Стойчо Керев разкрива пред нас непознати истини
И този път в поредицата „Новото познание“ журналистът Стойчо Керев ни изправя пред един много сериозен проблем, който разисква със своя гост.
Известният писател Димитър Недков ни запознава с не толкова далечното минало на Германия, за да ни покаже, че тази страна, която ние приемаме за велика сила, всъщност е подложена на чуждо робство, което не свършва до ден днешен.
Проблемът е изключително сериозен, защото една страна като Германия, която винаги е била за пример като дисциплина, качество, икономика и технически напредък, в момента е подложена на хаос и нежелано нашествие от емигранти от Изтока.
Стойчо Керев: Както обясни писателят Димитър Недков, когато една страна изпадне в подобна кризисна ситуация, хората започват да си спомнят за авторитетите от миналото, които са съумели да овладяват критичните моменти и да поддържат мир, стабилност и спокойствие за гражданите.
В момента спомените се връщат към личността на Конрад Аденауер, който обаче в стремежа си да даде на Германия шанс за развитие след Втората световна война, вкарва населението на Западна Германия в истинска зависимост. Той става канцлер на Германия на 73-годишна възраст. През годините, в които е бил в сянка, сякаш е предчувствал, че един ден на гърба му ще легне подобна огромна отговорност и той е използвал това време да мисли какво трябва да се направи, за да може Германия да стъпи на краката си.
Димитър Недков:
Аденауер произхожда от обикновено семейство от Къолн. Трети син на дребен чиновник.
Той винаги е казвал, че е немец, европеец и християнин.
Тези определения са изключително важни, защото днешният европейски политически елит се страхува да нарече себе си християнски.
За съжаление в момента християнството във всички негови разновидности – православни, католици, протестанти и други, губи битката на световната сцена.
През 1961 г. Западна Германия изпитва остра нужда от работна ръка, защото пораженията от Втората световна война са драстични.
САЩ подсказват на Аденауер да отиде в Анкара и да подпише спогодба за размяна на работна сила.
Тогава тръгва първа вълна от икономически имигранти от Турция към Германия.
Същият договор сключва в Югославия с Тито, затова много семейства от нашата западна съседка ходеха свободно да работят във Федерална република Германия.
По тази причина в Мюнхен през 1969 г. кметът на града организира нетипично тържество, на което е посочен милионният турски гастарбайтер, като му подарява първия прототип на цветен телевизор.
През 80-те години на 20 век Хелмут Кол се хваща за главата, защото турските гастарбайтери са нараснали на 3 милиона. От тях милион и половина вече са станали немски граждани.
Тогава приемат закон за връщане на емигрантската работна ръка по родните й места.
За да мотивират връщането, немското правителство обещава да осигури по 10500 DM + 1500 за децата и съпругата.
През 1949 г. Аденауер подписва със САЩ т.нар. "Канцлер акт".
Германците мечтаят за новия Конрад Аденауер.
Според него държавата трябва да осигури на гражданите свобода за независимо лично духовно и икономическо развитие при строго спазване на закона.
Това за съжаление днес е най-слабото звено в системата, станала пример за дисциплина в цял свят.
Но защо и до ден днешен златният резерв на Германия няма право да напуска пределите на САЩ?
Вярно ли е твърдението, че цялостната редакционна политика на всички немски медии се контролира от Вашингтон?
И кое е споразумението, което позволява на американската армия да осъществява всякакви действия на територията на Германия, без да взима разрешение от демократичното немско правителство?