Езикът и писмеността като обект и средство за психотронно въздействие
Невежество, престъпно съглашателство и продажност подпомагат противниците на българския дух
Това е и един нагледен пример как за западния човек не е достатъчно да знае азбуката, за да може да чете, да разбира и да пише разбираемо за другите, да не говорим за трудностите при съставянето и ползването на речници, справочници и енциклопедии. Така по същество ограмотяването там продължава десетилетия и трябва да се научи правописът на всяка една дума. Можем ли да се представим тогава какви са отраженията на една писмена реформа? А кой трябва да разяснява тези неща на нашенските “приобщители”? Така ли ще се осъществява разтръбеното “свободно движение на хора, стоки и капитали”? А колко ли са българите, които знаят какво значи “тунквано” изделие? Тук ще си позволя да замълча почти ехидно и да оставя читателя да се осведоми сам.
Тезата, че латиницата сама по себе си представлява “писта към Европа” се опровергава и от учени от страни, в които тя е официална азбука. Например, от полския литературовед и семиотик Йежи Фарино чрез статията “Европейска азбука! Възможна ли е?”, публикувана във вестник “Литературен форум” – бр. 6 от 12–18.02.2002 г.
Съвсем лесен е и отговорът на другата страна на този въпрос: Нима латиницата сама по себе си обуславя разбиране между “по”-европейците, без владеене на съответния език? – например, англичани, немци, французи, италианци, испанци, датчани и пр. Ясно е, че тук нещата се свеждат до ограничения брой така наречени интернационални думи.
Трябва ли тогава заради надписи като “телефон”, “банка”, “кино”, “хотел”, “гара” и пр. да си сменим азбуката, след като никой чужденец няма да разбира такива като “улица”, “спирка”, “летище”, “механа”, “бръснарница” и пр.? При това и без тях веднага се добива представа за какво се касае; а и още не се е чуло някой у нас да е страдал особено точно поради невъзможност да чете кирилицата и неупътване. Ясен е тогава и отговорът на въпросите: Ако приемем латиницата, какво повече ще започне да разбира и с какво повече ще бъде улеснен един чужденец, ако се зачете в български вестник, да не говорим за книги или документи, или ако в магазин се помъчи да разбере написаното на етикетите на стоките?
А с какво латиницата помогна на Югославия да не бъде бомбардирана; и то от страна на уж единоверци?! . . .
Българинът по начало добре се справя с чуждите езици, изучава и ползва на необходимото ниво международно приетите такива, освен това в никакъв случай не е шовинист спрямо когото и да било. Така че проблем с комуникацията не съществува. За изолация по езикови причини изобщо не може да се говори. Изтъкваните от “приобщителите” към Европа и Америка връзки между езикови и икономически проблеми са абсолютно несъстоятелни. Как тогава допреди двадесет години стокообменът ни с тези страни беше десеткратно по-голям от сегашния?! И нима на някого тогава е минавало през ум да си позволи да поставя сегашните въпроси за промени в езика или писмеността ни? – въпроси от най-сакрално за всеки един народ естество! Просто, както видяхме, днес са приети на въоръжение по-префинени, но и доста по-коварни и опасни методи за въздействие.
Не съществуват проблеми и по отношение на компютърната комуникация. Образно казано, работата на компютъра се свежда до единици и нули, до плюсове и минуси (ако щем – до скокове между две напрежения), и от нас зависи какво ще вложим в него. Необходимото програмно осигуряване отдавна е налице и всеки може да ползва всички съществуващи на Земята писмености. Само неседналите пред компютъра не искат да видят и чуят, че в световната електронна мрежа на кирилица са оформени стотици хиляди страници, а не по-малък е и постоянният информационен поток чрез нашата писменост. И това не пречи на никого! Все едно някой да твърди, че телефонът изисква общуване на точно определен език; иначе цялата комуникация се нарушава. (Ясно е, че всичко това няма нищо общо и с причините, поради които даден език добива статута на международен.)
Дори самият професор Ото Кронщайнер признава, че един “български сътрудник успя все пак(!) да разбере и така да програмира компютъра, че той да може да възпроизведе един ръкопис с всяка завъртулка до най-неузнаваемото колелце ...” (Става въпрос за изследванията на старобългарските ръкописи. Виж статията на Велислава Дърева “Манифест на новото средновековие – II” във вестник “Дума” от 20.10.2000 г.)
Симптоматичен се явява и фактът, изтъкван от председателя на “Интернет общество” Вени Марковски, че негласно се пречи важни програмни продукти да бъдат преведени на български език. Ако постоянно говорим за пазарна икономика, то как ли следва да се тълкуват търговските интереси на фирмата “Майкрософт”, превела операционната система “Уиндоус” на исландски език, при положение, че цялото население на Исландия е 280 000 души, докато само “интернетаджиите” в България са 650 000. (Виж статията на Вени Марковски “Бил Гейтс дава, пъдарят – не” във вестник “24 часа” от 21.07.2001 г.)
Следва