Едно малко семенце съчетава в себе си енергийната мощ на Родопите в брой 110

Едно малко семенце съчетава в себе си енергийната мощ на Родопите
Категория: Екология, здраве

Хората казват, че мурсалският чай е поникнал там, където са падали сълзите на Орфей, докато търсел своята любима Евридика.

Девинското село Триград е разположено в подножието на връх Мурсалица. Изниква след тесния път, криволичещ сред скалните масиви на Триградското ждрело. Продължиш ли пътя си нататък, той ще те отведе до големи плантации, от които се носи невероятен аромат - насажденията с мурсалски чай на Любен Ушев.

„Това е истинска райска градина. Хората казват, че мурсалският чай е поникнал там, където са падали сълзите на Орфей, докато търсел своята любима Евридика. Мурсалският чай е билката за всеки и за всичко. Тя лекува, подмладява, ободрява и дава сила“, разказва Латинка Малковска – секретар на НЧ „Изгрев“ в с. Триград, която познава миналото и традициите в родопското село, а и самата тя е любителка на лечебната билка.

Едно малко семенце е намерило своето благоприятно място тук, по варовиковите склонове на връх Мурсалица, издигащ се на 1400 м надморска височина. То дало живот на мурсалския чай, съчетал в себе си енергийната мощ на Родопите.

Любен Ушев е първият, който започва да отглежда култивирано мурсалския чай. В началото, преди близо 15 години, насадил само няколко семенца, а днес чаената му плантация – подредена и чиста, се простира на площ от близо 20 декара в село Триград. „Правя го за здравето и дълголетието на хората не само в България, а и в целия свят“, казва производителят.

Страстта си към мурсалския чай наследил от баща си, който обикалял склоновете на Мурсалица и дирел лечебната билка. След това я продавал по панаирите в Устово, в Пловдив… „С чая ни отгледа,  защото бяхме седем деца“, спомня си Ушев. Сега той предава бащиното наследство на синовете и внуците си.

Най-новата му плантация днес е на място, наречено „Конски зъб“. За да пригоди хълмчето за засаждане на мурсалски чай, Любен Ушев и семейството му влагат много труд, но пък резултатите не закъсняват. „Тук беше само хвойни и голи скали. Над 70 самосвала пръст съм докарал. Исках да докажа, че може от нищо да стане нещо. Направихме тераси, засяхме го и ето - реколтата е налице. Радвам се, че постигнах нещо хубаво за селото“, заявява с гордост 72-годишният мъж, който с прибирането на реколтата осигурява препитание на десетки триградчани.

 „За г-н Ушев мога да кажа, че е много трудолюбив. В своя­та дейност той вложи много труд, а днес жъне успеха“, твърди Латинка Малковска и започва разказа си за чаените плантации, които са в близост до естествените находища, по сипеите, по триградските скали – там, където почвата е богата на варовик. „Когато повее вятърът в нашата планина, усещаме мириса на мащерка, на здравец, на смола, вълшебния аромат на мурсалския чай. Ако някой реши да направи герб на Триград, наред с пещерата Дяволското гърло и скалите, в него трябва да присъства и стрък мурсалски чай“, посочва секретарят на триградското читалище.

За доказаните лечебни качества на чая, за съдържащите се в него 22 елемента от Менделеевата таблица, за аромата и енергийната му мощ знаят хора от целия свят – Русия, Словакия, Испания, Германия, Англия, Америка... Той помага при белодробни, бъбречни, простудни заболявания, успокоява нервната система, действа тонизиращо и имуностимулиращо. Наречен е „родопската виагра“.

Самият производител пие от лечебната билка вече 70 години. „Аз съм бивш миньор, повече от 7 години съм работил в Герзовица, само с уран. На 72 години съм и съм здрав, благодарение на този чай“, казва Ушев.

 Дългогодишният труд на Любен Ушев и неговото семейство са възнаградени със славата по целия свят, с благодарността на стотици хиляди хора, намерили своя лек с мурсалския чай, с престижните награди, които заслужено са връчени на производителя.

Статията е прочетена 1064 пъти
Назад към брой 110Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017