Настоящата публикация се спира върху един изследователски проблем, който досега не е разработен достатъчно. Той се отнася до изясняването на първите монети, разглеждани като културни ценности. Както е известно, съществува тезата, че на Балканския полуостров първите, които са изработвали монети, са древните гърци и досега преобладава необоснованото становище, че населението на древна Тракия е възприело от древните гърци технологията и семантичното възприемане на първите модели и форми на монети. Ето защо, разглеждайки монетите като културна ценност, по-точно като информационно-документално наследство в настоящото научно съобщение правя опит да изясня няколко въпроса: Първо - кои са първите етнически общности, които изработват монети; Второ - как тези монети могат да бъдат интерпретирани като културна ценност и трето каква е връзката с определянето значението на тези монети за формирането и изясняването на социокултурните ни представи за античното население на Балканския полуостров.
Разглеждането на монетите като информационно документален феномен, като културна ценност дава възможност да изясним етнокултурната характеристика на първични форми на държавни образувания през античността и по този начин да изясним не само характера на парично-търговските взаимоотношения, но и етнокултурните специфики на членовете на общността, в която се извършват парично-търговските взаимоотношения. Ето защо в настоящото научно съобщение аз разглеждам всички известни досега монетни форми, в които е представен един типично древно български етнокултурен и етно-религиозен феномен – Орфей и всичко, което е свързано с езотеричното и религиозно философско Орфеево учение. Орфей и неговото учение има безспорно български етнокултурен произход.
Представям и известни досега няколко монетни форми, на които е изобразен Орфей. Тези монети са датирани от началото на 2-и век и ми дават основание да поддържам тезата, че не древните гърци, а древните траки са изработвали първите монетни форми не само в Европа. Разглеждането на монетите като културно-исторически ценности и прилагането на културономичния подход ми дава основание да защитя разбирането, че древните български предци са носители на традиционните културни практики.