Моят прочит на надписа от Езерово
Преди да представя на вниманието на читателите моя прочит на текста на надписа, искам да обърна внимание на една дребна, но съществена подробност от надписа, която може да бъде забелязана с невъоръжено око при някои от снимките на пръстена. Представям една такава снимка:
Ако се вгледаме по-внимателно в текста върху пръстена, ще забележим, че последната буква в третия ред не е буква А, както е прието да се счита, а по-скоро е Δ – „делта“, тъй като напречната чертица, съединяващата двете наклонени вертикални, се намира най-отдолу и съединява краищата на наклонените, а не ги пресича, по средата, както би трябвало да бъде, ако това беше А (сравни останалите букви А в същия надпис, присъстващи във всеки ред на надписа).
По такъв начин, надписът изглежда така:
ΡOΛΙΣΤΕΝΕΑΣΝΕΡΕΝΕΑΤΙΛΤΕΑΝΗΣΚΟΔΡΑIΕΑΔΟΜΕΑΝΤΙΛΕIΥΠΤΑΜΙΗΕΡΑIΗΛΤΑ
Разделям надписа на думи по следния начин:
ΡOΛΙΣΤΕΝΕ ΑΣ ΝΕΡΕΝΕΑ ΤΙ ΛΤΕΑ ΝΗΣΚΟ ΔΡΑIΕ Α ΔΟ ΜΕΑΝ ΤΙ ΛΕIΥ Π ΤΑ ΜΙ ΗΕΡΑ IΗΛΤΑ
Необходими предварителни забележки:
1. Буквата I в надписа досега всички тълкуваха като Ζ („зета“). Според мен това е неправилно, тъй като графичното изображение I няма нищо общо със Ζ, а е знак за някакъв друг звук. Напълно е логично да се предположи, че буквеният знак I всъщност е буква за звук Ж. Като изхождаме от горе отбелязания факт, че тъй наречената гръцка азбука всъщност не е създавана за гръцкия език, а за езика на пелазгите (= пелагрите, пелгерите, българите), имаме основание да мислим, че в тази азбука е имало буква за звук Ж; тази буква гърците, които са взели азбуката от пеласгите, са премахнали, тъй като в гръцкия език звук Ж няма, съответно няма нужда и от буква за него. В анализирания надпис обаче текстът е написан на български език, съответно е използвана изконната буква за звук Ж.
2. Буквата Н в старогръцкия език служела за обозначаване на гласен звук Ъ, а в много случаи и на неударен гласен звук А. Близко е до ума, че и в древнобългарския език, на който е написан анализирания текст, тази буква е имала същото значение: в думата НЕРА тя обозначава неударен звук А, съответно думата ще е била АЕРА, аера, която дума е съхранена в старобългарския език във вид на аеръ (въздух), а в съвременните български диалекти тя е съхранена във формата „яра“ (въздух, мараня и др.)
3. В „гръцката“ – а всъщност пеласгийската, пратракийската, древнобългарската - азбука липсва отделна буква за тъй нареченото двойно (широко) Е - чиято звукова стойност, между другото, и в съвременния румънски език, подобно на коментирания надпис, се обозначава със звукосъчетание ЕА). В по-късно създадената кирилица същата звукова стойност до ХХ век е обозначавана с буквата „ят“ - ѣ, ѣ, а в съвременния български и руски езици с буква Я, сиреч ЕА=Я,
Като се вземат предвид:
а) обикновената практика на изпускане (синкопа, елизия) на неударени гласни между съгласните в старата писменост, а и в говоримата реч;
б) сливането на съседни еднакви или подобни гласни или съгласни звукове (включително и краесловния в предходната дума и началния в следходната) в един, когато се срещат един до друг в изречението (тъй наречената междусловна фонетика - фонетични закономерности на говоримата реч), сиреч в такива позиции А<АА, в случая ТА<ТАА<ТАЯ; съответно НЪСКОДРАЗЕ<НЪСКАОДРАЗЕ<НЪСКА О ДРАЖЕ, вариант: НЪСКОДРАЗЕ<НЪСКАОДДРАЗЕА<НЪСКА ОТ ДРАЖЕ,
тогава в единия вариант надписът на кирилица би изглеждал по следния начин:
Ролистене, ас, нереня ти, летя нъск(а)[1] о драже, а до меан ти лежи по та(а) ми яра жълта,
а във втория вариант:
Ролистене! Аз, нереня ти, летя нъск(а) о(т) драже, а до меан ти лежи(=легни) по та(я) ми ъера<аера>яра жълта
Тълкуване: ΡOΛΙΣΤΕΝΕ
Ролистен е лично име мъжко. Жената на Ролистен ще е поръчала надписа, и текстът започва с обръщение към него: Ролистене! Името, според акад. Владимир Георгиев (вж. цитата на Георгиев по-горе), а също и акад. Димитър Дечев, и др. лингвисти, е двуосновно (впрочем не е изключено и да са две имена: Роли Стен, тоест Стен Ролев, или обратното - Рольо Стенев), от него лесно се отделя съставката –стен, ср. имена на "траките": Анти-стен, Демо-стен, съответно Роли-стен (Дечев и Георгиев дават още примери с тракийски имена Роли-гера и Стене-корта). Антистен Фригиецът е ученик на Сократ, и е основател на философската школа на киниците. Демостен Тракът според Свидас е граматик, ср.
