Започнал като учител и редактор в Кърджали, Мюмюн Тахиров през дългия си творчески път заема различни длъжности – от редактор и зав. отдел до заместник-главен и главен редактор на вестник, началник-сектор в Министерството на културата, директор на академичното списание за културна политика „Орфеева лира”, университетски преподавател.
Мюмюн Тахиров е доктор по философия. Защитил дисертация в Института за философски изследвания на Българската академия на науките. Понастоящем е преподавател в Университета по библиотекознание и информационни технологии. Чете лекции по „Представително управление”, „Етнодемография и сигурност”, „Аксиология и национална сигурност”, „Интеркултурна комуникация и сигурност”, „Култура и етика на управлението”, „Политика и религия”, „Комуникационни стратегически аспекти на сигурността”, „Междукултурно общуване и изкуство”, „Комуникация, информация и семиотика“, „Неолиберално общество и междукултурно общуване“ и пр.
Основните му интереси са в областта на философия на историята, аксиологията, семиотиката, етнодемографията, интеркултурната комуникация, етиката на управлението, политиката и религията. Занимава се с теоретични и приложни изследвания в областта на културната и европейската интеграция, културната антропология, културния мениджмънт, комуникация и семиотика, културно-историческото наследство и етнодемографията и духовните аспекти на сигурността.
Автор е на книгите:
Научни:
- Културна интеграция и междуетническо сътрудничество. Изд. ИИИ. С., 2002.
- Животът заедно. Изд. „Арго Пъблишиниг, С., 2006.
- Идентичност и толерантност. Философски и практически въпроси на културната интеграция. Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, С., 2007.
- Към интегрираща идентичност. Академия за европейска култура „Орфеева лира”, С., 2011.
- Времена и културно общуване. Университетско издателство „За буквите – о писменехъ”, С., 2014.
- Политико-философски речник (в съавторство). Университетско издателство „За буквите – о писменехъ”, С., 2015.
- Аксиология и сигурност, Университетско издателство „За буквите – о писменехъ”, С., 2015.
- Етнодемография и култура на сигурността. Университетско издателство „За буквите – о писменехъ”. С., 2016.
- Под печат е монографията „Асиметрично общество и междукултурно общуване“.
Есеистично-публицистни:
- Славеят на Родопите. Изд. „Родопи”, К., 1993.
- Стряха с много гнезда. Изд. „Родопи”, К.,1997.
- Тревожен оптимизъм. Изд. „Палитра”, К. 1998.
- Преминаване. Изд. SPS PRINT, С., 2002.
- Ататюрк, България, Балканите”. Изд. SPS PRINT, С., 2002.
- Речник на турските лични имена в България. Изд. „Наука и изкуство”, С., 2004.
Белетристични:
- Земя за обетоване. Изд. „Арго Пъблишиниг, С., 2005.
- Бране на диви пчели. Изд. „Орфеева лира”, 2009.
- Когато пътят беше граница. Изд. „Славчо Николов и сие”, Ш. 2011.
- Високо, зелено и нежно. Изд. „Светулка 44”, С., 2013.
- Приказки за деня и нощта. Изд. „Орфеева лира”, 2014.
Мюмюн Тахиров е автор на множество (повече от 95) статии и студии, както и доклади от научни конференции, публикувани в научни реферирани издания, периодичния печат и електронните средства за информация. Съставител е на сборниците „Балкански идентичности”. Част ІV, съставител и редактор на сборниците „Национално, Балканско, Европейско – конвергентност и дивергентност”, „Национално, Балканско, Европейско - тенденции на равенство и неравенство”, „Национално, Балканско, Европейско – конвергентност и дивергентност на ценности” др.
Редактор e на книгите на Георги Талев, Силва Налбантян-Хачерян, проф. дфн Орлин Загоров, Ахмед Бекир, Любомир Павлов, Дурхан Али, Христо Христов, Павлина Павлова, Георги Майоров, проф. Евгени Велев и др. Рецензент и редактор на „Увод в културологията” и „Нова културна стратегия” от проф. дфн. Орлин Загоров и на множество дисертационни трудове и магистърски тези. Сценарист на филмите „Камбер – художникът”, „Театър – любов моя” и съсценарист на предаването „От дума на дума”, автор на поредицата „Звукова библиотека”.
Негови научни статии са публикувани в „Научни трудове” на Университета по библиотекознание и информационни технологии”, Годишник на СУ „Св. „Климент Охридски”, Годишник на ЮЗУ „Неофит Рилски”, сп. „Философски алтернативи”, издание на Института за философски изследвания на БАН, „Научни трудове” на Фондация за Национална и световна сигурност, сб. „Развитие системы высшего образования в сфере культуры: научный образовательный опыт”, г. Орел, Русия. Има публикувани научни статии и материали с научно-приложен характер във вестниците „Труд”, „24 часа”, „Монитор”, „Нов живот”, „Новинар”, „Репортер ЮГ”, в списанията „Етнорепортер”, „Антимовски хан”, „Понеделник”, „Ново време”, „Отечество”, „Български страници” и др.
Обществена дейност:
- Член на Съюза на българските писатели.
- Член на Съюза на българските журналисти.
- Доктор хонорис кауза на Института за научни изследвания „Вектор” – Баку, Азербайджан.
- Почетен член на „Общество за фолклор” – Виена.
- Председател на Академия за европейска култура „Орфеева лира”.
- Инициатор и организатор на Балканска среща на писателите.
- Организатор на Балкански фолклорен фестивал.
- Инициатор и организатор на философската школа в Калугерово.
Награди:
- Лауреат на Годишната литературна награда на СБП за 2002 г.
- Носител на наградата за публицистика на област Кърджали.
- Три пъти е носител на Националната награда за разказ „Всички сме деца на майката земя”.
- Лауреат на Националната литературна награда „Дядо Йоцо гледа”.
- Номиниран за Националната литературна награда „Йордан Йовков”.
- Носител на наградата за белетристика „Георги Братанов”,
- Носител на престижната литературна награда „Николай Хайтов”.
- Отличен е със „ЗЛАТНА КНИГА” на Съвета на европейската научна и културна общност за принос в развитието и популяризираното българската наука и култура.
- За публицистична, писателска и научна дейност е награден с най-високото отличие на Съюза на българските журналисти – Грамота и почетна значка „ЗЛАТНОТО ПЕРО”.
- Носител на Почетна грамота на Съюза на българските писатели за принос в развитието на съвременната българска литература.
- Негови отделни творби са превеждани на 8 езика, а две от книгите му са преведени на азербайджански, полски, румънски и сръбски.