Сърцето, душата
Окованият слон
- Не мога – казах му. -Не мога!- Сигурен ли си?- попита ме той.- Да, толкова бих искал да седна с нея и да й кажа какво чувствам… Но знам, че не мога.Дебелият седна като Буда в едно от ужасните сини кресла в кабинета си. Усмихна се...
138 години от гибелта на Васил Левски
ФЕВРУАРИГолемите дати са вече възпети.Големите думи мълчат.Търкалят се белите тръне в полето.И в полето се връща вълкът.Девет млади години,почти неживяни.„Мамо, твоята млада синане дочака дружина...”Една чернова неразчетенаще остав...
НЕЙНАТА ПОСЛЕДНА УСМИВКА
Както никой не помни своето рождение, така и тя не го помнеше. За свое начало беше приела началото на своя летеж. А и кой знае дали мислеше за това. Сега тя само чувстваше, че й беше леко. Движението я опиваше със своята фантазия, със своята плавност...