Традиционно се приема, че навлизането в нов стадии на еволюционно развитие настъпва, когато човечеството прави рязък технически скок. Такива промени са възможни само след откриването на революционно познание. Цялата човешка еволюция върви успоредно с овладяването на нов химичен елемент или съединение, който впоследствие влиза широко в материалното производство. Обработването на металите или процеса, известен с името металургия, е такова познание. Конкретно в случая, тема на този доклад е овладяването на златната металургия по българските земи за пръв път в историята на човечеството.
Все по-чести стават инфомационните съобщения за открити златни находки от древността по нашите земи. Това затвържадава мнението сред все по-широки обществени кръгове, че България е люлката на златната металургия.
За пръв път такова мнение е изказано през 70-те години, когато находките от Варненския халколитен некропол се превръщат в сензация от световен мащаб. Открити са 3000 златни предмета с общо тегло над 6 кг, обработени от човека преди близо 6500 години. Откритието смайва световната научна общност. Никой до този момент не е предполагал, че в този толкова ранен период човекът е притежавал технически познания за обработка на благородния метал. Британският изследовател и професор по археология сър Колин Ренфрю пише в своя публикация в световно известното списание “Нешънъл Джиографик”: “Най-старото златно съкровище в света не беше намерено в Месопотамия или Египет, най-ранните писмени цивилизации в човешката история. За всеобщо удивление, то беше открито в Североизточна България, близо до привлекателния съвременен град Варна и е отпреди 6000 години. Откритието потвърждава моята теория, че праисторическите българи са открили металургията, независимо от предшестващите ги опити в Близкия изток. Българите от V-то хилядолетие пр. н.е. са предали своите златарски умения на ненадминатите златари траките...”. /”Ancient Bulgaria`s treasures”, National Gegraphic, july, 1980/.
Друг международен авторитет, корифеят на японската археология принц Микаса споделя, че “културата Варна известна най-вече с великолепните си златни артефакти, не само е по-стара от древните цивилизации на Месопотамия и Египет, но и показва съществуването на управляваща класа, отличаваща се с богатство и авторитет, притежаваща модерни медни оръжия, предмети и аксесоари от метал”. /The first civilization in Europe and the oldest gold treasure in the world – Varna, Bulgaria. Nippon television network cultural society, 1982/.
Дайсаку Икеда, президент на Сока Гаккай Интернешънъл (Общество за създаване на ценности) в диалог с Аксиния Джурова споделя, че е много важно от гледна точка на науката, че такава напреднала в обработката на метала цивилизация е съществувала по време, традиционно приемано като част от каменната ера. “Древната цивилизация, произвела тези изящно орнаментирани предмети показва високо равнище на технологично развитие” /”Духът на лъва”, 2000 г., Дайсаку Икеда, Аксиния Джурова/.
Иван Маразов счита, че същината на тайното познание, кодирано в находките от Варна е изразена символично в извличането на метала от рудата и изработването на металните предмети. /”Митология на златото”, 1994 г./.
Изследователите Христо Смоленов и Христо Михайлов наричат тази първа цивилизация Ауролитна или златно-каменна цивилизация, която ражда мита за златния век. Авторите предлагат хипотезата за създадените в праисторията на Балканите златни еталони. Заредени с математическа и астрономическа информация, те са използвани, доразвити и материализирани в паметниците на по-късните цивилизации на Шумер и Египет, мегалитна Европа и Древна Тракия. /”Тайното знание на Черноморската Атлантида”, 2010/
Фурорът, предизвикан от откритието на съкровището от Варна става причина да се обърне внимание на още златни находки, намерени по българските земи, които са силно подценени при откриването им. Става дума за съкровището от Хотница. 39 халки, една спираловидна гривна и 4 пластини, от самородно злато 23,5 карата, почти без примеси. Находката е открита в културния пласт на енеолита, т.е. преди повече от 6000 години. Въпреки това, когато е намерено по българските земи, златното съкровище от Хотница е отнесено към бронзовата епоха, или две хиляди години по-късно, тъй като се е смятало, че не е възможно да съществува по-древно злато от митичното злато на Омировите герои. Наивна представа, характерна за време, в което археолозите прекаляват с преклонението пред гръцката класика и културата на древен Египет.
През 1979 г. на западния бряг на Дуранкулашкото езеро проф. Хенриета Тодорова и Тодор Димов при разкопки на праисторически некропол намират няколко златни украшения, изработени от човешка ръка. След направен анализ на възрастта, се оказва, че артефактите са с 250 години по-стари от златните предмети от Варна.
