Загадки и вълшебства в Динарските Алпи в брой 129

Загадки и вълшебства в Динарските Алпи
Категория: Изкуство, култура

Пътешествието ми до Босна и Херцеговина през месец юни тази година, само затвърди впечатлението ми, че по-красиво място от Балканите няма. Невероятната природна картина редува величествени планински масиви с пълноводни реки, каньони, водопади, ждрела и чудни мостове. Да се чуди човек как тази феноменална природна красота  оцелява  на такава турболентна територия /имам предвид турболенция не като земетресение, а като тотално неразбирателство между хората, живеещи на Балканите, която е източник на кървави сблъсъци и драми/. 

  Сараево е столицата на Босна и Херцеговина с  население близо 305 000 души. Градът е заобиколен от Алпите. Твърди се, че е създаден през 15-ти век и името му произлиза от сарай /палат, дворец/. Сараево е известен като балканската среща между Изтока и Запада. Градът прилича и на Виена,  и на Истанбул - истинско пътуване през вековете. Наричат го и Европейският Йерусалим, поради наличието на четири религии – православие, католицизъм, ислям и юдаизъм. Разцветът на града е през 16-ти век. Старата православна църква е от 1616 г., а катедралата е построена по модел на Нотр Дам – Дижон през 1889 г. Градът е преминал през възход и падение. На моста в Сараево по време на преврата е убит австроунгарският престолонаследник Франц Фердинанд и съпругата му София, с което започва Първата световна война. Тук, на моста, наред с австрийската архитектура е и Инат куча /къща/, която е един от символите на града и има интересна история:  австрийците наредили на собственика да си премести къщата на отсрещния бряг на реката, поради разширение на моста, но той бил много инат човек и отказал. Тогава австрийците му преместили къщата на другия край на моста! Днес тази къща е туристическа  атракция и ресторант с национална кухня. Други забележителности в Сараево са Вечница, музеят на Сараево, Националният музей на Босна и Херцеговина, Синагогата, музеят за съвременно изкуство, музеят за литература и театрално изкуство на Босна и Херцеговина, националният театър, градската библиотека, Босненският институт, Башчаршията с фонтана и др. Сараевският филмов фестивал е най-мащабното събитие на Балканите. Сараево претърпява най-дългата обсада по време на Босненската война /1992-1995/. Следите от куршумите още се виждат по фасадите на сградите.

  Босненските мостове са част от проекта на ЮНЕСКО „Балканските мостове говорят”.

  Старият мост  в Мостар на изумрудената река Неретва е построен през 1566 година от арх.Хайредин. Висок е 24 м, дълъг е 30 м и широк 4 м. Мостът свързва християнската с мюсюлманската част на града. През ноември 1993 година, по време на гражданската война в Босна и Херцеговина, сръбски танкове и бомби разрушават моста. През 1997 г. мостът е възстановен, а официалното му откриване е през 2004 г. От 2005 г. мостът и старата градска част на Мостар са включени в списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО. Мостар е столицата на Херцеговина.

Вишеградският мост или Мостът на Дрина е един от най-значимите в Босна и Херцеговина. Дължината му е 180 м с 11 отвора на 9 каменни основи. По него е минавал главният път от Цариград за Босна. От 2007 г. мостът е част от Световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Мостът на Дрина има световна популярност, благодарение на писателя Иво Андрич, родом от Вишеград, който живее на брега на реката и наблюдава лица и събития, случващи се на този мост, които описва в книгата си. За произведението си Мостът на Дрина, Иво Андрич получава Нобелова награда за литература, а получената сума / 1 милион долара/дарява за развитието на културата в Босна и Херцеговина. Емир Костурица /също от Вишеград/ се възхищава на Иво Андрич и в негова чест построява на брега на реката каменен град /Андричград/. Мостът на Дрина е увековечен и във филма „Животът е чудо” – режисьор, сценарист, продуцент и автор на музиката е Емир Костурица.

