Езикът и писмеността като обект и средство за психотронно въздействие
Невежество, престъпно съглашателство и продажност подпомагат противниците на българския дух
В най-голяма степен това се отнася за колективната мисъл. “Особено при предварителна подготовка за емоционална настройка. – пише Йосиф Йоргов в книгата си “Философия на ежедневието”. – Обединената психическа сила многократно надвишава сбора на енергиите на всички присъстващи индивиди. Получава се резонанс. ... Това се знае и се използва в някои религии като исляма, евангелизма и др.” ... Но “това са остатъци от древните знания за същността на битието, ... отхвърляни днес като суеверие.”
Всичко това се подкрепя и от изводите на кандидата на философските и математическите науки В. Тростников в статията му “Господи, избави нас от труса и потопа ...”, публикувана в “Църковен вестник”, бр. 38 – 40, септември/октомври 1996 г. Тростников споделя учудването на самите учени – физици и математици, че световните константи и числовите параметри, характеризиращи законите на Природата, и най-вече тяхното съчетание, е толкова уникално, че ако този “състав” бъде променен дори с 10-50, то във Вселената няма да съществува никакъв живот. Тази неимоверна сложност и зависимост на всичко от всичко означават, че най-съществената характеристика на Мирозданието е разумността. Следователно, светът в самите си основи е замислен! И то “замислен така, че в него да може да съществува в плът свободно разумното същество – човекът, хората”! Така човекът се извисява върху една пирамида със строга стъпаловидна йерархия и когато той погрешно употребява своята свобода, възниква криза, която засяга всички етажи на тази пирамида. И ако “всички най-прецизни мерки и взаимозависимости в Космоса са ориентирани и нагласени към човешката святост”, ако “човекът е призван да носи Божия образ и той отхвърля тази възможност и приема друг образ, тогава се променя и геологията”. А щом се променя геологията, “отстъпва от първоначалния замисъл тектониката, започват непредвидените от този замисъл земетресения и катаклизми”.
Може да е разбираема предпазливостта и несподелянето на тези знания с “простосмъртните”, но в никакъв случай не е оправдано използването им за тяхното манипулиране.
Случайно ли е тогава, че в продължение на осем години държавата ни нямаше герб и държавен печат?!
Случайно ли е също, че на обратната страна на монетите ни изображението на Мадарския конник е без фигурата на кучето? В езотеричен план това за един народ може да се окаже подобно на заличаване на първите седем години у децата. (Съществува тълкование, че този скален барелеф изобразява степените на езотерично посвещение на българските владетели.)
А как стана така да забравим един друг наш “цивилизационен избор”? – Че до 1945 г. най-високото българско отличие е бил орденът “Св. Св. равноапостоли Кирил и Методий”, учреден със закон, приет от Народното събрание на 08.02.1910 г. по случай обявяването на независимостта на България! С този орден са били удостоени 9 българи и 52 чужденци. Оказва се, че той и досега е смятан за един от най-красивите в света, поради което много често бива отпечатван на кориците на чуждестранни специализирани издания. (Виж статията на главния експерт в Националния исторически музей Виолета Великова “Австриец пази наши ордени” във вестник “Труд” от 22.09.2001 г. и на Мариана Първанова “Солунските братя красели царските гърди” в броя от 26.10.2002 г. на същия вестник.)
Какво тогава да мислим за държавите, по които днес се “равняваме”; които с конституциите си и върху банкнотите си декларират “упование в Бога”, но цялата им останала символика е сатанинска? Такива са и делата им. Такава е и дейността на основните международни организации. (Виж отново “Новият световен ред под знака на 666”, която далеч не е единствената книга по въпроса.)
Нима за една държава установяването и санкционирането на посочените действия по манипулирането на човешкото съзнание е технически или правен проблем?!
Но какво, след размисъл и имайки предвид вече казаното, остава от другите аргументи, изтъквани от “вносителите” на предложението за писмена и езикова реформа у нас? И могат ли учени българисти, като професор Кронщайнер и другите нему пригласящи, да бъдат смятани за добросъвестни, след като по силата на своето знание, служебно положение и академични звания и титли би следвало да са наясно с изложеното тук далеч преди неговото формулиране?
Изобщо не може да се приеме, че “кирилицата е виновна за разделянето на Европа” – навремето и сега, и че пак поради нея днес “България е много изолирана страна в Европа”. Елементарно е да се разбере, че никой чужденец няма да започне да разбира българския език, ако започнем да пишем изричаното на него на латиница, нито пък той “ще му стане по-близък”. Нито пък за нас ще станат по-близки и разбираеми други езици, ако не ги изучаваме специално. Нима австрийците, немците или американците са започнали да разбират сръбския, хърватския, чешкия, словенския и пр., писани на латиница? Нима ще им станат близки езиците, говорени в страните от бившия Съветски съюз, приемащи сега латиницата? Нима за някой чужденец е ясно какво означават надписите BDZ по вагоните на влаковете и OOD по табелите на фирмите? Кому вършат работа и за кого са предназначени надписи от рода на “Nemski avtochasti”, “Evtini maratonki”, “Lovim brimki” или “Topli mekizi”? (Виж статия от проф. Георги Барбутов “За десет години убиха българщината” във вестник “Дума” от 25.05.1999 г.) А за кого ли са предвидени етикети от рода на: “tunkvana vafla PRIKAZEN SVIAT”, при това “With Coffee”; или “DETSKA RADOST”? Може само да стане ясно, че това са продукти на фирма “BALKAN 98” от Sungurlare – Bulgaria. Да си представим за миг един чужденец, сричащ подобни надписи; например, един немец: [прикацен звиат] или един англичанин: [прикейзън свайът или звайът], или [прайкъзън], а може и [прайкейзън] . . .
(Продължава в следващия брой)