и малобройните пехотинци и колоездачи, укрепили се на кота 125. В безпощадната сеч противникът е обърнат в паническо бягство и само тъмнината на нощта спасява румънските части от пълно унищожение. На 23 септември с блестяща и безумно храбра конна атака овладява село Геренджик.

Полкът участва в страховитата отбрана на линията Первелия – кота 90, при която Конната дивизия успява да отбие атаките на превъзхождащи руски и румънски части, недопускайки пробив и удар по фланга на Трета армия. Участва и при втората атака на Кубадин и е част от успешния пробив на Кубадинската укрепена позиция. Трябва да споменем и героичния бой при село Дуанджий на 11 ноември 1916 г., при който третоконци без заповед се впускат във вихрена атака, за да спасят три взвода пехотинци, обградени от руски конен полк и обречени на гибел. Конната атака срещу руснаците е успешна и по-голямата част от нашите пехотинци е спасена.

От 27 ноември 1916 г. Трети конен полк е прехвърлен във Влашко и се бие редом с конниците от Шести и Девети конни полкове под общото командване на фелдмаршал фон Макензен, а по-късно са включени в кавалерийската дивизия на генерал фон дер Голц. След падането на Букурещ с тежки боеве третоконци преследват настойчиво отстъпващите руски и румънски войски, достигайки до град Браила. Особено тежки са боевете при Татарул – гара Дудещи. От януари 1917 г. до юни 1918 г. охраняват делтата на Дунав в Тулчанско, като отблъскват няколко руски атаки. От юни 1918 до септември същата година са в разпореждане на Щаба на Действащата армия в района на град Парачин, където охраняват реда и участват в реквизирането на стоки.

След пробива при Добро поле полкът е изпратен в района на Втора пехотна тракийска дивизия и с ариергардни боеве прикрива отстъплението на нашите войски. Той е демобилизиран в село Мрамор, Софийско на 15 октомври 1918 г. Във войните за национално Обединение полкът губи 71 убити офицери, подофицери и конници. Кавалеристите от полка получават общо 330 награди, като 300 от тях са ордени „За храброст“ или войнишки кръстове „За храброст“.

Тук свършва нашият разказ за третоконци. Той не е самоцел – почти всеки съвременен българин е потомък на войник, подофицер или офицер, бранил България и нейните чеда от неприятелите. Освен отдаване на почит на тези смели мъже, това е и послание към всеки, който чете тези редове. Подвигът на българските войници има смисъл, ако те останат завинаги в паметта на бъдещите поколения. Те са пример какви могат да бъдат българите. Ние можем да бъдем като тях – в нас тече тяхната кръв.

Когато някой ден искате да откриете частица от себе си, потърсете сандъка на някоя от вашите прабаби. Там, скътани в стари, тъкани кърпи са увити снимките на вашите прадядовци, картички от фронта – оръфани и пожълтели, надписани с избелели през десетилетията прости думи на обич и загриженост, евентуално име на селото и дата на изпращане. Може би именно разглеждайки ликовете на скъпите на сърцата ни предци, които отдавна са преминали във вечността, всеки от нас ще тръгне по пътя към себе си, а това е път, без който няма път за никъде.

Позволяваме си да завършим този разказ за третоконци с думите на едно стихотворение, писано за тях:

„Няма забрава – светлият спомен  венци е сплел:
за тебе слава, коннико скромен, буен и смел.“

Посвещава се на светлата памет на достойните защитници на Отечеството от Трети конен полк. Вечна слава!

От признателните потомци

Статията е прочетена 301 пъти
Назад към брой 132Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017