Културономичният подход и космопланетарното развитие на земята - част 2
Историята е полезна
не защото четем в нея Миналото,
а защото четем в нея Бъдещето.
Това е повече от цялото население на днешна Европа. В тези места не може да се развива индустриално земеделие. Но държави като Израел са доказателство за това, че образованието, науката и културата са превърнати в базов фактор за устойчиво социално-икономическо развитие. Гражданите на държавата Израел превърнаха пустинята в благодатна земя. Днес ние се възхищаваме на не само на икономическите постижения на Държавата Израел, на нейното общество и израелската нация. Главните икономически показатели показват, че най-много иновации и предприамачески инициативи в днешния свят има в еврейската държава и от нейните граждани. Защото Държавата Израел се развива най-успешно в света като държава, общество и нация, тъй като не само се полагат успешни усилия за съхраняване и опазване на еврейските културни и исторически ценности, но и осъществява целенасочена политика за тяхната ефективна и ефикасна социализация. Израелският народ на практика доказа, че социалният опит, закодиран в еврейското културно-историческо наследство най-добре се прилага за развитието на обществото и държавата. Развитието на Държавата Израел дава отговор на въпросите: Защо в арабския свят предприемачеството толкова трудно си пробива път? Защо американските новаторски индустрии не използват напълно предприемаческите си възможности на американските военни, напр., което успешно се прави в Държавата Израел? Защо еврейският народ е толкова мотивиран да пази своя държавен суверенитет и национална идентичност? и др. Успешното развитие на Държавата Израел се дължи основно на това, че се опира на културните ценности и научните достижения. Освен това нейната политика по отношение на сигурността е показателен пример за това как системата на сигурността се изгражда върху базовата структура на социокултурноисторическата сигурност. Държавата Израел е световен пример и затова как най-природосъобразно се използва водата. В Раджистан, Индия, Удайпур е световно чудо. Това е едно огромно изкуствено езеро, създадено от многобройни бентове и канали. Но същевременно Индия се превръща в държава, която е най-потърпевша от липсата на вода. В тази страна през последните 50 години са изкопани над 21 хиляди кладенци. Само в Западна Индия 30% от кладенците са изоставени. Подземните водоизточници пресъхват. Построени са огромни резервоари, за да се пълнят от мусонните дъждове. Водата в Индия не достига. На хиляди километри от Индия, обаче има страна, където 1000 л. питейна вода се изразходват средно за 1 жител. Това са Съединените американски щати. Това е мегаполисът Лас Вегас. Построен е направо върху пустинна земя. Въпреки това неговите жители са едни от най-големите потребители на вода. Палм Спринг е също пустинен град, но с тропическа растителност и с игрища за голф. Река Колорадо, която го снабдява с вода е сред реките, които вече не достигат моретата и океаните. Водите й дори намаляват п ри самия извор. Нивата на езерата от нейния басейн непрекъснато спадат. През 2025 год. недостигът на вода може да застраши над 2 млрд. души. Все още има вода, която почти не е използвана. Блатата на планетата съставляват 6% от площта й. Те са несравнима среда за пречистването на водата. Почти винаги са ги считали за територии, които са непригодни за обитаване от хората. Но хората са забравили за наколните жилища на древните ни предци и за възможностите, които са давали за живот на хората. Тези блатисти местности непрекъснато са били отводнявани и пресушавани. През миналия, XX век, половината от блатата в света са били отводнени.
Горите също застрашително намаляват. Дърветата осигуряват среда за ¾ от биологичните видове, или за целия живот на Земята. Всяка година се откриват видове, да които не сме и подозирали, че съществуват. Всяка година 13 млн. хектара тропически гори се изсичат. Това е площта на щата Илинойс (Съединените американски щати). Най-голямата дъждовна гора Амазония е намаляла 20 %. Обезлесяването е сред главните причини за глобалното затопляне. Над 2 млрд. души, което е почти 1/3 от земното население, зависи от дървените въглища. Монокултурите завладяват все повече, все по-големи територии, но те не са гори. В Хаити, една от най-бедните страни в света, дървените въглища са основно гориво. Тук едва 2% от територията са гори. Почвата вече не поглъща дъждовната вода. Почвата ерозира. Процъфтяваща в миналото, днес Хаити не може без международни хуманитарни помощи. Така е и с населението на остров Мадагаскар. Нека си припомним какво се е случило на Великденския остров след безразсъдното унищожаване на горите от неговите жители. Те се наричали „рапануи”. Те така експлоатирали своите ограничени ресурси, докато от тях не останало почти нищо. Тук растели едни от най-високите палми в света. Изсекли ги. Това довело до ерозия на почвата. Нямали вече дървен материали за канута (вид лодки). Не могли да ходят на риболов. И въпреки, че рапауи били изобретателни занаятчии, велики скулптури (големите каменни статуи) и невероятни мореплаватели, които създали собствена писменост, известна като писмеността „ро-ро”, те не успели да се запазят като етническа общност. Останали в плен на свръхнаселението. Последвали бунтове, размирици, глад и мнозина загинали. Обезлюдени градове, поради неразумно използване на природните ресурси, има във всички континенти. Тези трагедии днес имат особено актуално значение. Такава съдба чака всички народи, общества и държави, които не се поучават от миналото, които забравят и не възприемат социалния опит на поколенията, които са живели преди тях.
