Орелът като древнобългарски символ в брой 128

Орелът като древнобългарски символ
Категория: История

Образът на орела е един от най-древните символи на човечеството. Най-ранното археологично доказателство за това идва от праисторическото селище „Юнаците“ край гр. Пазарджик . То е датирано от каменно-медната епоха – 7 хил. г. пр. Р. Хр. Миналото лято археолозите откриха златно мънисто, което се определя като най-ранното технологично обработено злато на света.

Орелът Най-старото селище от градски тип, досега откривано в Европа, се намира до село Юнаците, Пазарджишко„Юнаците“  или  „Плоската могила“,  както е известен този археологичен обект, намиращ се на 1,5 км. югозападно от с. Юнаците и  на 6 км от гр. Пазарджик.

Селището е разположено на площ от над 100 дка. Учените го представят и като най-древния град в света. Нарекли го “Градът на Птиците“. Халколитните хора са построили тук първия Акропол, създавайки първообраза на днешния град - не само в Европа. Този архетип на градска архитектура се развива и през следващите епохи – Античността и Средновековието.

Системните археологични разкопки са започнали през далечната 1939 г. от проф. Васил Миков и с малки прекъсвания продължават и до днес. Те показват, че древният култ към орела е един от най-ранните в света. Той символизира висшия Бог на небето, въплътяващ в себе си духовния принцип, който се асоциира със светлината, устрема и с елементите „огън“ и „вода“. Орелът е символ на Възвишения дух и на Всемогъщия творец. Характерно за орела е неговият безстрашен полет, бързината и близостта му с гръмотевиците и със светкавиците – атрибути на Боговете-Създатели. Той също така, е символ на наследеното благородство, на силата и войната.

В най-древния протоград „Юнаците“ са открити множество стилизирани керамични фигури, изобразяващи орела в полет. От праисторически времена орелът е символ на силата и на мощта. По-късно негови изображения, олицетворяващи божественото начало, откриваме при протогетите, хатите, хетите, хиксосите, готите и другите племена, чиито корени можем да проследим в най-древното население от района на Балканите и на  Причерноморието. 

Орнитоморфни (птицевидни) изображения са намерени и на други места от територията на България и то не само през периода на халколита, но и от по-късни времена. Такава напр. е керамичната ваза от бронзовата епоха (3 хил. г. пр. Р. Хр.), открита в  некропола при с. Орсоя, община Лом, област Монтана. Сега тя се съхранява в Националния исторически музей (НИМ), гр. София .

По-късно - 3800 г. пр. Р. Хр., символи  на орела установяваме в Шумер и Акад, като символ на бог Нинурта.

Изображения на двуглавия орел срещаме и в Месопотамия, които са датирани  от около 1 300 г. пр. Р. Хр. Такъв напр. е Хетският двуглав орел, изобразен на крепостните врати на Хатуша - столицата на  Хетското царство, която се е намирала в близост до днешното с. Боязкъой, Република Турция. Хетите създават могъща древна държава в Мала Азия, която просъществувала между 1800 г. пр. Р. Хр. - 1180 г. пр. Р. Хр.

Символът на орела се свързва и със Зороастрийското учение. Според него добрият Бог на светлината Ахура Мазда се бие с Бога на Мрака – Ариман. Той е първото и най-често споменавано божество в сборника „Ясна“. Той създава и опазва „арта“ (т. е. истината). Този бог е всевиждащ, но не и всемогъщ.

Орелът като древнобългарски символ Ръкохватка на царствен жезъл от БактрияБог Хор – синът на Бог Озирис (Бог Ра) и на Богинята Изида  е изобразен като Двуглав орел в борба с Лъв и Бик - ръкохватка на царствен жезъл от Бактрия - държава, създадена 225 г. пр. Р. Хр. от древните българи,  обхващаща днешен Северен Афганистан, части от планините Памир и Хиндикуш и на Запад от тях около своя главен град „Балх“ в Афганистан. Бихме искали да отбележим, че единствено сред българите съществува названието „хора“ а не „люди“ както е при славянте езици. Нещо повече, „Хор“ е слово образуваща частица в глагола „хортувам“ – „говоря“ запазен като диалектна форма. Освен това „Хор“ като словообразуваща частица участва и в формирането на думите „хоро“ – традиционен български танц, „хор“ – сборна певческа група и други.

