Религията на българите и произходът на тяхното име в брой 121

Религията на българите и произходът на тяхното име
Категория: История

НИЩО НЕ ИДВА ОТ НИЩОТО!

Която и да било нова религия (философия, учение), колкото различна и самобитна да изглежда спрямо останалите НЕ ИДВА ОТ НИЩОТО. Колкото различна и самобитна да е тя, покълва и израства ВЪРХУ СОЛИДНИЯ ФУНДАМЕНТ на предхождащите я религии (философии, учения). Като тяхно отроче в по-малка или по-голяма степен копира част от идейните им послания, символиката, ритуалите и т.н., като едни ги запазва непокътнати, други – в някаква степен моделира (променя както по форма, така и по съдържание) и ги нагажда според спецификата на собствените си нужди, а трети – изобщо ги изхвърля от употреба – еволюция на религиите. Затова езичниците твърдели, че КРЪСТОВЕТЕ… „те символизират едно нещо за християните и друго за езичниците“.

Винаги съм застъпвал схващането, че всички древни и днешни религии (философии, учения) водят началото си от ЕДНА ЕДИНСТВЕНА, ИЗНАЧАЛНА религия (философия, учение).

Кое ми дава основание да твърдя това!

Докато съществуващите днес религии и известна малка част от вече изчезналите древни такива „са онагледени” за днешните хора и могат „да се видят, пипнат, опознаят” (свещени книги и /или/ последователи, съхраняващи традициите им), то за голямата част от изчезналите древни религии нещата не стоят по този начин. Ако не са имали (или не са запазени) писмени свидетелства за тях, съдържанието им остава недостатъчно или изобщо недостъпно за съвременните хора – често за тях „разказват” единствено запазените РЕЛИГИОЗНИ СИМВОЛИ върху случайно намерени исторически артефакти и паметници. 

Това, което прави особено впечатление, от една страна, е:

1) фактът, че всички те (точка, кръг, кръст, триъгълник, тризъбец, квадрат, пентаграм, хексаграм, свастика, изображения на точно определени животни – бик, лъв, орел, змия… и много други) в преобладаващата си част СА ОБЩИ, с еднакво или сходно значение за всички древни и настоящи религии; 

2) както и факта, че се откриват ВЪВ ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ ТОЧКИ НА ЗЕМНОТО КЪЛБО – и в Европа, и в Азия, и в Африка, и в Америка, и в Австралия (не бих се учудил, ако ги открият и на Антарктида).

3). Наблюдава се изключителна паралелност, както в отделни елементи, така и в цели сюжети между най-древната (известна досега) религия – КУЛТА КЪМ БОГИНЯТА МАЙКА и останалите известни религии. Този култ в така наречената „до историческа ера” присъства в ГЛОБАЛЕН мащаб на териториите на всички изброени по-горе континенти в най-разнообразни варианти, но идейното му послание е едно – ДА СЕ ЖИВЕЕ В ХАРМОНИЯ С ПРИРОДАТА. Ареалът му започва да се свива от момента на появяване на древните ранно-антични цивилизации, които в процеса на развитието си заемат все повече от териториите му. В Европа той е заличен през средновековието вследствие на окончателната ѝ християнизация. В Азия същата роля изиграват будизмът и ислямът (само в северните – „не апетитни” райони на Сибир са запазени остатъци от него). Емигрантските вълни от Европа буквално унищожават в Северна Америка индианските народи – носителите на този култ по тези земи.

Но дори в днешно време далечното ехо на този праисторически култ все още се съхранява в непокътнати от съвременната цивилизация трудно достъпни райони като Амазония и други изолирани (географски и социално) общности по всички континенти на света. 

Многобройни елементи на този култ присъстват в съдържанието на всички древни и съвременни, големи и малки религии.

УЧЕНИЕТО НА ИСУС, както и ХРИСТИЯНСТВОТО като една от формите му (официалната,) в никакъв случай не правят изключение от горе описаната традиция.

Изразявам се по този начин, защото днешната официална традиция неграмотно и сляпо поставя знак за равенство между УЧЕНИЕТО НА ИСУС и ХРИСТИЯНСТВОТО, което е АБСОЛЮТНО НЕПРАВИЛНО!

