Ние, българите, отново ще сме в основата на новата епоха и ще преведем своите вечни приказки, без които няма бит и култура, на езика на новото време защото в нашите гени, пътуващи в душите ни, има познание, че загубата на наследствеността означава загуба на живота и на планетата. Само трябва да свържем старата си веществена култура с прастария си фолклор
- Г-н Детев, новите светове винаги са се раждали на ново или преобразено място с нови енергии, с нови посвещения в Духа. В този смисъл, вероятно, ще има и нова Атлантида, нов Йерусалим, но базисът завинаги ще си остане Тракийската Атлантида…
- “Тракийската Атлантида” е един опит да се разкаже за една изчезнала цивилизация и за доказателствата, че тя се е състояла тук, на Балканите, когато акваторията на Черно море е погълнала огромна част от нея. Тя е един български опит да се заговори за нашата история, нашата духовна култура и е базирана на оцелели артефакти, а не на гола литература, опитваща се да обсеби чужда история.
- Знае се за гибелта на Четвъртата Коренна раса, за която Платон научава от Солон, че когато потъва Атлантида, излизат нови земи, за да има къде да отидат оцелелите от бедствията. Нямате ли усещането, че и сега се задава такъв сценарий?
- Не се интересувам особено от древногръцката философия, защото тя няма собствен опит, а описва случилото се около нея. Ако това е било една чиста и свята философия, тогава защо е позволила подобно присвояване на чужди постижения и защо злорадства над гибелта на тази автохтонна индоевропейска раса, оказала се люлка на европейската култура хиляди години преди прочутия и втръснал на всички „елинизъм“?
- Има версия, че атлантите не си отиват, заради прегрешения и Божие наказание, но има и такава, че някои от тях, владеещи подземните предели на Земята, подпомагали или пречели за реализирането на прехода на Земята в четвъртото измерение. Така или иначе, тайните познания и на атлантите, и на траките, вероятно, са запазени и ще послужат на хората, когато времето за това се изпълни…
- Последните открития за човешкия геном и революцията в ДНК- анализите ясно показват, че линията на наследствеността не може да бъде погубена, защото това означава да бъде погубена цялата планета и природата, съществуваща на нея. Притчите за Ноевия ковчег са за наивници. Нима може някой да повярва, че ако затвориш на едно място сред океана котка и мишка, вълк и агне и т.н. любими продукти, те биха оцелели? Гените пътуват по друг начин - из нашите души.
- Тъй като за Бога всички са живи и няма мъртви, вероятно, нашите далечни деди, траките, също ще допринесат по някакъв неведом за нас начин за раждането на новия цикъл на развитие?
- Не съм сведущ в теориите за т.н. коренни и подкоренни раси. Но и без тях знам, че отново българите ще сме в основата на новата епоха, отново ние ще посочим на света как да преведе своите вечни приказки на езика на новото време. Защото без тях няма да има бит и култура.
- Съзряло ли и вече човечеството да пренапише своята история, и в частност ние българите да осъзнаем своите прадревни корени, да заявим смело, че част от Атлантида е “потънала” в Стара Тракия, че
трите оцелели от Потопа атлантски “скрижали” са могилите в Тракия, мистериите в Родопите и златните артефакти от погребалните дарове от Варненския некропол?
- Човечеството, само за себе си, на никого нищо не е забранявало. Забраните си ги издаваме ние. А как и кога биха узрели българите да престанат да сричат чужди истории зависи от самите нас, от способността ни да разчетем древната си писменост, да съберем на едно място култовите ни сцени и да им вдъхнем духовността, която са носили, когато свържем старата си веществена култура с прастария си фолклор и покажем на света извечния блясък на вещерки и самодиви, на кукери и нестинари, тези безсмъртни образи на народния гений, ведно с уникалната ни народностна култура.
- Дали пък разгадаването на древната мистериална система на траките, подържаща единството дух-душа-тяло, няма да бъде разковничето, което ще приобщи човека към неговия Първоизточник? А оттам и да получи “билета” за “пътуване” в по-висшите светове?
- Нашите сегашни учени продължават да игнорират напълно археологията на духовността, заради нейното друго, синонимно име – история на религията. Как тогава ще разберем артефакти от първичните пластове на европейската пра-религия, чийто създатели сме? Докога ще прикриваме факта, че съществуваме в две културни системи – християнската (официална) и фолклорната (маргинализирана). „Всяка от тях има свои особености, изискващи адекватен научен подход“ (казва М. Шнитер, в „Юрисдикция In optima forma“. Днес в света се приема, че хората трябва да бъдат оставени да организират сами своето местно (локално) съществуване и наред с това да мислят глобално, защото всички сме деца на Всевишния.
