Творческа биография на Мюмюн Тахиров в брой 130

Творческа биография на Мюмюн Тахиров
Категория: Сърцето, душата

Започнал като учител и редактор в Кърджали, Мюмюн Тахиров през дългия си творчески път заема различни длъжности – от редактор и зав. отдел до заместник-главен и главен редактор на вестник, началник-сектор в Министерството на културата,  директор на академичното списание за културна политика „Орфеева лира”, университетски преподавател.

Мюмюн Тахиров е доктор по философия. Защитил дисертация в Института за философски изследвания на Българската академия на науките. Понастоящем е преподавател в Университета по библиотекознание и информационни технологии. Чете лекции по „Представително управление”, „Етнодемография и сигурност”, „Аксиология и национална сигурност”, „Интеркултурна комуникация и сигурност”, „Култура и етика на управлението”, „Политика и религия”, „Комуникационни стратегически аспекти на сигурността”, „Междукултурно общуване и изкуство”, „Комуникация, информация  и семиотика“, „Неолиберално общество и междукултурно общуване“ и пр.

Основните  му интереси са в областта на философия на историята, аксиологията, семиотиката, етнодемографията, интеркултурната комуникация, етиката на управлението, политиката и религията. Занимава се с теоретични и приложни изследвания в областта на културната и европейската интеграция, културната антропология, културния мениджмънт, комуникация и семиотика, културно-историческото наследство и етнодемографията и духовните аспекти на сигурността.

Автор е на книгите:

Научни:

  • Културна интеграция и междуетническо сътрудничество. Изд. ИИИ. С., 2002.
  • Животът заедно. Изд. „Арго Пъблишиниг, С., 2006.
  • Идентичност и толерантност. Философски и практически въпроси на културната интеграция. Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, С., 2007.
  • Към интегрираща идентичност. Академия за европейска култура „Орфеева лира”, С., 2011.
  • Времена и културно общуване. Университетско издателство „За буквите – о писменехъ”, С., 2014.
  • Политико-философски речник (в съавторство). Университетско издателство „За буквите – о писменехъ”, С., 2015.
  •  Аксиология и сигурност, Университетско издателство „За буквите – о писменехъ”, С., 2015.
  • Етнодемография и култура на сигурността. Университетско издателство „За буквите – о писменехъ”. С., 2016.
  • Под печат е монографията „Асиметрично общество и междукултурно общуване“.

Есеистично-публицистни:

  • Славеят на Родопите. Изд. „Родопи”, К., 1993.
  • Стряха с много гнезда. Изд. „Родопи”, К.,1997.
  • Тревожен оптимизъм. Изд. „Палитра”, К. 1998.
  • Преминаване. Изд. SPS PRINT, С., 2002.
  • Ататюрк, България, Балканите”. Изд. SPS PRINT, С., 2002.
  • Речник на турските лични имена в България. Изд. „Наука и изкуство”, С., 2004.

Белетристични:

  • Земя за обетоване. Изд. „Арго Пъблишиниг, С., 2005.
  • Бране на диви пчели. Изд. „Орфеева лира”, 2009.
  • Когато пътят беше граница. Изд. „Славчо Николов и сие”, Ш. 2011.
  • Високо, зелено и нежно. Изд. „Светулка 44”, С., 2013.
  • Приказки за деня и нощта. Изд. „Орфеева лира”, 2014.

Мюмюн Тахиров е автор на множество (повече от 95) статии и студии, както и доклади от научни конференции, публикувани в научни реферирани издания, периодичния печат и електронните средства за информация. Съставител е на сборниците „Балкански идентичности”. Част ІV, съставител и редактор на сборниците „Национално, Балканско, Европейско – конвергентност и дивергентност”, „Национално, Балканско, Европейско - тенденции на равенство и неравенство”, „Национално, Балканско, Европейско – конвергентност и дивергентност на ценности” др.

Редактор e на книгите на Георги Талев, Силва Налбантян-Хачерян,  проф. дфн Орлин Загоров,  Ахмед Бекир, Любомир Павлов, Дурхан Али, Христо Христов, Павлина Павлова, Георги Майоров, проф. Евгени Велев и др.  Рецензент и редактор на „Увод в културологията” и „Нова културна стратегия” от проф. дфн. Орлин Загоров и на множество дисертационни трудове и магистърски тези. Сценарист на филмите „Камбер – художникът”, „Театър – любов моя” и съсценарист на предаването „От дума на дума”, автор на поредицата „Звукова библиотека”.

Негови научни статии са публикувани в „Научни трудове” на Университета по библиотекознание и информационни технологии”, Годишник на СУ „Св. „Климент Охридски”, Годишник на ЮЗУ „Неофит Рилски”, сп. „Философски алтернативи”, издание на Института за философски изследвания на БАН, „Научни трудове” на Фондация за Национална и световна сигурност, сб. „Развитие системы высшего образования в сфере культуры: научный образовательный опыт”, г. Орел, Русия. Има публикувани научни статии и материали с научно-приложен характер във вестниците „Труд”, „24 часа”, „Монитор”, „Нов живот”, „Новинар”, „Репортер ЮГ”, в списанията „Етнорепортер”, „Антимовски хан”, „Понеделник”, „Ново време”, „Отечество”, „Български страници”  и др.

Обществена дейност:

  • Член на Съюза на българските писатели.
  • Член на Съюза на българските журналисти.
  • Доктор хонорис кауза на Института за научни изследвания „Вектор” – Баку, Азербайджан.
  • Почетен член на „Общество за фолклор” – Виена.
  • Председател на Академия за европейска култура „Орфеева лира”.
  • Инициатор и организатор на Балканска среща на писателите.
  • Организатор на Балкански фолклорен фестивал.
  • Инициатор и организатор на философската школа в Калугерово.

Награди:

  • Лауреат на Годишната литературна награда на СБП за 2002 г.
  • Носител на наградата за публицистика на област  Кърджали.
  • Три пъти е носител на Националната награда за разказ       „Всички сме деца на майката земя”.
  • Лауреат на Националната литературна награда „Дядо Йоцо гледа”.
  • Номиниран за Националната литературна награда „Йордан Йовков”.
  • Носител на наградата за белетристика „Георги Братанов”,
  • Носител на престижната литературна награда  „Николай Хайтов”.
  • Отличен е със „ЗЛАТНА КНИГА” на Съвета на европейската научна и културна общност за принос в развитието и популяризираното българската наука и култура.
  • За публицистична, писателска и научна дейност  е награден с най-високото отличие на Съюза на българските журналисти – Грамота и почетна значка „ЗЛАТНОТО ПЕРО”.
  • Носител на Почетна грамота на Съюза на българските писатели за принос в развитието на съвременната българска литература.
  • Негови отделни творби са превеждани на 8 езика, а две от книгите му са преведени на азербайджански, полски, румънски и сръбски.
Статията е прочетена 906 пъти
Назад към брой 130Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017