Съвременното християнство е УНИФИЦИРАНАТА (римската) ФОРМА на учението на Исус.

Но от появата си на бял свят това учение при своето разпространение се изявява под най-разнообразни форми в зависимост от религиозните традиции по места. 

Най-правилно е тези форми да бъдат наречени РАННО ХРИСТИЯНСКИ,  но в зависимост от гледната точка някои изследователи (най-вече църковните историци) разглеждат голяма част от тях като не християнски, а като ЕРЕСИ (повлияни от ученията на Изтока), въпреки част от тях, били те и Апостолически (основани от Апостолите) според критериите на църковния канон.

Съществува и още една много важна група форми на Христовото учение – ЕЗИЧЕСКОТО (народно-апостолическо) ХРИСТИЯНСТВО. 

Тук му е мястото да разгледам това голямо недоразумение при използване на термините ЕЗИЧНИК и ЕЗИЧЕСТВО от страна на съвременната наука, което води до изключителна деформация на информацията от древните източници.

По неизвестно какви основания според днешните „научни” схващания под езичество се разбира ПОЛИТЕИЗЪМ (многобожие).

Но дали древните автори са имали това предвид!?

В съвременните български, руски (и изобщо в т. нар. „славянски” езици) като абсолютен синоним на термина ПОЛИТЕИЗЪМ се използва думата ЕЗИЧЕСТВО (язычество). В латински и гръцки със същото значение, независимо от наличието в двата езика на думата „polytheismus” се използва и думата „paganus”. Обаче докато думата „polytheismus” съвсем точно (буквално) означава МНОГОБОЖИЕ, то значението на думата „paganus” се размива, като донякъде се припокрива с vulgaris (прост, обикновен), има и значение на „друговерец”. Етимологията на думата "пейзан" - (селянин на френски) се извежда от латинското "pagan", което пък на съвременен български, както казах, се превежда „езичник”.

Думата „pagan” се употребява и като българска дума – „поганец”, и то най-вече от по-старите поколения българи по отношение на ТУРЦИТЕ – обърнете внимание – ДРУГОВЕРЦИ, но МОНО-, а не ПОЛИ- теисти. 

Още един много силен аргумент – съвременните познавачи на старобългарската (славянобъл­гарската) литература и старобългарския език отчитат ДВУЯКОТО значение на старобългарската дума ЯЗИК – тя означава както „език”, така и „народ”. 

Така че старобългарските думи „язичник” и „язичество” и „язический” значат НАРОДЕН, произ­лизащ от народа (простонароден – хайде от мене да мине), а съвременните български думи „езичество” и „езичник” означават „многобожен”…!!!... защото явно не произлизат от старобългарските, а от някакъв неизвестен за българската наука (по всяка вероятност – ПРАбългарски или марсиански) език.

За първи път Духът на СЪВРЕМЕННОТО езичество (Паганизма) започва да витае в Свещените книги на древните евреи. Там се говори за НЕВЕРНИЦИ (друговерци), кои­то се кланят на Идоли и Божества, различни от техния ЕДИНСТВЕН БОГ. За Евреите неверници са ВСИЧКИ, КОИТО НЕ ИЗПОВЯДВАТ ЮДАИЗМА (т.е. не юдейска религия). 

По стечение на обстоятелствата ИМЕННО КОНТРАСТЪТ между юдейския монотеизъм и преобладаващият политеизъм при останалите религии са „основанието” европейската наука (и то на доста късен етап – епохата след Ренесанса) да постави знака за равенство между ПОЛИТЕИЗЪМ от една страна и ЕЗИЧЕСТВО (ПАГАНИЗЪМ) от друга.

Това „приравняване” на термините е особено удобно за фанатизираните късни църковни историографи – радетели за „чиста история” и „нерушимо единство” на християнската църква – неудобните народни (езически) форми на ранното Християнство, които старите църковни (канонични!!!) автори описват и СЧИТАТ за ХРИСТИЯНСКИ (словенство, франкство, маркоманство и др.) са обявени за НЕ християнски, по-точно ПРЕД(до) християнски. 

По тази деформирана псевдо „юдейска” логика езически (паганистични) се оказват всички останали религии, с изключение на Юдаизъм, ОФИЦИАЛНО Християнство и Исляма, понеже критерият е МОНО- или ПОЛИ- теизъм.

