През месец април тази година на провеждания за 3-ти пореден път Международен форум „Българският дух в Европа през вековете“ във град Велики Преслав е периода 21 – 23 април представих своето изследване на тема „Орелът като древнобългарски символ“. В него посочих, че орелът винаги е бил свързван със царствената същност на българските владетели.
Фиг. 5 Златен пръстен от град Болград в Бившата Волжка България (сега Република Татарстан)
В символните си означения орелът винаги е изобразяван с разперени крила, които представляват свещения знак „Y“. Това е свещеният знак на Бога на Сътворението, Бога на Животворната Светлина, или накратко казано, Бога на Слънцето или Бог Ра – главният Бог на древните Българи. Нещо повече! Двуглавият орел с разперени крила изпълнява функциите на символа - свещеният знак „Y“ . По този начин още по-убедително изразява ипостасът на главния Бог на нашите предци.
Фиг. 1 Разновидност на IYI върху скала в района на светилището „Марков камък“, Рила планина.
В подкрепа на тази си теза, образът на двуглавият орел следва да бъде разгледан в хронологичен и исторически порядък. Ще добавим още, че орелът е династичен символ на царете Георги I Тертер (1280г. – 1292 г.); Иван Шишман (1371г. – 1395 г.); Иван Александър (1331г. – 1371 г.). Този символ се среща и по дърворезбите на олтарите на българските църкви и манастири. Във всички християнски църкви скулптираното изображение на орела е разположен на централно място на амвона. Върху разперените криле на орела се поставят свещените христянски книги, когато се извършват богослужения. В християнството орелът символизира духовните висини. Той е знак на Свети Йоан Богослов – създател на Евангелията и на Апокалипсиса.
През Х в. пр. Р. Хр. В Източната Римска Империя двуглавият орел се появява като символ на Христовите думи: „Кесаревото - кесарю, Божието - Богу“.
Като продължение на моето изследване по темата установих, че представяният в многобройни изследвания, като знак на бог Тангра символ “IYI” отразява всъщност свещеното учение на най-древния бог на българите. Това означава, че сакралното значение на “IYI” не е знак на бог Тангра, защото такъв бог не съществува. “IYI” е символ на божественото учение на бог Ра. Това е първото познато в света монотеистично божество.
Фиг. 2 Изображение на колобър със знака IYI от тракийското светилище „Раюв камък“, Еленски Балкан.
Знакът “IYI”, както е известно е твърде много разпространен, не само по отношение на историко-географски ареал, но и по отношение на времевия период. Символът се среща върху строителни каменни блокове, върху мегалити (древно скално светилище „Марков камък“, Рила планина (Фиг.1); Скално светилище „Раюв камък“ - Еленски Балкан (Фиг. 2); върху керамични съдове от ранната бронзова епоха (Фиг. 3); върху етруски керамични и бронзови съдове (Фиг. 4); върху златни и сребърни накити от ранното до късното средновековие (Фиг. 5). Нещо повече – този знак “IYI” е най-разпространен на територии, които са изконно български и са свързани с ранния произход на древните българи. Освен основното предположение, че той олицетворява предполагаем върховен бог на древните българи „Тангра“, някои изследователи смятат, че той представлява свещеното число на прабългарите седем. Този символ се възприема дори за гербов знак на владетелската династия Дуло. Съществуват и редица други представи за значението на “IYI.
И до ден днешен изображения на този знак продължават да се срещат върху обредни хлябове, свързани с традиционните национални празници на българите. Този символ е толкова добре запазен в паметта на българите, че е бил използван от тях известен период от време след покръстването им наравно с православния християнски кръст.
Фиг.3 Съд със знака “IYI” от музея в гр. Нова Загора, ранна Бронзова епоха.
“IYI” е бил разпространен и в района на Северен Кавказ, където по-късно се формират тюркските племенни общности. Едно от тези племена е огузкото племе „Кайъ“. То е било част от племенния съюз „Бозок“. Тотемният знак на това племе е “IYI”. Езикът на племето „Кайъ“ има особено значение за Северен Кавказ, защото през периода от 10в. -19 в. става „lingua franca“ („Език на франките“ или основен език, на който са общували различни племенни общности в Северен Кавказ) за този регион. Преди да се настанят в Северен Кавказ предците на това племе са живеели в Централна Азия, близо до историко – геогравската област Балх (днешен Северен Афганистан). По-късно „Кайъ“ се преселва в Северозападна Мала Азия и след подкрепа на богомилите, живеещи в югоизточната част на Балканския полуостров, се установяват трайно в този регион. С възникването на мюсюлманството като системна религия, племето „Кайъ“ поставя началото на Османската Империя.
Следователно знакът “IYI” е бил символ на свещеното учение на бог Ра, който стои в основата на т. нар. „Аврамови религии“. Свещените писания на християни, будисти, мюсюлмани са създадени на базата на това древно космологично, езотерично и философско-етично по своята същност древно учение.
Фиг. 4 Етруска урна, украсена с IYI, свастики и други символи, Ватикански музей.
*Етруските са пеласгийски народ и преди да колонизират части от Апенинския полуостров, са обитавали Балканите.
Дори ортодоксалните евреи, който не признават Новия Завет използват акронима „Танах“. С него се идентифицира т. нар. „Еврейска Библия“.
На практика това е оригиналното съдържание на старозаветните писания. Въз основа на Стария Завет стои и древното учение на бог Ра. Акронимът е базиран на основните букви от иврит на всяка от трите части: ТОРА - което означава „закон“. Нарича се още „хумаш“, означаваща „петте“ или „петте книги на Моисей“, а на български Петокнижие. На гръцки е наречена „pentateuch”. Тората е често споменавана като закона за евреите. НЕВИИМ - означава „пророци“. Този термин се асоциира с всичко, свързано с пророците. КЕТУВИМ - означава „писания“ или „агиография“. С други думи „Танах“ или „Танакх“ + „Ра“ образува словоформата „ТаНакРа“ или „ТАНГРА“ – Божественото учение за свещените закони, историята на сътровението и за космогоничните познания, както и за бъдещето на ЧОВЕЧЕСТВОТО. Това философско – етично, и езотеричнио учение – „Тангра“ означава „Божественото учение на Ра“.
В заключение бих могла да кажа, че така обобщените и изложени дотук факти за значението на знакът “IYI” са едно категорично и безспорно доказателство за ролята и значението на древните българи, за формирането на първите в света знания за човешкия род, за произхода и формирането на различните езици и култури, на технологичните и научни познаия т.е за поставяне началото на ЦЯЛАТА ЧОВЕШКА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Ас. Надежда Томова – докторант към катедра „Архивно-документално наследство и културономия“- Университет по библиотекознание и информационни технологии
(n.tomova@unibit.bg)