Опитът да бъде заменена кирилицата с латиница - част 20 в брой 109

Опитът да бъде заменена кирилицата с латиница - част 20
Категория: История

Езикът и писмеността като обект и средство за психотронно въздействие

Невежество, престъпно съглашателство и продажност подпомагат противниците на българския дух

продължение от брой 108

Този пречещ на нормалното общуване фон, непрекъснато отклоняващ вниманието в различни посоки, със сигурност е проектиран не само за тази цел, но и за да насажда в подсъзнанието определени образи и мисли. Също така в уж тихи и спокойни фоайета и асансьори на хотелски и обществени сгради звучи приглушен ритъм на ударни инструменти. Какво става? . . .

В стила на цитираните “Протоколи на ционските мъдреци” е и “Изповедта на един “свръхчовек”, публикувана през януари 1991 г. в руския вестник “Свободное слово”; също и в брошурата “Защо работите в България не вървят”, изд. “Хелиопол”, 2003 г., и в нейното допълнено издание от 2005 г. със заглавие “Защо работите в България продължават да не вървят” (виж приложенията). Отрицателите нямат аргументи срещу факта, че днес всичко от тези писания е претворено в незавидна реалност. Ето какво е отношението на “свръхчовеците” към езика на фона на една организирана от самите тях човеконенавистническа псевдонаука:

“Ние ви лишихме от вяра и религия, погубихме вашата духовност и унищожихме любовта ви към ближния. Ние ви направихме луди, съсипахме ви здравето и ви направихме постоянно зависими от лекарства и лекари. Ние създадохме псевдонаука и опошлихме вашето изкуство.  . . .  Колко смешна и наивна е вашата вяра, че може да има сериозни промени. Изкуството да се говори всичко и да не се казва нищо е също наше оръжие. Ще ви удавим в словоблудство. Досега не е просъществувала нито една ваша прогресивна идея. Осъществиха се тези идеи, които ние искахме, като им давахме вид, че произхождат от вас. Ние имаме много силно оръжие – голямата, чудовищна лъжа  . . .  Постепенно ще свием примката на вашата гласност. Ще я размием със своята идеология, като ви натрапваме всеки ден нашите догми. Ще унищожим езика ви, като го замърсим с измислени думи. Вие вече не се разбирате помежду си. Не разбирате нито нас, нито дори самите себе си. Ние винаги ще обезсмисляме всички ваши прогресивни идеи и ще ги превръщаме в пълен абсурд. За вас няма да остане нищо светло. Вие ще изгубите способността си да се ориентирате в обстановката, ще се изморите да се озъртате и да не знаете накъде да се обърнете и на какво да вярвате. Ние ще намерим хиляди парцали, с които да запушим вашите вечно недоволни гърла. Освен това ще мобилизираме срещу вас целия престъпен свят и в страната ще цари разбойничество и терор.  . . .  Аз смятам, че най-важното, което успяхме да направим, бе да присадим завинаги гена на страха във вашия народ. Вие вече никога няма да се избавите от него. Съществува естествен страх – той е необходим за съхранението на вида. Но съществува и страх от наказанието на властта. И докато има власт, ще има и страх. Вие сте смели само на митингите, когато сте в тълпата, всички заедно. Но нали всеки от вас си има своя коптора. Следователно, вие винаги сте наши. Бързо ще ви омръзне да стърчите по митингите и да си дерете гърлата напразно. Нали виждате, че просто ви даваме възможност да “изпуснете парата”. Нали след вашите викове в действителност нищо не се променя. Викайте си!”

И наистина, колко трудно е общуването! Разминаваме се чрез различно разбиране на понятия. Объркани от какво ли не, вече нямаме търпението и силата на волята да прочетем две изречения свързано, а камо ли да разсъждаваме върху тях. Процесът на познанието се оказва изключително труден, сложен, дори мъчителен, а и допълнително и целенасочено затормозен. По себе си съдя и даже се сепвам, когато ми се случи да направя някаква логическа връзка и виждайки се принуден да призная пред самия себе си, че години наред съм разполагал с необходимата информация за това. Трудно е да приемем дори „смляна” духовна храна. Тя трябва дълго да „зрее” в нас, докато се превърне в синтезирано, органично присъщо знание.

В езика естествено явление са чуждиците и заемките. Но докато при преминаването им от един език в друг за разбираема се смята промяната на смисъла на думите, то удивително е явлението, при което те се прехвърлят с изцяло противоположен смисъл. Например, в китайския “жен” означава “мъж”, а за нас “жена” е точно обратното. Също в италианския “мъж” е “уомо”, докато в английския фонетично сходната дума “ууман” (woman) означава “жена”. На чувашки “кал” е “вода”, “езеро”, т.е. налице е представа за бистрота – обратно на българското значение; “тай” означава “ставам”, “изправям се” – противно на “утаявам (се)”, “тая (се)”; “пар” е “лед” – в противовес на нашата “пара”; “сара” е “бял” – на български “сур” означава “шарен”, но и “сив”; също така “мън” е “голям”, “грамаден” – обратното на “мъничък” или “мъник”. В немския “kalt” е “студен” – в италианския “caldo” е “топъл”. На древнобългарски “орда”, “ордос” е “ред”, “порядък”, “организация”, “строй”, а след една “обиколка” из Европа се превръща в “сган”, “паплач”, въпреки че и днес в много европейски езици първоначалното значение се е запазило: “ordine”, “order”, “Ordnung”. В санскрит и персийски “diva”, “daiva”, “daeva” означават “божество” – и ние казваме “дивен” и “дева”, но също и “див”, и “дявол” (нека тук за момент си помислим за фирмата “Деу”, която се пише “Daewoo”, а и за другото фирмено наименование, производно от съкращението на термина “сателитна антена” – “Satan”). По-нататък: немското “halten” – “държа” е пълна противотоложност на българските “халтав” и “халтавя”. На персийски и авестийски “shram” е също както на български “срам”, “срамежливост”, “свенливост”, но на френски и английски “charm” е “чар”, “очарование”.

Тази “податливост” на съзнанието вероятно до голяма степен е свързана с по-горе описаната “обратна реч” или “обратно звучене”, но тя се използва и целенасочено за създаване на противоположни настройки и повратни представи за лица и събития. Така “патриоти” и “борци за свобода” лесно се превръщат в “бунтовници” и “терористи”, “престъпленията” се “омекотяват” като “нарушения” или “деформации”; “кражбите” и “подкупите” стават почти безобидни “присвоявания” и “комисионни”, а “бомбардировките”, “разрушенията” и “масовите убийства” се “пускат в медийно обращение” като “съпътстващи щети” и “жертви”. По същия начин преди векове и богу-милите във Франция са наричани катари (на гр. “чисти”), но след кръстоносните походи срещу тях, а и до днес прозвището българин – bougre се употребява вместо “мръсник”  .  .  .  (Чудесна илюстрация на манипулациите спрямо и чрез езика е книгата на Джордж Оруел “1984”.)

Един ден сигурно ще бъде изведен и доказан “Закон за динамично равновесния енергиен обмен между езиците”, от който следва, че всяко изменение в който и да е език води до по-големи или по-малки промени във всички останали. Видяхме, че това може да става чрез смисъла на думите, но е възможно и чрез размествания в звуковия им състав; видно например в корените на българската дума “храна” и немската “Nahrung”. Същото се отнася и за двойката думи “работа” и “Arbeit”.

(Продължава в следващия брой)

Статията е прочетена 527 пъти
Назад към брой 109Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017