Древните римляни делят народите и културите им (респ. религиите) на два типа: „civilis” и „paganus”.

В представите на древните римляни civilis освен собствената им, са културите (и религиите) на юдеи, елини, египтяни и перси, а „paganus” са всички други култури и религии освен тях.

Какъв е римският критерий?

Римският култ към Божествата-планети, както и юдаизмът са ОФИЦИАЛНИ ДЪРЖАВНИ РЕЛИГИИ в Римската Империя – Юдейското царство е със статут на ФЕДЕРАТ (призната от Рим държава) в рамките на Империята. Египет и Елада губят държавността си, но техните култури се явяват фундаментални за възникването и развитието на Римската цивилизация – те ИМАТ ОСОБЕН ПРИНОС И ЗАСЛУГИ при формирането на Римската цивилизация (както и световната). Персийската империя е равностоен партньор и опонент на Рим с традиции в държавността и културата, наравно с римската и останалите изброени. 

Останалите са простонародни - „paganus” религии, понеже народите, които ги изповядват (независимо дали са в границите на Империята или извън нея) нямат ПРИЗНАТА ДЪРЖАВНОСТ от страна на Римската държава и НЯМАТ ОСОБЕН ПРИНОС И ЗАСЛУГИ към римската и световната култура.

В древна Елада културите се делят по още по-прост начин – СОБСТВЕНА и всички останали, т.е. ВАРВАРСКИ. Терминът „paganus” навлиза в елиногръцкия език по-късно под влияние на латинския.

По ТЕЗИ КРИТЕРИИ (т.е. по логиката на древните автори) ВСЯКА РЕЛИГИЯ, КОЯТО Е ОБЛЕЧЕНА В ДЪРЖАВНОСТ, Е ОФИЦИАЛНА (т.е. „civilis”), А ТАЗИ, КОЯТО НЕ Е ДЪРЖАВНА - Е НАРОДНА (т.е. „paganus”).

Дълго време в Западна Европа битуват две двойни опозиции:

(1) rusticitas - urbanitas – селски - градски
(2) paganus – civilis - простонароден - културен.

По тази логика ВСЯКА религия в един момент може да бъде „paganus”, а в друг - „civilis” и многократно да променя статута си в зависимост от статута на народа-носител - дали има държавност или няма такава, дали придобива държавност или я губи!

В процеса на своето разпространение Учението на Исус попада и се развива на различна „религиозна почва”. От там са и многобройните форми на Ранното Християнство – старите религии са основата, Учението на Исус – надстройката.

Две са основните направления (но не единствените), в които се развива ОФИЦИАЛНОТО християнство до окончателната канонизация на формата и съдържанието му:

1). ПОД ВЛИЯНИЕ НА МИТРАИЗМА.
2). ПОД ВЛИЯНИЕ НА ЮДАИЗМА.

Като резултат от тези две течения се формират двете крила в тогавашното официално Християнство – ПРАВОСЛАВНО и АРИАНСКО. 

Като форма те са еднакви, различават се по философско съдържание – божествена или човешка е природата на личността Исус.

На местно ниво обаче Учението на Исус се повлиява и от други религии - гностичните философски течения в Близкия Изток и Централна Азия при арамеите, египетския мистицизъм при коптите, Тракийския Орфизъм на Балканския полуостров.

Докато в християнските течения, повлияни от митраизма и юдаизма, има повишено присъствие предимно от страна на ЗНАТНОТО РИМСКО СЪСЛОВИЕ, то в останалите преобладава ПРОСТОЛЮДИЕТО. Тези простолюдни християнски общини нагаждат Учението на Исус към местните религиозни култове и почти напълно запазват формата и съдържанието им.

Войната между православни и ариани се води по високите етажи на църковната йерархия. На практика тя се води за идейно и властово надмощие между римляни и римляни, а простолюдието просто е въвлечено в нея по силата на социалните закони. 

След триумфа на Тринитарното Православно Християнство църковният клир не е преставал с упорството си да „избие” от главите на простолюдието езическите култове, но със същото упорство и то отказва да го направи. Макар да изпълняват ритуалите на официалната църква, обикновените християни във всички страни по света съхраняват и древните си ЕЗИЧЕСКИ, т.е. НАРОДНИ обичаи.

