Черноморската цивилизация, варненския некропол в брой 128

Черноморската цивилизация, варненския некропол
Категория: История

В периода до 10 хил. г. пр. Р; Хр. се появява най-ранната, установена досега организирана човешка общност. Тя се е намирала около басейна на днешното Черно море. В периода 10 хил. г. пр. Р. Хр. до около 5 хил. г. пр. Р. Хр. Черно море е било сладководно езеро и неговата акватория е била сравнително малка. Около 5 хил. г. пр. Р. Хр. започва повишаване (трансгресия) на океанското и морското равнище в целия свят. Това се дължи на внезапно затопляне, което довело до планетарно разтопяване на ледниците. Големи територии от землището на тази първа социално-организирана човешка популация, намиращи се около тогавашното езеро, са били потопени от придошлите води. Вследствие на този грандиозен катаклизъм се появява планината Кавказ, както и Азовско и Каспийско морета. Тогава се създава и протокът Босфор между Черно и Средиземно морета. Това довело до разселване на големи групи от хора от този район към Азия и към Близкия Изток. Те търсели нови места за заселване, които да съответстват на възприетия от тях начин на социално-икономически живот – крайбрежни земи и делти на пълноводни реки. На тогавашните хора били известни такива територии извън населяваните от тях. Тези по същество географски познания те придобили вследствие на активната търговия и корабоплаването не само в крайбрежните зони, но и по течението на големите реки, които се вливали в Черноморския басейн. Търговците проникнали и навътре в континенталните  зони. Особено тази търговия се развивала активно в средното и горното течение на сегашните реки Дунав, Днестър и Днепър. 

Първото в света, обработено от човека злато, принадлежащо на тази най-ранна човешка общност - 4 хил. г. пр. Р. Хр., предшестваща голямото преселение на народите, е открито, като вече споменахме, пак на територията на днешна България, региона на град Варна. Този факт е безспорно свидетелство за високото развитие на металургията и на занаятите. Тази човешка общност е оставила и други следи на българска територия. За приноса на праисторическата култура по нашите земи за развитието на световната култура е достатъчно да споменем за археологичните находки от Варненския халколитен некропол (7 500 г. пр. Р. Хр.), както и за най-големия праисторически некропол в света - Дуранкулашкият, за най-старата каменна архитектура в света и за най-ранното обработено злато в света, открито при с. Дуранкулак, община Шабла, област Добрич. От региона на гр. Стара Загора произлиза и керамична плочка със свързани в дума три знака. Тя е датирана от 1 500 г. пр. Р. Хр. Учените разчитат първия, открит досега праисторически надпис като „сол”. Може би това е първият в света „етикет”, който се е поставял върху торби от промишлено добивана сол. Солта е била една от най-важните търговски стоки в онези древни времена. 

В гроб № 43 от Варненския енеолитен некропол е погребан първият владетел в света, който е изпълнявал и жречески функции.

Гробът на царя-жрец Гробът на царя-жрец

Пластична възстановка  на царя-жрец Пластична възстановка на царя-жрец

В този гроб е съхранен и първият в света златен царски жезъл. Намереният в него златен модел на астрагалус, е най-ранният известен досега на науката пример за „царски жребий”. Златните находки от този гроб показват не само, че тук е погребан най-древния „цар“ в света, но и че древните предци на българите са познавали геометрията, числото „Пи“ и числото „Фи“, наричано още „най-хубавото число в цялата Вселена“ или „числото на златното сечение“. Тук е представено и първото позлатяване на керамичен съд в света. Във Варненския енеолитен некропол е намерен и златен „модел“ на ….. бумеранг!?

Находките от Варненския халколитен некропол, както и от най-големия праисторически некропол в света - Дуранкулашкият показват, че погребенията се причисляват към така наречената „Battle axe culture“ („battle axe“ означава „бойна брадва“). Смята се, че представителите на тази култура са били силен и войнствен народ, и че те са разпространителите на индо-европейския език, а също и на организираното земеделие и скотовъдство. Техните миграции са маркирани от т. нар. „линеарна“ и „шнурова“ керамика. Става дума за съдове, чиято украса се състои от усукани ивици глина, наподобяващи въже (шнур), или пък с вълнисти, спираловидни линии. В нашите земи този особен вид керамика го има още през 5 хил. пр. Р. Хр.  На остров Крит тя се появява в края на 3 хил. пр. Р. Хр. През същия период разпространителите й (хора от земите на древна Тракия) достигат дори Скандинавия, където издигат хиляди могили за владетелите си по подобие на тези от родната си земя. В подкрепа на това, може да се добави и фактът, че през Желязната епоха в Средна и в Западна Европа се появява нов вид кон, годен за езда и разбира се нов тип юзда.

Първият царски жезъл в света (Варненски халко- литен некропол – 7, 500 г. пр. Р. Хр.) Първият царски жезъл в света (Варненски халколитен некропол – 7, 500 г. пр. Р. Хр.)

Във Варненския халколиен некропол е открито първото погребение в света на цар, чийто жезъл е бойна брадва. Този факт показва недвусмислено, че т. нар. „Battle axe culture“ е възникнала в Древна България.

Първият царски жезъл в света (Варненски халколитен некропол – 7, 500 г. пр. Р. Хр.).
Златният модел на астрагалус, намерен в гроб № 43 от Варненския енеолитен некропол (6 500 г. пр. Р. Хр.) е най-ранният известен досега на науката пример за „царски жребий”.

„Балканите са люлката на цивилизацията, тези земи са били обитавани от една високо развита култура, която е много по-стара от месопотамските цивилизации“, пише Дойче веле. Харалд Харман (Harald Haarmann) в своята книга „Загадките на Дунавската цивилизация” доказва, че Балканските земи са били обитавани от цивилизация, която развива първата писменост. Харман нарича тази култура, обитаваща земите на днешна Сърбия, Македония, България, Румъния, Гърция, като и части от Украйна и от Унгария, „староевропейска”. Други автори определят културата на най-древните обитатели на Балканите и на Причерноморието като „Дунавска култура“. Според археологичните открития нейната поява може да бъде отнесена към 7 хил. г. пр. Р. Хр. Харалд Харман твърди, че думи, които досега са били считани за старогръцки, като: камина, маслина, керамика, метал, химн и др., са всъщност „староевропейски“ и се използват и до днес!

Първият позлатен керамичен съд Първият позлатен керамичен съд

проф. д-р Евгений Сачев

Статията е прочетена 714 пъти
Назад към брой 128Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017