От цитата, тъй като текстът е латински, ясно личи, че началната буква на името на богинята на живота е записан с латинско Z - Ζywie, тъй като в латинската азбука липсва буква Ж. У полския летописец от 16 век Мартин Белски, началната буква е вече Ж (Z с точка или запетая-апостроф над нея), вж.:
Сънародникът на Белски - Прокош (18 век), който пише на латински, успява да отбележи същия звук Ж в божеското име Живе, и образованото от него име на храма Живец с апостроф над Z дори в латинския текст ср[1].
Същият Прокош обаче отбелязва името Живе и като име на мъжко божество, което е син на бог Трг, Трж и е „създател на живота ... върховен властелин на Вселената“.
Бог Живе се споменава и от друг полски летописец - Матей Стрийковски (16 век).
Изследователят на лужишките славяни - А. Френцел, отбелязва божеското име Жива чрез латинските букви S, но също и Z, вж.:
В превод на български: „Сива, богиня на Живота: полск. Живе (Zywie)“
И, накрая, редно е да отбележим, че божеските имена Жив, Живе, Жива са съхранени в българския фолклор, записан в Родопите от Стефан Веркович и Иван Гологанов в сборника „Веда словена“[2]
Формата Живна Бога всъщност е отражение на Жива Бога, вж. бълг. фолк. израз „божне ле“ вм. „боже ле“.
Божеското име с корен жив- обаче по-често се среща във „Веда словена“ като име на женско божество: Жива Юда, Юда Жива Самовила, вж.:
Фактът, че едно и също име се прилага ту към женско, ту към мъжко божество, като първото доминира, показва, че фолклорът е създаван в период, когато се е започнало преминаване от матриархат към патриархат: първоначално източник на живота според представите на древните траки е била жена - Великата богиня майка, а след като е настъпил патриархатът същата функция преминава към мъжкото божество, което се възприема като баща, демиург, създател на живота и вселената. Това свидетелства за голямата древност на цитираните фолклорни произведения.
В горе приведените примери видяхме, че звук началният звук „Ж“, в божеското име „Живе, Жива“ в текстове, написани с латинска азбука, обикновено се обозначава с буква Ζ, а в немскоезичните текстове дори с буквата S, вж. Sivva у Френцел. Причината е липсата на буква Ж в латинската азбука. Някои автори се опитват да приспособят латинската азбука за обозначаване на звук Ж, като добавят точка или апостроф над буквата Ζ.
Името, достигнало до нас във вида Ζευσ всъщност е заемка в старогръцкия език от съседните древнобългарски ("тракийски") племена, в които то оригинално е звучало Жив, Живо или Живе. Името е съхранено в българския именник в такива имена като Живо, Жива, Живко, Живка и др., а Цани Гинчев споменава и име Жева. Тъй като в гръцката азбука няма специална буква за Ж, началната буква на името на бог Живе не може да се предаде на гръцки по друг начин, освен с буквата Z.
Античните автори, които са обяснявали това име като свързано с представата за живота, най-малкото са знаели езика на племената, от които това име е проникнало в старогръцкия език, - а по-вероятно е те самите да са били родом от тези племена, и са обяснявали значението на името, изхождайки от родния си език. Дали самите те са писали на старогръцки, или са писали на техния роден език, а произведенията им после са били превеждани на старогръцки, днес можем само да гадаем.
Гореизложеното обяснява, защо „гръцкия“ бог Зевс е представен в митологията като баща на такива тракийски богове, като Дионис, Арес, Хермес, Сабадий, Семела и др.
Надписът върху златния пръстен от Езерово – доказателство, че тъй наречените „траки“ са били древните българи
1. Някои досегашни прочити на надписа
За въпросния пръстен се съобщава, че е намерен през 1912 година в местността Пържинака на село Езерово, Първомайско, от двама местни селяни. През 1913 година археологът Богдан Филов прави научно съобщение за пръстена, като го датира с V век преди Христа. След това с разшифроването на надписа върху този пръстен са се занимавали както световно известни западноевропейски, румънски и наши езиковеди, сред които такива корифеи като Паул Кречмер, Алберт Блументал, Василе Първан, акад. Димитър Дечев, академик Владимир Георгиев и др., така и по-малко известни автори. Досега са направени над 20 опита за разшифровка, като една с една не си приличат.
