Тревожна камбана бие сред глобалните елити. Знаците за предстояща световна финансова криза вече са съвсем видими. Този път обаче те имат план как да защитят себе си: да натрупат колкото може повече парични средства, докато това е възможно, а след това, когато кризата удари, да „замразят“ глобалната финансова система.
От 2014 г. насам международните парични агенции предупреждават определен кръг от финансови министри, банкери и частни инвестиционни фондове, че финансовата политика на САЩ ще доведе всички до ръба на пропастта.
Както Рикардс показва в своята плашеща, но основана на педантични изследвания книга, правителствата по целия свят нямат никакви угризения да заговорничат срещу собствените си граждани. Те ще са натрупали достатъчно твърди активи, когато фондовите борси затворят, банкоматите престанат да отпускат пари, фондовете в паричните пазари бъдат замразени, а банките откажат да изплащат в брой.
Ако искате да сте подготвени за предстоящите рискове, ще ви трябва брилянтният анализ на Рикардс, основан върху отличното познаване на световната финансова система. В нея той разкрива тайните усилия на глобалните елити да скрият от инвеститорите настъпващата катастрофа.
Откъс от „Смъртта на парите“
Сценарият с вражеския хедж фонд Хедж фондът е идеалното прикритие за една разузнавателна операция. Злонамереният валутен търговец няма нужда да разрушава физически една система, за да осъществи нападение. Ако вражеският трейдър основе юридическо лице от рода на хедж фонд, той ще има възможност да открие сметки при големи клирингови къщи и да започне обичайна търговия. Тя може да продължи с години, докато извършващият я субект стане спяща клетка на капиталовите пазари. С времето клиринговите брокери ще започнат да гледат на него като на първокласен клиент, който им осигурява огромни комисиони, и да му отпускат по-големи кредитни линии. Хедж фондовете освен това са и класически организации, разчитащи на събирането на данни, които постоянно се стремят към информационно преимущество. Методите на работа, които използват разузнавателните служби и хедж фондовете, за да събират информация, са сходни. Посещаването на професионални конференции на високо равнище е един от начините за изграждане на експертна мрежа и добиране до поверителна информация за нови продукти и изобретения. Инвестирането в една компания предоставя на инвеститора достъп до управлението. Към подобен достъп се стремят както фондовите търговци, така и агентите на разузнаването. За хедж фондовете целта е да придобият търговско преимущество – например по-ранно запознаване с нов продукт, който ще се отрази върху цените на акциите. За разузнавачите целта е да имат изпреварваща информация за технологични разработки, които ще повлияят върху относителната икономическа мощ на конкурентните държави. Спящият хедж фонд може да изгради близки връзки с много брокери по цял свят, така че покупателната му способност да надхвърля стотици пъти неговия капитал, когато бъдат взети под внимание всички кредитни линии и номиналната стойност на дериватите. По нареждане на вражеското финансово командване мрежата на фонда може да възприеме злонамерено поведение. Могат да завалят инструкции да се продават определени акции, например на „Епъл“, „Гугъл“ или други широко известни компании, което да има съкрушително въздействие върху участниците на пазара. Възможно е да започне бавно понижаване на цените, което да набере инерция, докато се превърне в пълномащабна пазарна паника. Веригата може да бъде прекъсната аварийно, но предложенията за продажба няма да намалеят. Телевизионните бизнес канали ще раздухват темата и паниката ще се разраства.
За вражеските трейдъри не съществува „утре“. Те не се безпокоят, че ще трябва да платят за сделките си след няколко дни, нито как ще им се отразят загубите вследствие на корекцията на пазара. Техният капитал може дори вече да е поел обратно към банките в Пекин или Москва, докато клиринговите брокери, опериращи със заявките, дори не подозират за това. Капиталовите пазари са донякъде защитени срещу рисковете от еднодневен кредит, но не е измислена ефикасна защита срещу загубите, които могат да възникнат за един-единствен ден. Китайски или руски хедж фондове под прикритие биха могли да се възползват от тази слабост, като злоупотребят с доверието и кредита, изграждани в продължение на години. Злонамерената атака няма причина да се ограничи само с паричните пазари. Докато нейните изпълнители продават акции, те биха могли да купят пут опции или да реализират къси продажби чрез суап с дилър, за да усилят тенденцията за масови продажби. Злоумишленият клиент по този начин действа по подобие на вирус, който заразява работното място на дилъра и го принуждава да работи за увеличаване на хаоса.
Друг начин да се задълбочи неразборията е атаката да се започне в момент, когато пазарите вече вървят надолу по някакви други причини. Нападателите могат да изчакат такъв ден, когато главните борсови индекси са паднали вече с 2%, и след това да атакуват с цел да сринат пазарите с още поне 20%. Това би могло да предизвика катастрофа, сравнима с големия двудневен срив от 1929 г., белязал началото на Голямата депресия. Извършителите на финансовата атака могат да използват също и психологически методи, за да увеличат нейната ефективност. Това включва публикуване на фалшиви новини и пускане на слухове. Истории от типа на тази, че председателят на Фед е бил отвлечен или че изтъкнат финансист е получил инфаркт, могат да дадат резултат. Достатъчно ефикасно е да се разпространи вест, че някоя водеща банка е затворила врати или че мениджърът на някой хедж фонд се е самоубил. След тях ще последват слухове, че големите борси не обработват заявките за продажба поради „технически трудности“, оставяйки клиентите с огромни загуби. За да звучат правдоподобно, слуховете ще са съчинени така, че да имитират реални събития от близкото минало. Основните медии ще подхванат тези истории и ще помогнат за масовото разпространение на сценарии, всяващи паника.