От 1976 г. археологически екип работи при селищната могила от V - то хил.пр. Хр при с. Юнаците, Пазарджишко. На пода на жилище от каменно-медния археологически пласт е открито златно мънисто, което едва през последните години бе датирано като най-ранното обработено от човек злато в света, изпреварващо по древност както златните украшения от Дуранкулак,така и тези от Варненския халколитен некропол.
На територията на Стара Загора се намира Берекетската могила – най-голямата селищна могила на територията на Европа с диаметър при основата 300 м. В могилата е открито златно бижу от времето на халколита, което по древност не отстъпва на съкровището от Варненския халколитен некропол. Още през 70-те години отново край Стара Загора е открит и най-големият рудодобивен център в света през 5 – ото хилядолетие пр. Хр. Металните рудници са обявени още тогава за най-древните в Европа. През 2014г археолози от РИМ Стара Загора откриват първата фабрика за производство на мед в Европа на възраст над 7000 години.
През месец март тази година в Музея за история на изкуството във Виена бе открита българската изложба, озаглавена “Първото злато. Ада тепе: най – древният златодобивен рудник в Европа”. Рудникът е отнесен към бронзовата епоха или това е 22 - 15 в пр. Хр.
През 1924 г. край Плевен е открито още едно уникално златно съкровище – Вълчитрънското. Науката доказа, че то е изработено в периода между XVI и XII в. пр. Хр., т.е. това е времето предхождащо с няколко столетия Троянската война. Съкровището има общо тегло 12,5 кг и изработката му няма аналог в света.
През 1912 г. край с. Езеро, Първомайско е открит златен пръстен от раннобронзовата епоха на възраст 4000 години.
През XXI век край с. Дъбене, Карловско са открити златни накити с уникална изработка. Особено интересни са огърлията, които са съставени от миниатюрни мъниста – по 10 000 в един наниз. Находката е уникална, а учените са убедени, че тя е изработена именно тук. Възрастта на съкровището от Дъбене отпраща към втората половина на III – ото хилядолетие.
Панагюрското златно съкровище – 9 златни съда с общо тегло над 6 кг. Майсторска изработка определяна от учените, ту като връх в елинистичното златарско изкуство, ту като художествено произведение с персийски произход. Слава богу, увеличава се числото на авторите, които го определят като произведение на тракийски майстори.
Съвсем несправедливо и научно необосновано древната култура по българските земи е оставена да оцелява през годините в сянката на колосалните култури на Египет и Елада.
Египетската цивилизация познава златото. Египтяните вярвали, че златото има божествен произход и го свързвали със слънцето. Кожата на боговете, според тях била от злато. Древна топографска карта, открита върху папируса от Турин описва 1300 златни мини на територията на Египет. Въпреки това, гордостта на египетската цивилизация – златната маска на Тутанкамон е отнесена едва към 1323г пр. Хр. Това е време, предхождащо легендарната Троянска война, но сравнено със съкровищата от Варна, Хотница, Дуранкулак, Юнаците, Винча...то е закъсняло с 3000 години. Древноегипетското злато е извличано от кварцови находища и има примеси от сребро и други елементи, а залежите са били предимно на територията на днешна Нубия. Свидетелство за това е древноегипетската дума за злато “Нуб”. Златните находки от България са с много висока проба на златото. Даже в някой случаи, говорим за сплави, които днешната металургия не разпознава.
Понеже стана дума за Троя, добре е да си припомним онзи епизод от древния епос “Илиада”, в който Омир говори с възхищение за златните доспехи на тракийските царе, които са съюзници на троянците. В Х-та песен от Илиада, Омир дава описание на Рез, предводителят на едоните, тракийско племе от долината на р. Струма, обитавало земите на планината Пангей /Кушница/, известна със залежите си от злато :
…. “Видях с очите си, конете му чудни, невидяни/ с превъзходен ръст и цвят, по-бял от сняг./ А по бързина те са на вятъра вихровит подобни./ Злато и сребро украсяват колесницата му блестяща/ И златно и дивно е неговото въоръжение светло,/ прилично е това оръжие не на смъртен да стои,/ а на безсмъртните, вечно живи богове блажени”....