Мене надписът върху пръстена ме заинтересува, защото това е едва ли не единственият съхранен цялостен текст на „тракийски“ език. Правилното разчитане на текста е затруднено заради това, че букворедът не е разделен с интервали на отделни думи.
Веднага ще отбележа, че не съм съгласен с напълно с нито един от досега направените прочити на надписа. Западноевропейците, румънецът Василе Първан, и нашият академик Димитър Дечев са претърпели пълно фиаско поради простата причина, че са имали предварителната нагласа този надпис да е бил на „тракийски“ език - според тях макар и индоевропейски, но мъртъв, забравен език, който не прилича на нито един от съвременните езици – което се оказа категорично невярно.
Единственото заслужаващо отбелязване постижение на Дечев, отразено още в първата му публикация по темата,[3] е откритието му, че думата ΝΕΡΕΝΕΑ от надписа етимологично възхожда към индоевропейския корен ner-, „мъж“, имащ съответствие в италианското име Nerioeni и в думите от оскския и албанския езици „ner“, означаващи „мъж“ - което по-късно позволи на акад. Владимир Георгиев да стигне до извода, че всъщност ΝΕΡΕΝΕΑ може да не е лично име, а да е нарицателно за „жена, съпруга“. От западноевропейските учени единственото заслужаващо внимание постижение е на лингвиста Олсен, който пръв съединява последната издълбана върху диска на пръстена буква – Ζ, с четирите букви, изрязани (поради недостиг на място на диска) вече върху периферията на диска – ΗΛΤΑ, - в една дума – |ΗΛΤΑ (ЖЪЛТА), и я изтълкува като означаваща „злато“. На Олсен обаче не му е хрумнало, че дори и да означава „злато“ (в действителност според мен тя означава „жълта“; впрочем думите „злато“ и „жълта“ етимологично са свързани, или иначе казано, имат един и същ произход), тази дума не може да бъде дума от друг освен от славянски език.
Първият пробив в правилната посока е направен от изтъкнатия български езиковед Владимир Георгиев, който е съзрял в текста най-малко две думички от съвременния български език: личното местоимение „аз“ и предлога „до“, вж разшифровката на Вл. Георгиев[4]
Още по-голям напредък е постигнат от инженер Емил Живков. Опирайки се на първоначалния прочит на акад. Владимир Георгиев, той правилно разчита още пет съвременни български думички от надписа: 1.„притежателно местоимение „ти“ 2. Съюзът „а“ 2.косвена падежна форма „мен" на личното местоимение „аз“ 3.личното местоимение „ти“ и 4. глагола „лежи“.
Но главната заслуга на инженер Емил Живков е в това, че той пръв смело на всеослушание определи езика на надписа като български. Разбира се, тази смелост му костваше пълно игнориране на прочита му от страна на специалистите; впрочем те без това едва ли щяха да обърнат внимание на неговия опит за разчитане на „тракийския“ надпис. Длъжен съм да отбележа обаче, че лично на мен ми направи голямо впечатление резултатът от усилията на инженер Емил Живков, което ме накара да се замисля сериозно върху този текст. Прочитът на Емил Живков е следният[5]:
ROLISTENE - AS - NERENEA - TI - LTEA - NHSKO - A - RAZEA - DO - MEAN - TI - LEZU - PTAMIHERAZHLTA
Същото с кирилица:
Ролистене, аз Неренеа ти, лтея ниско, а разеа до мен ти лежи, --------------.
Тълкуване на инж. Емил Живков: Ролистене, аз, твоята Неренеа, тлея тук долу, а сразен до мен ти лежи(ш), -------
[1] Chronicon slavo-sarmaticum Procosii, Anno 1827, Vaesaviae
[2] Веда славян, собрал и издал Стефан Веркович, С-Петербург, 1881
[3] Glotta, VII, 2/3, Goettingen, 1916, стр. 83
[4] Цитатът е от книгата на акад. Владимир Георгиев “Траките и техният език”, София, 1977, стр. 108-109
[5] Емил Живков, “Траките са българи”. Сп. “АВИТОХОЛ” книжка 22-23, 2002 г.