- Вече се досещаме, че мистичното, мистериалното, контактът с по-висшите светове, освобождават от тленното, посвещават в духа, освещават материята, правят човека свидетел и участник на безсмъртието. А излиза, че в древността това е било по-познато, може би защото не е резултат от цивилизационни, а от природни, културни съприкосновения?... Та нали цивилизацията е предметност, технологичност, а културата - усвоена духовност...
- Човек е закърмен и отглеждан в цикличното време. В него гради представата си за света и за своето място в него. Сам част от природата, той не е бил в състояние да създава артефакти, т.е. технологии, които поставят маркери в цикличното (вечното, възобновяемото) време. Появата на подобни технологични маркери създава представата за линейното време (календара и часовниците). Доминиращата в дадена епоха технология, е Главен маркер, с който вече имаме разделяне на старо и ново време, стара и нова епоха. Те не са се измервали с минути и секунди, а със стар и нов стандарт в бита и ежедневието. Но завъртането на времето с крачка напред е пораждало културни и духовни криза. Старите представи вече не работят в техните форми, в старото им съдържание дори се стига до конфликти. Днес живеем точно в такова врене...
- Днес, както за Атлантида, така и за всяко друго нещо, се търсят различни хипотези, защото искаме да си обясним света чрез ограничения си сетивен опит… Дори науката робува на такива възгледи, тогава какво можем да очакваме?
- Днес отдавна вече не разчитаме само на собствените си сетива. Дори нещо повече, с изненада установяваме, че в нашите сетива са скрити способности за нови усещания. Това е едно много окуражаващо откритие, защото означава, че имаме рецептори да дочакаме своите небесни братя и да усетим и дори разберем техните послания. Става все по-ясно, че е НЕВЪЗМОЖНО да сме сами във Вселената.
- Щом като пътят към цялостното преустройство преминава през тясната врата на Истината за вечността и единосъщието ни с нашия Творец, вероятно човекът още дълго ще е това, което не може да бъде, защото не може да събуди Бога в себе си. А траките, познаващи и владеещи еманациите на Бога-Слово, са живеели в едно „развременяване” на вечността, в континуума време-пространство, т.е. в безграничния свят. Но един ден, навярно, духът им, който живее и в нас, ще ни помогне за осъзнаването на тази извечна реалност…
- Винаги е било по-важно не в какво вярваш, а КАК вярваш. Аз вярвам в теорията на относителността и бях истински щастлив, когато се убедих, че реагираме на т. нар. гравитационни вълни, които наскоро откриха и като физическо явление.
- Тъй като Духът движи историята, навярно е трябвало и ние българите да преминем през многото си изпитания, в това число и неповторимата ни стара история дотолкова да надвишава сегашното ни жалко самочувствие като народ, че дори да не искаме да си я спомняме. Но явно подобното се освобождава от подобно и отричането ще ни освободи от отрицанието…
- Мисля, че е по-точно да твърдим, че светът (историята) се управлява от Въображението. И си пожелавам ние, българите, да го покажем в пълния му блясък. Няма сила или власт, която да победи Въображението. И разбира се, то е еманация на Духа...
- Но пък, може би, когато си спомним славното минало, дало толкова много на света, вече ще знаем, че зад всяка историческа фактология се крият духовни истини, идеи, принципи, разкриващи тайните на мирозданието, на нашето духовно битие… И най-вече, че точната мярка за памет чрез преживян опит е много дълъг процес и не можем да я имаме, когато си поискаме и не сме готови за нея…
- Някога не разбрахме много, много, защо академик Лихачов ни нарече „държава на Духа“. Сега, с течение на времето, когато осъзнаваме, ден подир ден, какво са ни отнели, скрили, унищожили, сякаш почваме да разбираме колко голям е бил нашият принос. Учени и археолози вече прегърнаха единствено възможната хипотеза, че Европа е била заселена през Балканите, а не през Гибралтар. А проф. Петър Детев навремето бе единственият учен, който доказваше, че ние сме автохтонно население и че басейнът на Марица и Мала Азия, които са били сухопътно свързани, са нашата прародина. Казваше, но кой ли го слушаше. Това ме принуди да зарежа кариера и облаги, и да тръгна по неговия път...