Пристигаме на летището в Малага и оттам се отправяме към Торемолинос, където е хотелът ни.Андалусия и Коста дел сол (брегът на слънцето) ни очароват, въпреки обилния дъжд през декември.
Разстоянието от Торемолинос до Малага е тридесет минути – удобно, бързо и евтино. Забележителностите в Малага са няколко – Алкасаба, Катедралата, крепостта Гибралтар, къщата на Пикасо, Музеят на художника, Музеят на изкуството, римския театър, музеят в базиликата „Св. Мария Виктория”, ботаническата градина, дори пазара за цветя и посещение на арабска баня (хамам) се предлагат на туристите.Отправяме се към катедралата – внушителна и пищна е. Попадаме на изложба – макети и фигури, представящи историята, културата, поминъка, занаятите, облеклото и традиците през вековете в Андалусия. Експонирана е в един от централните входове на катедралата за коледните и новогодишни празници, финансирана е от общината и е безплатна за жителите и гостите на Малага.
Пред входа на къщата на Пабло Пикасо ежедневно има тълпи от туристи и се чака дълго.Художникът с най-дългото име (има 16 имена на почти всички роднини и светци) е роден в Малага на 25 октомври 1881 година.Родната му къща е просторна и представителна, тъй като баща му е бил от благородническо потекло. Преподавал и рисуване.Младият Пикасо е наследил таланта на художник от баща си.Семейството им е живяло в Ла Коруня, Барселона и Мадрид.Учил е в Кралската академия за изящни изкуства в Мадрид, възхищавал се е на творбите на великите майстори на четката в музея „Прадо”.Истинската школа за художниците обаче е Париж и Пикасо живее известно време там. Редуват се така наречените „син период” и „розов период” в картините му.Названията им са получени от използваните цветове в творбите.Картините от „розовия период” на Пикасо са в розови и червени тонове, изобразяват веселие, безгрижие, акробати и циркови артисти.
Работил е и с кожа, дърво и други природни материали. Илюстрирал е книги и списания, правил е афиши и детски играчки – всичко това може да се види в обособена зала в къщата му в Малага.
Пабло Пикасо е многообразен художник и в стилистично отношение.Сред картините му могат да се видят образци на каноните от Античността и класицизма („Майка и дете”), портрети в традиционния испански стил на старите майстори („Олга Коклова”),минималистични във фигурално и цветово отношение картини („Глава на мъж със зиг-заг в розово и зелено”), сюрреалистични композиции („Композиция”, „Седналата Жаклин”), атрактивни творби като „Инсект”, „Мускетар” и невероятната обемна фигура на „Жена акробат” от розовия му период. Родоначалник е на ново течение в изобразителното изкуство – кубизъм, в което се дава приоритет на формата пред цвета.
Изпълнени с впечатления, напускаме къщата на художника и се потапяме в атмосферата на Малага. Разглеждаме още няколко туристически обекта и отпочиваме в ресторант на централния площад с чудесна испанска кухня – паеля и морски дарове, поляти обилно с местно червено вино.
Прибираме се в Торемолинос, за да се приготвим за много специална вечер – на фламенкото в най-известната таверна „Пепе Лопес”. Присъстваме на най-забележителното фламенко шоу в Коста дел сол. Обстановката пресъздава цигански квартал в Андалусия в края на XVIII век, когато се е зародил този жанр. Сцената е малка, но кокетна, посетителите са много, сервират ни питиета по време на спектакъла. Пеенето на куплети се редува с фалсета на китара и ескобила – потропването с обувки на танцьорите. Костюмите на изпълнителите на фламенко са пъстри и се сменят за всеки танц – андалуски и цигански, африкански и латиноамерикански ритми се редуват и преплитат. Танците пресъздават страст, фиеста, меланхолия, тъга... Артистите се раздават до последно на сцената. Певците дават всичко от себе си. Публиката е доволна и ги аплодира дълго. Шоуто е запомнящо се и неповторимо.
Фламенко се танцува и от испанския балет, а най-голямата звезда, изпълнител на този испански фолклорен музикален жанр, е Кармен Мота.