В природата са установени около 80 минерала, които имат прост химичен състав, в който участват следните елементи: метали - Cu, Au, Ag, Fe, Co, Ni, Ru, Rh, Rа, Os, Ir, Pt, Pb, Sn, Hg; полуметали - As, Sb, Bi; и неметали - C, S, Te, Se. Тези минерали се срещат в твърдо състояние и само един от тях – живакът, е в течно. Типът на химичната връзка е предимно метален, което обуславя тяхната ковкост, топло и електропроводимост и ниска твърдост. Кристализират главно в кубична, хексагонална и тригонална сингония.
Металите са кристали,но за разлика от другите минерали и скали, в бижутерията не се използват в природния им вид, а заради ниската им твърдост и способността да се коват ги използват за самостоятелни изделия и за обков, в който се поставят камъни, като цената на скъпоценните и декоративни камъни определя от какъв метал ще е обковът.
Общият брой на благородните метали е осем: злато, сребро, платина, паладий, иридий, осмий, родий и рутений. Златото, среброто и платината се срещат и като самородни, а останалите съпътстват платината, но в значително по-малки количества и се извличат едновременно с нея. Наричат ги благородни, защото те не се разтварят от киселините и основите, не се свързват с кислорода на въздуха и в течение на хилядолетия не се променят.
Златото, среброто и платината (открита в началото на XVIII век) се срещат в свободно състояние, имат способността да се коват и притежават дискретен цвят и затова са използвани от древността за направа на разнообразни изделия за бита, за култови предмети и бижута. Среброто и медта наравно със златото са едни от първите метали, използвани за направа на амулети и талисмани с вградени в тях камъни и за изработка на предмети. Днес в бижутерията се използват главно сребро; злато в сплав с мед, сребро и платина; и от 60 г. на XIX век - платина с добавка от паладий (бяло злато), най-често за вграждане на диаманти.
В миналото,въпреки липсата на сегашните знания за причинителите на болести, като лекуващи метали използвали злато, сребро, мед, живак, желязо, калай, цинк и олово. Металотерапията, като един от методите на лекуване и възстановяване на общия енергиен баланс на организма, е известен от древността. Още Аристотел казва в своите трактати, че поставяне на пластини от мед върху удареното място предотвратява появяване на синина, премахва подуването и помага за бързо зарастване на гнойните раните.
Древните алхимици, които дълги години правили безрезултатни изследвания за получаване на злато, смятали, че има седем метала, които притежават огромна астрална мощ и изцеляваща сила и са свързани със съответните планети: злато - със Слънце, сребро - с Луна, мед - с Венера, живак - с Меркурий, желязо - с Марс, калай - с Юпитер и олово - със Сатурн.
През XVI век прочутият лекар Парацелс писал, че металите пазят човешкото здраве и поддържат човешкия живот.
Древните лекари разделяли болестите на две групи - положителен тип (възпалителни процеси) и отрицателен тип (хронични и образуващи злокачествени тумори) и смятали, че златото и среброто могат да лекуват болести от отрицателен тип, а медта - от положителен.
Съвременните изследванияпоказват, че при контакт на метали с кожата протича ток. При поставяне на злато, мед, цинк и олово токът се предвижва от метала към кожата, а при поставяне на сребро и калай - от кожата към метала. В източната медицина широко използват поставянето на пластини от метал върху биологично активни точки за срок от 3 до 5 денонощия. Установено е, че при възпалителен процес металната пластина прилепва към кожата, а ако организмът не се нуждае от този метал, пластината не се задържа. Лекуването чрез поставяне на пластини от метал няма противопоказания. Но при металотерапията, за да се лекува заболяването, трябва да се знае точната първопричина и диагноза, защото погрешното поставяне на пластини може да провокира болестта. Затова металите най-напред се поставят за малко и след време се пристъпва към лекуване в продължение на няколко дни. При хронични заболявания металните пластини се поставят периодично.
Възможностите на металите да се борят с болестите са познати отдавна, но доказателството за лечебните им свойства става в резултат на съвременните изследвания. Вече се знае, че желязото и медта като химически елементи влизат в състава на клетките на кръвта и тъканите, както и в състава на ферментите, които участват в обмяната на веществата и играят огромна роля в живота на биологическата клетка като цяло. Според източната медицина, която използва металотерапията вече над 5000 години, болестите са свързани с нарушения на енергийния баланс в организма и затова този метод се смята за един от начините, които водят към възстановяване и оздравяване. В китайската медицина отдавна използват при иглотерапия златни и сребърни игли наравно с кристалите.
Народната медицина е натрупала богат исторически опит, който все повече се доказва със съвременните проучвания. Вече се знае, че желязото помага при лекуване на туберкулоза, кръвотечение от носа, при схващания на крайниците, а цинкът - при възпалителни процеси. В наше време е доказано, че лекуващите свойства на мравчената киселина са свързани с наличието на цинк в нея. Живак се използва и до днес не само за извличане на злато, но и за лекуване на сифилис. Като знаем какви елементи и микроелементи са необходими при лекуване на съответните болести, можем да разберем защо в миналото астролози и литотерапевти препоръчвали определени метали и камъни за хора, родени в различни зодиакални знаци.
Из „Камъни за нашите души"
МЕТАЛОТЕРАПИЯ в брой 1
Категория: Минералотерапия
Статията е прочетена 2369 пъти