Ако вземем предвид откъса от безсмъртната “Илиада” за историческо сведение, редно е да приемем, че възхищението на гърците към траките, предизвикано от златните им доспехи, за което говори Омир, е свидетелство за по-напредналата им цивилизация. Дали древните гърци са познавали технологията на обработката на благородния метал по времето на Троянската война? През 1876г при разкопки в Микена Хайнрих Шлиман в некропола открива златна маска и я нарича “Маската на Агамемнон”. Доколко основателно е това наименование? Подложена на анализ, маската е датирана през 16 в пр. Хр. Троянската война се води 4 века по-късно. Очевидното разминаване с 400 години между времето на изработване на маската и събитието на Троянската война възбужда спорове, които не стихват и днес. Постепенно се налага мнението, че маската принадлежи на Минойската цивилизация, която предхожда цивилизацията на Елада. Друг момент е, твърдението, че маската е “доработена” и не е автентична. В сп. Archeology историкът Уилям Калдър, излага косвени доказателства, че маската е фалшификат. Ернст Куртиус, ръководител на разкопките в Олимпия и професор по древна история нарича Шлиман “измамник и мистификатор”. През 2011г немски учени изказват хипотезата, че златото, от което е изработена т.нар. Маска на Агамемнон, всъщност е добивано на територия, обитавана от траките, и по – специално край днешния Крумовград. Местността е наречена много по-късно Ада тепе. Учените са категорични, че там се е намирала най-старата златна мина, открита досега в Европа, която е захранвала целите Балкани през периода 16 – 8 в пр. Хр.
Къде са другите народи и цивилизации в пространствения хоризонт на древната металургия?
Най-старото обработено от човека злато в предколумбова Америка е датирано в периода 2150-1940 г. пр.н.е. Представители на древното грузинско племе Тубал или Тувал се споменават в Библията като откриватели на металургията. Елементите, които обработват са антимон, мед, арсен, калай, но не и злато. Нещо повече, намерените артефакти от обработен метал на територията на древна Грузия не преминават 3-тото хилядолетие пр. Хр.
Доказателство за широкото приложение на металургичните познания през античността са множеството открити тракийски златни съкровища. Тук трябва да включим Маската на Терес, намерена в могила “Светицата”, която изумително много прилича на Маската на Агамемнон; Панагюрското златно съкровище – майсторска изработка, направена във вътрешността на Тракия; съкровище от Летница; съкровищата от Якимово и Маломирово; Съкровищата от Рогозен, Луковит и Борово, които са предимно сребърни, но и с позлата; златно съкровище от Кралево и др. Всички те са изработени от местни майстори в периода на 5-4 -3 в пр. Хр.
Ранното средновековие също е белязано с несравними образци на златната металургия, дело на българи. Съкровището от Малая Перешчепина, известно още като Съкровището на Кубрат – 800 златни и сребърни предмета. Теглото на златните вещи е 25 кг, а на сребърните – 50 кг.
Съкровището от Над сент Миклош. 23 златни предмета с общо тегло 10 кг. При представянето му тази година в НАИМ то бе определено като произведение на хунската, аварската, сасанидската, печенежката или дори византийската торевтика, но не и на българската. Самият директор на института доц. Людмил Вагалински заяви пред всички журналисти, че въпросът за неговия български произход не бил от значение?! Представителят на мезуя Кунст във Виена д-р Платнер бе по – обективен като каза, че съкровището има или български или аварски произход.
Атанас Божков изказва мнението, че българите донасят култа към златото от северното причерноморие и тук се свързват с местните златарски традиции и златодобивни центрове. Проф. Божков дава изключителен интересен факт: В илюстрациите на Мадридския ръкопис на Йоан Скилица, отнасящи се към XII в, българската войска е представена в златни униформи : и когато разбива византийците в Македония през 894г, и когато првзема Одрин през 914г, и в битката при Ахелой през 917г сияещият благороден метал е превърнат в шлемове, ризници и мечове. По-нататък Скилица съобщава, че българската армия на Симеон е застанала застрашително под стените на Цариград цялата окована в злато и сребро. Възхищението на Скилица е досущ като това на Омир, при описанието на златните доспехи на тракийския цар Рез. Псевдо – Симеон пише, че българския владетел тръгнал на среща с император Роман следван от безчислена свита, разделена на много отреди, едни от които били със златни щитове и копия, други със сребърни щитове и копия...
Какво показват археологическите разкрития от този период? През 1949 г. във вътрешния град в Преслав е намерен златен дискос с гръцки надпис от литургията на Йоан Златоуст. През 1963 г. във външния град в Преслав е открита чашата на жупан сивин от IX – Xв. В Плиска са открити калъпи за отливане на накити от метал.
Златарството продължава по българските земи по време на османското владичество и през Възраждането, след Освобождението и през най-новата българска история чак до днес, когато златните рудници на България са оставени да бъдат експлоатирани от международни гиганти. Не липсват както категорични сведения в древната литература и хроника, така и сред археологическите артефакти. Липсва категоричност в становището на днешните историци.
Боян Аспарухов, докторант в Унибит