„На моста не могат да минат нито сватбари, нито погребални шествия, без да спрат на капията… Капията е най-важната част на моста, също както мостът е най-важната част на града или, както написал в свой пътепис един турски пътешественик, когото вишеградчани добре нагостили:”…неговата капия е сърцето на моста, а той е сърцето на тази касаба, която трябва да остане в сърцето на всеки.” Тя показва до каква степен старите майстори строители, за които се разправя, че се борили с вили и най-различни хали, и на които им се налагало да зазиждат малки деца, са имали усет не само за здравината и хубостта на строежа, ала и за ползата и удобството от него и за най-далечните поколения.” /из „Мостът на Дрина”, Иво Андрич/

Меджугорие е хърватско селище в планините на Херцеговина на около 100 км от Мостар, световен духовен център за поклонение на християните. Мястото е посещавано ежегодно от близо 2 милиона поклонници. Меджугорие  е известно с явяванията на Богородица от 1981 г., първо на 6 деца, а след това и на жителите от селото, които вкупом изкачвали скалистия хълм, за да се докоснат до чудото. Света Богородица плачела, молела се и призовавала за мир и помирение с  Бога  и един с друг. Десет тайни им поверила Богородица за съдбата на света. Когато 10 години по-късно започват ужасите на войната в Босна и Херцеговина, стари и млади си спомнят за предсказаното от Светата Дева. Църквата в Меджугорие приютява християните по време на бомбардировките през войната – няма разрушения и пострадали. Пътят към върха е изключително труден – скалист  терен нагоре, осеян с остри камъни, който е част от изпитанието, но се преодолява с вяра. По пътя, на различни нива вярващите са поставили статуи на Божията майка и каменни плочи с нейните явявания и послания. До 2007-ма година жителите на Меджугорие са изброили 8000 появи на Светата Дева, а през последните години един от кардиналите на Ватикана прекарва Великден тук.   

Долината на Босненските пирамиди се намира на около 30 км от Сараево, край селището Високо. Открити са през 2005 г. от д-р Сам Семир Османагич, който летейки със самолет забелязва правилните форми на пирамиди на три хълма. Наричат ги пирамидата на Слънцето, пирамидата на Луната и пирамидата на Дракона и започват проучвания. Традиционната наука в Босна и Херцеговина мълчи, а в университета не се изучава археология. Според мнозина, това са най-големите и най-старите запазени пирамиди на земята. Няма археология, няма следи от органичен живот. Вероятно т.нар. „пирамиди” са били на дъното на Панонско море, защото има намерени утаечни формирования от предисторическите времена. Има наличие на мини и тунели от Втората световна война, в които жители от селището имат спомени, че са се използвали за скривалища от бомбите, тъй като районът е бивша фронтова линия. Тун елите под пирамидата на Слънцето са изградени от речни камъни без спойка /т.нар.”суха зидария”/. Въздухът в подземните коридори е много чист, на места има следи от водната инвазия на близката река и подземните й течения. Вероятно преди много години тези помещения са били рудници, от които са се добивали ценни минерали /за това свидетелстват подземни галерии, намерени сечива и др./. Имало е и праисторическо обитаване, защото са намерени плочи с руническа писменост. Откривателят Османагич смята, че сложна система от подземни коридори свързва пирамидите и че в центъра на комплекса ще открие камера. По отношение на неговите твърдения обществото е разделено на две – въодушевени и скептици-специалисти, които отричат обясненията му. Въпреки това, пирамидите са изследвани от редица учени от Хърватия, Германия, Финландия и др.страни, които намират някакви странности. Така например финландските учени засекли необяснима поредица от звуци на върха на пирамидата на слънцето във Високо. Финландски радиестезист твърди, че звуковите трептения имат връзка с електромагнитни и свръхзвукови радиации от върха на пирамидата на слънцето до тунелите /подземията на пирамидата/ и представляват един и същ обект. Установено е високо ниво на ултразвук и йонизация в тунелите. Много от посетителите твърдят, че въздухът в пирамидата е кристално чист и се чувстват като преродени. Времето и допълнителните проучвания ще дадат повече информация. Пирамидите във Високо са голяма туристическа атракция и това е добре за развитието на туризма и икономиката на Босна и Херцеговина.

Мариана Праматарова при Босненските пирамиди

Статията е прочетена 1073 пъти
Назад към брой 129Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017