Подобен символ се среща в Асирия и показва обединението на Мидийското царство с Асирийското през 598 г. пр. Р. Хр.

  В Древна Гърция (VIII в. пр. Р. Хр.) двуглавият орел е птицата на царя на боговете Зевс. Зевс това е реминисценция на древнобългарския Бог Залмоксис (Зиези). Според древногръцките легенди Бог Зевс седял на престола си на планината Олимп, държал в лявата си ръка светкавица, а в дясната - скиптър с изправен върху него орел.

Отново в Древен Рим срещаме символа на орела като е синоним на държавност и власт. По време на Римската империя, двуглавият орел е израз на единството на Сената и на римския народ. SPQR е акроним от латинския израз „Senatus Populie Romanus“ което означава «Сенатът и римският народ», а също така и властта на императорите.

Двуглавият орел краси герба на Източната Римска Империя, неправилно назовавана „Византия“, и на Вселенската патриаршия, като неговото културно и религиозно значение е духовното изражение и отразява баланса между божественото и земното.

При царуването на Юстиниан I Велики  (483 г. – 565 г.) - император на Източната Римска Империя (Византия). Свещената птица е символ на обединението на  Източната и на Западната Римска Империя, както и символ на властта на Императора на Запада и на Владетеля на Изтока.

Орелът винаги символизира царствената същност на Българските владетели.

В символните си изображения орелът винаги е представян с разперени крила, които представляват свещения знак „Y“ (Ипсилон) – символът на Бога на Сътворението, Бога на Животворната Светлина, или накратко казано, Бога на Слънцето или Бог Ра – главният Бог на древните Българи. Нещо повече. Двуглавият орел с разперени крила още по-символично представя свещения знак „Y“ (Ипсилон) и още по-убедително изразява символа на главния Бог на нашите предци.  

В подкрепа на тази си теза, образът на двуглавият орел следва да бъде разгледан в хронологичен и исторически порядък. Ще добавим още, че орелът е династичен символ на царете Георги I Тертер (1280 – 1292 г.); Иван Шишман (1371 – 1395 г.);  Иван Александър (1331 – 1371 г.). Този символ се среща и по дърворезбите на олтарите на българските църкви и манастири. Във всички християнски църкви  скулптираното изображение на орела е разположен на централно място на амвона. Върху разперените криле на орела се поставят  богослужебните книги когато се извършват богословни четения.

В християнството орелът символизира духовните висини. Той е знак на Свети Йоан Богослов – създател на Евангелията и на Апокалипсиса.

През Х в. пр. Р. Хр.  Източната Римска Империя двуглавият орел се появява като символ на Христовите думи: „Кесаревото - кесарю, Божието - Богу“.

След падането на Източната Римска Империя двуглавият орел, се възприема като главен символ на държавността в редица страни, считащи себе си за наследници на Свещената Римска империя. Една от тях е и Руската държава.

В Европа символът на орела за първи път се появява през XIV в. върху на монетите на Людвик IV Баварски (1330 г.), както и като гербов  символ на бургграфовете на Вюрцбург и като герб на Савойските графове.

Свещената птица откриваме в гербовете на Сърбия, на Руската Федерация, на Черна Гора, на Австро-Унгария, на бивша Югославия, на Гръцката православна църква и в Света Гора. Чрез хилядолетната традиция която идва от най-дълбока древност, символът на орела отразява  една непрекъсната историческата приемственост, съществуваща между различните култури, но тази приемственост винаги разкрива българския етно културен архетип.

Това е едно от безспорните доказателства за ранния произход на българската етнична общност и за ролята на българите в формирането и развитието на човешката цивилизация.

Орела от погребението на кан Аспарух

Ас. Надежда Томова – докторант към катедра „Архивно-документално наследство и културономия“- Университет по библиотекознание и информационни технологии

Статията е прочетена 473 пъти
Назад към брой 128Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017