На базата на тези обяснения мисля, че всеки може правилно да си отговори на въпросите:

1) Християнски символ ли е равнораменният кръст?
2) Защо многократно се появява като такъв?

3) Християни или (какви) езичници са били българите и техните владетели до княз Борис?
4) защо „езичника” Омуртаг е описан от РОМЕИТЕ като гонител на християните?

 


Снимки:

  1. Едуард Гиббон, "Упадък и падение на Римската империя"/:

    „…Останалата част от огромния идол била разбита на части, главата разнасяна из града, а бога изгорен пред мрачните езичници, които го почитали. По-късно, когато храма бил съборен, Сократ разказва, че йероглифи под формата на кръстове били намерени, гравирани върху камъка. И двете страни предявили претенции към тях,  като езичниците твърдели, че „те символизират едно нещо за християните и друго за езичниците“…“ 

    Това е много важно свидетелство, защото от него разбираме, че езичниците /също както християните/ имали кръста за свещен символ. 

    Това показвало, че няма нищо общо с мита за „Христовото разпятие". Изследователи при разкопки в Египет, Вавилон, Индия, Иран, Гърция намират изображения на кръст върху много артефакти. В едно древно светилище на остров Крит е намерен голям мраморен кръст, датиран от II хил. пр. P. Хр. весталките - жрици от храма на богинята Веста в Рим, чиято задача била да поддържат огъня неугасващ в храма - носели на шията си четирираменни кръстове. В Мексико през XVI век cа намерени кръстове в домовете и храмовете на ацтеките. При откриване на Нова Зенландия адм. Кук се удивил от това, че местните забивали върху гробовете на умрелите кръстове.

  2. Първият кръст е прочутият Хи-Ро, а вторият е ариански.  Първият кръст е прочутият Хи-Ро, а вторият е ариански.

    Колкото и странно да изглежда до края на втори и началото на трети век християните не са ползвали кръста за свой символ. 

    Някои съвременни изследователи позитивисти и рационалисти смятат, че кръстът не е изначално християнски символ, а е привнесен от езическите религии. Те изтъкват 3 основни аргумента:

    • Ранното християнство не познавало култа към кръста.
      В края на II век християнският апологет Минуций Феликс в съчинението си „Октавий"  в спор с тогавашните езичници заявява : "Ние не почитаме кръстове и не ги желаем. Вие сте тези които, имайки дървени богове, почитате и древните кръстове като принадлежност към вашите богове".
    • Как е възможно да се допусне, че последователите на пострадалия Бог ще започнат да тачат и благославят оръдието, свързано с мъченическата смърт на този, когото почитат?
    • Християните не почитали един кръст , а множество и то с различна форма.
  3. Уникална монета от Тракия с върховния Бал /5 в.пр.Хр./
    Уникална монета от Тракия с върховния Бал /5 в.пр.Хр./

     
  4. Едно от старите изображения на Господ по нашите земи
    Одриски монети с равнобедрени кръстове
    Одриски монети с равнобедрени кръстове - от артефакта разбираме, че за предците ни равнобедреният кръст всъщност е народен сакрален символ, който е свързан със свещения Бик!
  5. Още едни изумителни народни /езически/ символи. На първата снимка това е соларният кръг до На първата снимка това е соларният кръг до с.Расник, Пернишко; а на втората виждаме запазени същите символи, захвърлени най-безпардонно в църквата в с.Балша, Софийско. с.Расник, Пернишко; а на втората виждаме запазени същите символи, захвърлени най-безпардонно в църквата в с.Балша, Софийско.

    Авторите сякаш нарочно са направили върху оброчните стълбове /втората снимка/ равнобедрени кръстове по тях, за да подчертаят народната духовна култура на народа ни. 

    Разбира се тези сакрални символи не се коментират много в публичното пространство и въобще рядко им се обръща внимание. Обаче са достатъчни, за да можем да твърдим, че равнобедреният кръст е народен /езически/ символ, който се използва от дълбока древност от хората на Балканите. 

Статията е прочетена 1158 пъти
Назад към брой 121Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017