ЧАСТ 1
Откриването на звездното дете
В момента на Земята живеят извънземни. Те вече не могат да бъдат приемани за чуждоземци, които съществуват само по далечните звезди или пътуват в космически кораби. Те са навсякъде – сред вашите приятели, съседи и дори роднини. Всички сме взаимно свързани, защото те са нашите предци. Във вените ни тече тяхната кръв. Ние сме братя със съществата от звездите, така както и с животните на Земята. Установих това след години на интензивна работа с лице, което действително идваше от звездите. Контактът между нас се осъществи чрез хипноза. Аз съм регресионист и редовно пътувам през пространството и времето, за да посещавам миналото на Земята и да изучавам нейната история. Но преди да започна работа с Фил Д., никога не бях посещавала други планети. Винаги съм го искала. Мислех, че това със сигурност не е по-невероятно от онова, което вече правех. Някои човешки същества определено бяха живели и на други места освен на Земята. Идеята ме бе очаровала, но все още не бях срещала подходящ обект. Мислех, че такъв тип хора са рядкост. Но тъй като работя с много хора, смятах, че има шанс рано или късно да открия някой или той да ме открие (което обикновено е по-точното). Нямаше как да знам, че шансовете са по-големи, отколкото предполагах. Но тези хора не се разпознават лесно. Те са изключително умело прикрити, дори за самите себе си, от защитно подсъзнание. Когато започнах това напълно неочаквано пътешествие, бях склонна да мисля, подобно на всички нас, че всичко чуждоземно е плашещо и лошо. Изпитваме естествен страх към всичко, което не сме в състояние да разберем. Бях доста изненадана, когато открих, че тези същества са съвсем различни от образа, който ни се представя от филмите, телевизията и научнофантастичните произведения. Беше ми необходимо доста време, за да преодолея дългогодишното промиване на мозъка и да разбера, че дълбоко в нас, в нашата духовна същност няма различия, а само неразбиране.
Работата ми с Фил започна съвсем случайно, ако въобще може да се говори за истински случайности. Срещам се с много различни типове хора, които искат да изживеят хипнотична регресия в миналите си животи. Всъщност няма истински “тип” личност, който да е най-податлив на този метод. Моите обекти действително представляват широк напречен разрез на човечеството. Всички те имат лични причини, поради които искат да изследват възможността за прераждане. Често посещавам домовете им за сеансите, защото хората се чувстват по-комфортно в позната среда и тогава цялата тази идея не ги плаши толкова много. Извършвала съм хипнотични регресии в почти всякаква обстановка – от най-разкошното до най-скромното жилище, по мотелски стаи и дори в офиси и магазини след края на работното време. Свикнала съм да се приспособявам и да се чувствам добре дори при необичайни обстоятелства, защото вярвам, че удобството на пациента е най-важния елемент при изграждането на доверието. Работата ми в тази необикновена област ме е отвеждала в странни места и накрая бях принудена да сложа край на това. Пътувах толкова далеч, че шофирането ми отнемаше повече време, отколкото самата работа. Затова си поставих ограничението, че ще пътувам не по-далеч от петдесет мили. Всеки, който живееше по-далеч, трябваше да си уреди среща с мен в къщата на някой приятел. Страхувах се да отпращам когото и да е, защото точно той можеше да се окаже търсеният от мен човек, онзи, който щеше да е в състояние да ми осигури информацията, необходима за започването на ново вълнуващо пътешествие.
Няма външни признаци, по които да го разпозная, и никога не мога да знам какво точно търся, докато не го открия. Това са обикновени хора, които не носят външни следи от приключенията, през които са минали душите им в други животи и времена. Имах среща с млада разведена бизнес-дама и бях шофирала почти до предела си (50 мили), за да проведа сеанс в дома й. Тя вече два пъти си бе уговаряла срещи с мен, но ги бе отлагала в последния момент. Подозирах, че все още не е готова за регресия. Понякога съм твърде прозорлива. Може би тя подсъзнателно се страхуваше от онова, което бихме могли да открием, ако започнем да се ровим в скритото й минало, и тези извинения бяха вид самоотбрана. Не исках да я подтиквам, а и без това работех с още много хора. Когато навлязох в малкия град, си помислих, че тя най-сетне ще се реши, защото не се бе обадила да ми съобщи противното. Но когато стигнах до нейната улица и наближих къщата й, не видях колата й. Вместо това на алеята беше паркиран непознат жълт камион, на който бе нарисувана реклама на местен сервиз за поправка на електроуреди. Първата ми мисъл беше, че тя е забравила за срещата ни и в момента поправят телевизора й. Щеше да е типично за нея, а аз не можех да проведа хипнотичен сеанс в подобна атмосфера.
