Езикът и писмеността като обект и средство за психотронно въздействие
Невежество, престъпно съглашателство и продажност подпомагат противниците на българския дух
Но това са само някои следствия, при които процесите, обусловени от закона, са все още видими. Едва ли можем да проследим всички връзки и взаимни влияния. Само можем да предполагаме какво вече е станало, щото от един език да се нароят повече от 5000!
Наложило се е Господ “да размеси езиците”, защото с най-финната енергия, каквато са мисълта и езикът, могат да се предизвикват най-големи промени в окръжаващия ни свят. А човекът в един момент се е отклонил и се е заел да строи “вавилонски кули”, представляващи опасност не само за него самия, но и за цялото Божие творение. (Виж началото на глава 11 от Моисеевата книга “Битие”.)
Но и днес с неразбирането и упорството си човекът продължава да работи в своя и на ближния вреда, не осъзнавайки, че всичко, което върши, се отразява във Всемира и рано или късно се връща обратно и засяга него самия. Сътворил е и ежедневно изгражда десетки институти и центрове – други “вавилонски кули”, чиито разработки са заложени в основата на така нареченото психотронно или лептонно оръжие. Което е съвременен вариант на приказките, в които се разказва за магьосници, чертаещи магически знаци и произнасящи заклинания, чиито въздействия променят състоянието и дори генетиката на хора и животни, а противодействието е само по силите на изключителни личности. Вероятно за същите по същество неща става дума и в науката “невро-лингвистично програмиране”. В книгата си “Окована свобода. Технология на глобалния контрол” д-р Атанас Гълъбов пише: “Ако сте наясно със способите за манипулация и ако сте наблюдателни и знаете какво да гледате, ще забележите например, че даден политик прави понякога определени движения с лявата ръка на ключови думи и фрази. Това са т. нар. впечатляващи команди, които са обект на изучаване и прилагане от невролингвистиката. Според проучванията жестовете с лявата ръка достигат по-лесно до дясната мозъчна половина. Днес има специални екипи, добре запознати с всички стари и нови техники в това отношение, които обучават много политици по света как да държат своите речи и как да се държат и да жестикулират, така че да ви предразположат да приемете техните идеи, внушения и политика.”
Ето още малко информация.
През май 1996 г. в Москва екип на Пьотр Гаряев директно е демонстрирал как слово и образи могат да съживяват поразени или да убиват и извършват чудовищни мутации на живи организми, стотици пъти по-тежки от последствията от атомно облъчване. (Виж книгата “АЗ-ът на българите”.) Три години след това самият Гаряев заявява пред вестник “168 часа” от 09/15.04.1999 г.: “Доскоро беше прието, че генетичните молекули на ДНК имат веществена природа. Като матрица, на която днес ние се убедихме, че към генетичния апарат трябва да се подхожда като към звучаща реч и музика. Тоест доказахме, че гените могат да съществуват под формата на електромагнитно и акустично поле. Оттам и се получават възможностите за странично въздействие върху ДНК. То може да има както лечебно, така и пагубно въздействие върху човека – зависи от кого се използва. Ако искате да повлияете на някой човек, трябва да влезете в неговото семантично поле. Да познавате неговата граматика. Нашата радиоелектронна апаратура може да имитира речта на ДНК и хромозомите. Тя моделира знаковата динамика и едновременно излъчва съответното електромагнитно поле. Правихме опити с растения. Успяхме да възстановим увредени с радиация семена на пшеница и ечемик.” А на допълнителния въпрос: “Въздействат ли електромагнитните полета върху човека?”, Гаряев отговаря: “Направихме опит. За да го изолираме изцяло, поставихме ембрион в многослойна метална камера, където имаше всичко необходимо за неговата жизненост и развитие, но външните полета бяха премахнати. Какво се получи – ембрионът отначало живееше нормално, после започна деградацията, той се превърна в урод и след това загина. Тоест генетическият апарат реагира на външните влияния. В зависимост от това какви са те, хората или растенията могат да се увредят или излекуват. При продължително и силно въздействие може да се вкара каквато и да е информация в ДНК-молекулата.” (Виж също книгата на Росица Божкова и Живко Желев “Окултизъм и наука” и публикациите на вестник “Труд” от 11.05.1996 г. “Думи предизвикват чудовищни мутации” и вестник “168 часа” от 09–15.04.1999 г. “Сърбите атакувани с психотронно оръжие”. Цитиран е и литературен журнал “Други – Берега”, № 7 – 8 от 1996 г.)
На фона на всичко, казано дотук, озадачаващо и многозначително звучи следното изречение от цитирания доклад на Съвета на Римския клуб – „Първата глобална революция” (в главата „Усъвършенстването на съвременните технологии”): „Много етнически проблеми възникнаха именно в резултат на възможността да се манипулират генетическите кодове на хората.”
А ето и едно на пръв поглед куриозно, но носещо неподправена истина известие, което опровергава поговорката “Дума дупка не прави”. Под надслов “Не думай” и заглавие “Псувните травмират ДНК” вестник “24 часа” от 13.10.1998 г. пише:
“Колоритните словосъчетания, свързани с майката, са опасни за здравето, предупреждават руски учени. Те доказали, че прекомерното словесно блудство действа разрушително върху гените на хората. ДНК “чува” проклятията и псувните, и ги предава по разрушителен път на организма. От това, какво е запечатало ДНК на човек, зависи здравето на поколението му, предупреждават експертите. Русия и Балканите били най-застрашени, защото там най-много се псувало.”
Случайно ли е след всичко това, че в компютърната мрежа голяма ревност се проявява към личните данни на ползвателите? По тях вече могат да се настройват параметри за строго лично въздействие чрез компютърни психовируси, способни да разстройват съзнанието и дори да убиват, за което вече се появиха съобщения в печата и в “Интернет”. Чрез съответни звуци, форми, цветове и пр., безпроблемно генерирани на компютърния екран, могат да бъдат препрограмирани умът и тялото на хората така, че после да не ни остава друго, освен само да се чудим защо вече толкова години ни се случват само неприятности и сме свидетели на безброй безумия? (Виж книгата на Тодор Андреев “Неизвестните оръжия”.)
(Продължава в следващия брой)