Кога е създадена българската държава? в брой 127

Кога е създадена българската държава?
Категория: История

В древните китайски хроники за най-ранната българска държава се споменава във връзка с голямата битка, станала на 22. октомври 2137 г. пр. Р. Хр. между българите и китайците.

Древните българи, както е известно са създатели на най-стария календар в света. Той и сега е признат от учените като най-точния календар от всички известни до момента календари. От няколко години със специално решение на Общото събрание на Организацията на обединените нации (ООН) е създадена специализирана комисия, която да предложи обединяването на Грегорианския и на Юлиянския календари на базата на древнобългарския календар.

Българската държава била разположена на територията на днешен Централен Сибир, който в древността се е наричал „Тартария“. Селищата им често били нападани от организирани грабителски отряди на китайски и други племена, които населявали териториите на юг от Тартария. Нашите предци с помощта на своя календар с голяма точност установили, че на този ден (22. октомври 2137 г. пр. Р. Хр.) предстои слънчево затъмнение. Българските пълководци приложили такава военна тактика, при която използвали слънчевото затъмнение като свое предимство. С настъпването на слънчевото затъмнение българските войни нападнали уплашените от природното явление китайци и постигнали пълна и съкрушителна победа над своя враг.

За да спрат набезите на китайските племена, българските владетели започнали да изграждат така нар. „Велика китайска стена“. Под тяхно ръководство китайските селяни били организирани за построяването на стената. Затова, че българските владетели са в основата на построяването на стената има редица доказателства. Най-важното доказателство е, че в автентичната част от стената бойните зъбери са обърнати на юг, а не на север. При така наречените „реконструкции“ и „възстановки“ на стената, тези зъбери се обръщат в противоположна посока.

По този начин се цели да се даде спекулативно доказателство, че стената е изграждана за защита на несъществуваща китайска държава. Ето защо можем смело да твърдим, че Великата китайска стена е резултат от държавната политика на нашите предци.

Според епископа на Павѝя (на итал.: „Pavìa“ е италиански град и община в областта Ломбардия, на р. Тичино) Магнус Феликс Енодий (457 г. - 521 г.) това било първата държава на българите и тя просъществувала до около 1650 г. пр. Р. Хр. - 1600 г. пр. Р. Хр.

След битката, според китайските писмени извори, бил свикан съветът на общо-племенния съюз на българите, на който се взима решението начело на държавата да бъде избран Сам (Шан). Той е произхождал от племето „бол“ и за това държавата е наречена „Болхар“. Според китайските хронисти българската владетелска титла е „оян“, която дума отразява китайското произношение на древната българска титла „баян“.

След избора на българския владетел Сам (Шам) от племето „бол“ древните българи започнали да се наричат „болгари“. Според древни китайски хроники „болгари“ означавало „черноглави“ или „произхождащи от вълка“ хора. Същевременно, названието „болгари“ имало и значението на знаещи, можещи, мъдри господари. За тотемните вярвания, че българите произхождат от вълка, имаме писмени сведения и за други наши предци, като гети, кимерийци и други. По името на българския владетел Сам (Шам), древните българи започнали да бъдат наричани „самнити“. Като самнити те са се разселили в Европа. Това са същите самнити, които някои автори считат за италийско племе. Италийските самнити са обитавали  територията на днешните области „Кампания“, „Апулия“, „Молизе, „Горен Абруцо“ и „Долна Лукания“. Те са говорили т. нар. „оски“ език, влизащ в клона на индоевропейските езици, и който има древнобългарски произход. Самнитите са се делили на четири групи: „каудини“, „ирпини“, „пентри“ и „каричини, занимавали са се с лов и овцевъдство. Територията, заемана от тяхната конфедерация, която по устройство е идентична с тази на древните българи постепенно се разширила. Когато границите и достигнали до „Лациум и района на Неапол, самнитите се сблъскват с римляните. В следствие на този сблъсък започват ожесточена борба с тях (т.нар. „три самнитски войни“), които добре са описани в римската историография.

Войните продължили цели три века. Накрая самнитите биват победени и интегрирани от Рим. Самнитите са организирали ритуални боеве от гладиаторски тип, които според някои по-късно били заимствани от римляните. Мнозина от известните гладиатори са били самнити. Родствената връзка между гладиатора Спартак и самнитите е вероятно тази, на която се дължи масовата подкрепа на гладиаторския бунт от страна на самнитите.

В областта „Ломбардия“ българите на владетеля  Алцек (Брата на Кан Аспарух) не случайно идват на тези територии, които населяват и създават градовете „Sepinum“ („Сепино“), „Bovianum“ („Бояно“) и „Изерния“ в регион „Молизе“. И до днес топонимите в тази италианска област са свързани с българите от VІІ в. на Кан Алцек. Названията на р. Тичино в италианската област Ломбардия и старото име на р. Ка̀мчия (в античността на латински: „Panisus“, „Панисус“, старо име „Тича“) имат един и същи езиков произход.

Сателитните снимки от Космоса, направени през периода от 1985 г. до 1988 г., в района на Азия, където на огромна територия е била разположена ранната българска държава, е установено наличието на архитектурни текстури от 16 града, 21 крепости и множество други селища. Сред тях е тайнственият град „Арноим, който всъщност е бил свещеният български град. В този град са се намирали множество храмове, където се изучавало свещенното учение на бог Ра, наричано Та-Нак-Ра, известно още като Тангра, Танакх или Стария Завет.

За ранното основаване на българската държава 14 хил. г. пр. Р. Хр. пишат световноизвестните историци, като френският Луи Керден, руският акад. Дмитрий Лихачов, унгарският Золтан Куни и редица други учени. За създаването на българската държава 14 хил. г. пр. Р. Хр. се споменава  в „Сказанието на Заратустра“, датиращо от VII/VI в. пр. Р. Хр., както и в „Хроника от сътворението на света до наши дни“, написана от патриарх Никифор І през 810 г.

Кул ГалиТвърдението, че най-ранната българска държава е създадена 14 хил. г. пр. Р. Хр. може и да се оспорва от някои историци, но никой не е отрекъл факта, че през 2137 г. пр. Р. Хр. българска държава наистина е съществувала на територията на Централна Азия. Този факт е бил известен още през 1680 г., когато летописецът Бахши Иман написва сборника Джагфар тарихъ („Историята на Джагфар“). Нещо повече - преди него в хрониката Хон китабъ („Книга за хуните“) на Кул Гали този факт намира своето потвърждение. Дълг на днешните и бъдещите изследователи на историята на българската държава е да открият още доказателства, че тя е най-ранно създадената държава в света!

Ето защо в заключение правя предложение на този отговорен научен форум да организираме официално отбелязването през м. октомври на настоящата година  4154 г. от създаването на българска държава!

Докторант Златин Димитров Маринков – Университет по библиотекознание и информационни технологии, гр. София

Статията е прочетена 1321 пъти
Назад към брой 127Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017