Когато слязох от колата, забелязах бележка на вратата й. Трябвало да излезе по работа, но тя бе уредила замяна, за да не се разкарвам напразно. Бележката ме уведомяваше, че моят пациент – Фил Д., ме очаква в къщата. Подобна постъпка в последната минута беше типична за нея и затова не бях особено изненадана. Така моят пациент щеше да е напълно непознат, без угoворена среща. Не очаквах много от сеанса. Често се работи трудно с нови пациенти, особено ако нямат предварителни знания за хипнозата. Вероятно щеше да е вдигнал гарда и очаквах, че по-голямата част от сеанса ще премине в установяване на доверие и връзка, което е особено важно в работни взаимоотношения от този тип. Очаквах, че това ще е еднократна среща н вероятно никога вече няма да видя Фил. Фил се оказа симпатичен дългокос младеж на 28 гoдини, тих и както подозирах доста срамежлив. По- късно разбрах, че това e било просто една тиха самоувереност. Той имаше собствен бизнес за поправка на електроуреди, с който се занимаваше в гаража на баща си. Беше от гoлямо семейство и беше едно от петте деца. Единственото необичайно нещо за негo беше факта, че е еднояйчен близнак. С течение на времето научих много неща за Фил. Той изглежда не се интересуваше особено много от момичетата и не бе имал сериозна връзка, което беше изненадващо, защото беше доста привлекателен. Бе прекарал известно време във флота, където се запознал с електрониката.
Един от първите въпроси, които ми задават за подходящите обекти за хипноза, е какви са религиозните им убеждения. Хората някак решават, че за да прояви такива способности, човек трябва да има нетрадиционно религиозно възпитание. Това е далеч от истината, защото има представители на всички религии и не оказва особено влияние на типа информация, която получавам. Фил бил отгледан в строга католическа среда и е работил като помощник в местната църква, в която е вземал участие в литургии, погребения н празнични обреди. До седми клас посещавал католическо училище под надзора на монахини и е бил отгледан с идеите на катехизиса. Тази атмосфера едва ли е насърчавала размислите за прераждане. Интересуваше се окултизъм, бе чел многo по тези въпроси и искаше да опита регресията от любопитство. Беше многo дружелюбен и още от самото начало приемаше добре мен и идеята за хипнозата. Първият сеанс протече така, както бях очаквала. Въпреки, че лесно стигна до средното равнище на транс, той не беше комуникативен. Гласът му беше неясен и трудно можех да преценя дали нечленоразделните му отговори означаваха да или не. Това е типичен проблем и често се слyчва, когато обектът е толкова отпуснат. Отговорите на хората идват бавно, сякаш мързеливо говорят насън. Те са дълбоко погълнати от онова, което виждат, но няма да дадат информация, освен ако не бъдат помолени за това. Повече не желая работата ми да е толкова тежка.
Предпочитам свободно протичане на комуникацията и това е една от причините, поради които търся сомнамбули. Фил отново изживя скучния и лишен от събития живот на човек, скитащ се из пустиня. В един момент търсеше вода, а когато се събуди, каза, че наистина е почувствал жаждата, горещия сух климат и общите терзания на всички около него. Това беше доста типично за първа регресия. Докато подсъзнанието изследва тази новост, много често се изживява семпъл, обикновен живот. Когато се събуди, той каза, че впечатленията мy са били доста живи, но беше толкова отпуснат, че полагаше усилия, за да разговаря с мен. Сподели, че вече наистина знае какво е да си стар, защото наистина се е чувствал така към края на онзи живот – стар, уморен н изхабен. Беше развълнуван от преживяването и с нетърпение очакваше да го изпита отново. Ще ми се да кажа, че също съм била ентусиазирана, но в онзи момент нямах особено желание да работя с него отново. Твърде трудно полyчавах отговори. Предпочитам да работя с хора, които са по-спонтанни и приказливи. Но ако някой иска да се занимава с това, обикновено се съгласявам, не обичам да отказвам на никой, защото не знам до какво прозрение би могъл да достигне индивида при нашите сеанси. Затова неохотно насрочих среща за следващата седмица.