Нигерия е най-големият износител на нефт в Африка. За разлика от населението на Дубай 70% от нигерийското население живее на границата на крайната бедност. Защо тогава, когато една страна е богата на природни ресурси нейното население живее бедно?
В световен аспект половината бедни хора живеят в богати на природни богатства държави. Защо? За последните 30-ет години разликата между бедни и богати става още по-голяма. Половината от световното богатство е в ръцете на 2% от населението на Земята. То води до развитието на такива миграционни движения, чиито тежки последствия трудно могат да бъдат прогнозирани.
Град Лагос (столицата на Нигерия) през 1960 год. е имал население от 700 хил. души. До 2025 год. това население ще нарасне до 16 млн. души. Този град е между най-бързо растящите мегаполиси. Този вид урбанизация за разлика от миналото не е поради стремежа за забогатяване, а заради оцеляване. Всяка седмица населението на градовете нараства с по 1 милион. Един от шестима жители на планетата живее в пренаселена нездравословна среда без достъп до вода, канализация или електричество. Същевременно зачестяват екологичните катастрофи, предизвикани от аварии на танкери, натоварени с нефтени продукти или на нефтени платформи, напр. като тази в Мексиканския залив през 2010 год. Дейността ни в областта на земеделието, индустрията, транспорта води до увеличаването на въглеродния двуокис. Замърсяването е глобално. Атмосферата се загрява. Рязко се наруши климатичния баланс на Земята. Горските пожари също допринасят за увеличаването на вредните газови емисии. Глобалното затопляне е най-забележимо. Никога досега концентрацията на въглероден двуокис не е била толкова голяма. Климатичните промени водят до непредвидими последици. До 2025 год. ¼ от видовете може да бъде застрашена от изчезване. Равновесието в полярните райони също е нарушено. Около северния полюс пакът е изгубил 30% от площта си за 30 години. Ледът на Гренландия представлява повече от 20% от сладката вода на Планетата. Ако този лед се разтопи, равнището на моретата и океаните ще се повиши с близо 7 метра. Парниковите газове са също глобална заплаха. Екосистемата на земята няма граници. Атмосферата е неделима част от тази система. Само през XX век затоплянето е довело до повишаването равнището на моретата и океаните с 20 см. Вече 30% от кораловите рифове са изчезнали. Географията на климатите непрекъснато се мени. Известно е, че 70% от населението на света живее в крайбрежните равнини. Освен това 11 от 15 –те най-големи градове са на крайбрежие или на речно устие. Миграцията е неизбежна. Не е сигурно само в какви мащаби ще бъде. Сушата вече настъпва повсеместно. В Австралия вече половината от обработваемата земя е засегната от сушата.
Ние, хората, нарушаваме неразумно екологичното равновесие, което ни е позволило да се развиваме 12 хил. години. Какъв е смисълът да се изразходват днес 12 пъти повече за военни цели, отколкото за помощи за развиващите се държави? Каква е нашата отговорност за това, че 5 хил. души умират дневно заради замърсена питейна вода и защо 1 млрд. души да нямат достъп до безопасна питейна вода? Какво трябва да се направи, за да не гладуват почти 1 млрд. души? Защо трябва 50% от житото да се използва за фураж и за биологични горива? Как трябва да рекултивираме 40% от обработваемата Земя е поразена за дълъг период от време? К ак трябва да се спре изсичането на огромни горски територии, като се има предвид, че всяка година се унищожават 13 милиона хектара гори? Как трябва да постъпим, за да опазим живата природа, тъй като един от всеки четири бозайници, една от всяка осем птици и едно от 3 земноводни са заплашени от изтребване?
Сега всички животински видове измират 1000 пъти по-бързо отколкото преди. Средната температура в последните 15 години е най-високата в историята на човечеството. Вечните ледове са изтънели с 40% за последните 50 години. До 2050 год. може да има най-малко 200 млн. бежанци заради климатичните промени. Само 4 от 5 деца посещават училище.
Културата, образованието, науката и иновациите са неизчерпаеми ресурси. Успешното развитие на Държавата Израел доказва това. Човешката солидарност е по-силна от националния нихилизъм, ако тя се изгражда с помощта на културните и историческите ценности.
В Бангладеш е основана банка само за бедни. За 30 години тя е променила живота на повече от 150 млн. души.
В Антарктида са открити богати находища от природни изкопаеми. Това е един природен резерват, посветен на мира и науката. Вече 49 държави са подписали споразумение този континент да бъде проучван и експлоатиран при определени условия, които засега гарантират екологичното равновесие. Взети са необходимите мерки да бъдат защитени 2% от световните териториални води.
Първите национални паркове са създадени преди век. Те заемат 13% от територията на континентите.
Повече от 50 хил. души живеят в първия екологичен квартал във Фрайбург. Други градове станали партньори в този проект. Мумбай е едни от тях.
Следва