В превод на български: Демостен Тракът, който написа коментар към Илиада…
Изглежда съставката -стен има тракийски произход (щом като се съдържа в личните имена на траки и фриги (фръги, също тракийско племе); според мен тя възхожда към племенното име на траките асти. Че едно племенно име може да стане и лично име, е съвсем естествено - всъщност според мен именно такъв е произходът на най-старите лични имена. Когато представител или представителка на едно племе по някаква причина се озовава сред представители на друго племе или на други племена и народи, съвсем естествено е да го (респективно да я) наричат по името на племето, от което произхожда. Например, Херодот съобщава, че най-разпространени имена на роби в Атина са били Дака и Гета (Дакът, Гетът - дака и гета са всъщност говорими форми на членуваното дак, респективно гет). Името Стен ще се е образувало от етнонима асти (ед. ч. м.р. астий (ср. "тракийско" лично име Астий); ж.р. аста, (ср. бълг. женски имена Аста, Аставка и Астя) с добавяне на наставката -ан: асти -астиани, по модела аси - асиани (жители на Азия, или Асия - ср. бълг. имена Асиян, Асияна, Асянка, Асян - XV, а защо не и Асен!, а също и фамилните имена Азианов Азянов и др.), ср. Стефан Византийски:
В превод на български: "Също са наричани и асийци, асиади. Както ги нарича Страбон в книга десета - асиани. … Женски род: асиана. Има и град такъв, Асиана, в Елида. Наричани са също и асиеи."
Наставката -ан според немския лингвист Август Фик не е гръцка (съгласен съм с него и ще добавя само, че тя е "тракийска", тоест българска, ср. дебел – дебелан, мързел - мързелан и пр., което е едно допълнително основание да се смята името за тракийско - НТ). От племенното име астиан (вариант: остиан) ще се е образувало лично име Астиан, Остиан (взаимозамяна на А с О по аналогия: тракийски град Астак=Остак, ср. българомакедонско фамилно име Астаков, а също и Астахов) - ср. бълг. фамилни имена Астанидов, Остенов; след изпадане на началния неударен гласен (ср. племенно име амарди=марди, трак. лично име Амадок=Мадок=Медок и пр.) се образува името Стиан >Стеан>Стян (бълг. имена Стянко - XII век, Стянов), и Стен (ср. бълг. имена Стен, Стена, Стено XVI, Стеномир, Стенчо 4/1924[2]). Най-вероятно пък от Стян, след затвърдяване на съгласния звук Т, да са се образували и многобройните и популярни сред българите имена с корен стан-: Стан 192/1894, Стан X, Стана XII, Станаил, Станай XV, Станач, Станача XV, Станаш, Станашко , Станая, Станджик, Станджиков, Стане, Станей, Станек, Станел, Станешо, Стани, Станини и др.
[1] В скобите са сложени буквите за „изпуснатите“, „съкратените“, непроизнесените, звукове.
[2] Първото число с арабски цифри след името означава колко пъти е фиксирано името в ЕСГРАОН, второто число – след наклонената линия, означава годината, когато за пръв път е регистрирано името в гражданския регистър в съвременна България. Данните са взети от Честотно – етимологичния речник на личнитеимена в съвременната българска антропонимия на проф. Николай Ковачев. Числата след имената, записани с римски цифри, означават годината, когато името за пръв път е регистрирано в документи или други източници, и са взети от речника на имената „Български именник” на Йордан Заимов.